Край ковчега - царят и царицата, синовете на Кардам с майка им - сега хашемитска принцеса, братята му Кирил и Константин и сестра му Калина
Тленните останки на Кардам Търновски, покойния първороден син на цар Симеон II, бяха пренесени в България по волята на царското семейство, за да почиват навеки в царската крипта в двореца “Врана”, построен през 1912 г. от първия цар на Третата българска държава - Фердинанд. Във възстановения параклис на двореца “Врана” миналата събота над ковчега, покрит с царския щандарт, беше отслужен трисагий от Белоградчишкия епископ Поликарп - викарий на вдовстващия Софийски епархийски престол в съслужение с архимандрит Евтимий, духовен надзорник на Софийска епархия, дворцовия ефимерий отец Николай, който е и предстоятел на митрополитския катедрален храм “Св. Неделя”, и още двама йеродякони.
Край ковчега, пренесен от Испания, се събраха част от най-близките роднини на покойника. Освен царя и царицата там бяха синоновете на Кардам - Борис и Белтран, а също и майка им Мириам, която сега е хашемитска принцеса, след като неотдавна се омъжи повторно за първия братовчед на йорданския крал Абдула II - принц Гази бин Мохамед. Също така двама от братята на покойника - Кирил Преславски и Константин-Асен Видински - и сестра му Калина със семейството ѝ.
Кардам, който приживе според монархическата традиция на Третата българска държава носеше титлата княз Търновски и херцог Саксонски, почина на 7 април 2015 г. в мадридската болница “Санчинаро”. Смъртта му настъпи в резултат на белодробна инфекция, която пък бе вследствие на обездвижване от прекараните 2548 дни в кома след автомобилна катастрофа край Мадрид на 15 август 2008 г.
Князът бе погребан на 8 април 2015 г. в мадридското гробище “Сан Исидро” в семейната гробница на съпругата си и опят от двама православни клирици на Вселенската патриаршия, служещи в Испания. До опечалените близки тогава бяха изпратени официални съболезнователни адреси от испанското кралско семейство, японския императорски дом, мароканския крал и ред други държавници, сред които и българските президент, премиер и патриарх.
По-късно в Мадрид бе направен помен и на службата в църквата “Сан Херонимо ел Реал”, водена от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, присъстваха испанските крале Хуан Карлос I и Фелипе VI, кралиците София и Летисия, Беатрикс Нидерландска, крал Вилем-Александър и кралица Максима от Нидерландия, принц Павлос - глава на гръцкия кралски дом, Дуарте Пиу, глава на португалския кралски дом и херцог на Браганса, представители на Орлеанския дом и др.
В “Св. Александър Невски” и в “Св. Неделя” в София бяха отслужени заупокойни молитви. Панихидата по повод 40-те дни от смъртта на наследника на българската царска корона бе извършена в софийската църква “Св. Седмочисленици”.
Сега Кардам Търновски ще намери покой в царската гробница в двореца “Врана”, построен от прадядо му цар Фердинанд.
По време на службата в параклиса върху ковчега на княз Кардам, покрит с царския щандарт,
бе положена една особено ценна вещ - иконата на св. Йоан Рилски Чудотворец,
която при кончината на цар Борис III е положена на гърдите му и остава там до погребението в Рилския манастир през септември 1943 г. Иконата е от Светогорския манастир “Ватопед” и е подарена на царското семейство през 1928 г., след което е пазена в спалнята на царя в софийския дворец.
През 1946 г., принудена да напусне България, царица Йоанна я взима със себе си в Египет, където отива да живее. После в Испания, а сетне в Португалия и след нейната смърт иконата е върната в България, където сега се пази в траурния салон на “Врана”.
Православният параклис, съществувал до 1946 г. в двореца и разрушен от комунистите след заминаването на царското семейство през 1946 г., е възстановен през 2021 г. и осветен с благословията на патриарх Неофит.
Частите от олтара са запазени по чудо,
защото навремето работниците, пратени да го разрушат, със страх Божи занесли олтара на парчета заедно с иконите при своя енорийски свещеник отец Янко Драгомиров в село Бистрица, откъдето били родом. Свещеникът ги събрал в една молитвена стая на втория етаж в манастира “Св. Йоаким и Ана”, където те оцелели до наши дни.
За 80-ия рожден ден на цар Симеон II патриарх Неофит и Св. синод посещават двореца и подаряват на царя старата икона на “Св. цар Борис Покръстител”, която е била в стария дворцов параклис. Тя е особено ценна, защото е подарена от българското духовенство на 2 февруари 1896 г. при миропомазването на цар Борис III в православието.
Така една по една цялата утвар и икони, запазени на различни места, включително и частите на олтара, се завръщат във “Врана”. В това число е и иконостаса, който днес е възстановен, а през 1937 г. пред него е кръстен цар Симеон II с вода от река Йордан, донесена от един офицер от ВВС, летял специално до Светите земи. В параклиса във “Врана” се пазят още много реликви. Под него именно е царската крипта, в която ще бъде положен ковчегът с тленните останки на Кардам Търновски.
