Българската гора се е увеличила от 25% през 60-те години на миналия век до 38% от площта на държавата в наши дни. Това стана ясно на дискусия на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината", която се проведе в Габрово, като част от честванията на Седмица на гората 2024 г. В нея участие взеха председателят на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков, доц. д-р Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и председател на УС на Северноцентрално държавно предприятие (СЦДП), инж. Иван Недков, директор на СЦДП - Габрово, и инж. Петър Дишков, представител на австрийска дървопрерабатваща компания, изброяват от пресцентъра на горското предприятие.
Дискусията се проведе в рамките на изложбата „Съвременен български продуктов дизайн", осъществена със спомоществователството на Северноцентрално държавно предприятие – Габрово.
Увеличението на горските площи в България допринася за улавянето на въглеродния диоксид от атмосферата, задържането на въглерода в дървесината и отделяне на кислород обратно в атмосферата – заяви директорът на СЦДП-Габрово инж. Иван Недков в рамките на дискусията и допълни, че това носи ползи на континента и света, но не е до там рационално за българското общество, защото тенденциите през последните години показват намаляваща горска интервенция в горите, дължаща се на редица забрани и рестрикции, породени от засилващата се негативна нагласа в световен мащаб към всякакъв вид лесовъдски мероприятия в горите. В резултат на това запасът на дървесина в българските гори се е повишил до 80 % според доц. д-р Георги Костов – учен от Лесотехническия университет, който допълни, че оптималното състояние на българската гора е достигнато, когато тези стойности са в размер на 60%. Над тези стойности качеството на гората намалява, тъй като прекомерното сгъстяване води до каламитети – различни заболявания, които причиняват съхнене и гниене на дървесината и водят до повече горски пожари и по-трудното справяне с тях. В крайна сметка горските пожари, както и гниенето на заболяла дървесина в гората освобождават обратно въглеродите в атмосферата и по този начин намалява ефективността на процеса по тяхното улавяне.
Намаляването на въглеродния отпечатък в производството бе друга важна тема, разгледана в дискусията. По думите на инж. Петър Дишков предприятието, в което работи, е първото в страната, което повторно преработва дървесина и ѝ вдъхва нов живот чрез производството си. Според него обаче дървопреработвателната промишленост в България през последните години работи с намален капацитет в резултат на редица рестрикции и фактори, които водят до високи цени на този вид суровина. Така например „Кроношпан" е свил производството си до под 50% от производствения си капацитет, а цените на продукцията са се повишили значително, което намалява конкурентоспособността им.
Има изключително много публични и убедителни практически доказателства, че колкото по-често се влиза в една гора с горска интервенция, колкото по-разумно се ползва, толкова в по-плодородно състояние е тя. Както стана ясно, България е на второ място по наличие на площи в Натура 2000 и същевременно няма друга такава държава в Европа, с толкова високо съотношение на площите на националните паркове към площта на държавата – заяви инж. Иван Недков и допълни, че е необходимо да се намери нов рационален и разумен баланс между стопанисване и потребление, така че да бъде достигнати оптимални стойности на екологичните и стопански ползи от лесовъдската дейност.