Борис и Белтран - момчетата, на които се наложи да пораснат бързо
Пазителят на короната Борис се налага в света на изкуството с модерните си артинсталации, а брат му Белтран е физик и ще изследва климатичните промени
Синовете на княз Кардам - Борис и Белтран, пораснаха преждевременно покрай трагедията, сполетяла семейството след катастрофата през 2008 г. и годините, които баща им прекара в кома.
“По време на болестта на баща им и двамата бяха до майка си. Това при толкова млади момчета отразява тяхната зрялост. Мириам, жена с изключителни качества, никога не е крила от тях сериозността на ситуацията”, гордее се с внуците си и цар Симеон.
Именно първородният син на княз Кардам - Борис, е този, който ще наследи цар Симеон II начело на монархическата династия. Но ще е Пазител на Короната - тази титла му беше избрана лично от дядо му, който като реалист осъзнава, че след като България не е монархия, няма как титулуването да бъде продължено.
След смъртта на Кардам Борис вече е княз Търновски, както повелява традицията на рода. Такива са били не само баща му, но и дядо му Симеон, и прадядо му Борис, преди да бъдат короновани.
И макар България да не е царство, монархическите традиции в Европа се спазват. Затова като бъдещ престолонаследник
Борис вече участва в официални събития
наравно с чичовците си. Ходи по благотворителни приеми в Лондон заедно с княз Кирил. А по време на честванията за 80-тата годишнина на цар Симеон през 2017 г., бе винаги първи след дядо си. Испански медии разказват, че Борис е бил помолен да придружи кралица София на излизане от църквата след поклонението пред княз Кардам. А това било чест, която не се оказва на всеки. След това кумува на сватбата на Великия княз Георгий Михайлович Романов и италианката Виктория Романова Бетарини в Санкт Петербург. Това бе първата руска царска сватба от повече от 100 г.
Борис завършва Европейския колеж в Мадрид, след това учи в международното училище в австрийското градче Сент Гилген. Кара стаж като асистент в австрийския парламент и се интересува и следи политическите процеси, след това учи и в Лондонското училище по икономика и политически науки. Професионално обаче се насочва към изкуството, защото е творец по душа и по призвание. През 2019 г. завършва скулптура в Колежа по изящни изкуства в Лондон.
Той е почитател на модерното изкуство и бързо и успешно се налага като автор на артинсталации. Скулптурите му са абстрактни, изработени са от нестандартни материали - пластмаса и плексиглас.
Също като дядо си Симеон и Борис обича самолетите и сглобява минимодели. Има разнородни интереси - свири на китара, играе футбол, кара колело. Обича българската кухня и особено таратора, който майка му често прави през лятото.
За разлика от брат си, Белтран не обича публичността и шума около себе си. Той е може би най-дискретният от 11-те внуци на Симеон II. Испанските медии го сочат като един от най-красивите европейски принцове, но
Белтран изглежда не се блазни от светлините на прожекторите,
славата и балните зали.
Избрал е света на физиката, където вече гради професионална кариера като учен. След като през 2020 г. завършва теоретична физика в университета Queen Mary в Лондон, той изкара аспирантура и е доктор по физика на климата в Imperial College.
Белтран свири толкова добре на пиано, че като малък учителите по музика са му предричали бляскави успехи по световните сцени.
Борис и Белтран са кръстени в православната вяра, както повелява българската традиция.
След смъртта на Кардам и Мириам сменя католицизма с православната вяра, за да може да ходи заедно със синовете си на църква, а не да се разделят. Тя запази православната си вяра и след сключването на новия си брак с първия братовчед на краля на Йордания - принц Гази бин Мохамед.
Князът катастрофира на Голяма Богородица през 2008 г. и не успя да се възстанови
В следобеда на 15 август 2008 г. - в деня на празника на Голяма Богородица - княжеското семейство Кардам и Мириам пътуват със зеления си ягуар по магистралата от Бургос към Мадрид. На един остър завой близо до столичното предградие “Молар” автомобилът се прехвърля през мантинелата, удря се в дърво и се преобръща. Причините все още не са установени.
Според испанските медии самото място е изключително опасно и точно там неведнъж са ставали катастрофи. Веднага след инцидента идва екип на пътна полиция. По разпореждане от двореца и лично на тогавашния испански крал Хуан Карлос е изпратен хеликоптер, за да се окаже спешна помощ на двамата пострадали.
Князът е транспортиран много бързо в университетската болница “12 октомври” в Мадрид. Лекарите установяват, че има тежка травма на черепа и състоянието му е критично. Мириам Унгрия е хоспитализирана в “Ла пас” с много по-леки травми и след кратко възстановяване е изписана.
През май 2009 г. се появи информация, че князът отваря очи и премигва с клепачи, но не може да говори. Тогава бе изпратен в специализирана болница в Галисия за комплексно лечение на хора с черепно-мозъчни и гръбначни травми. Там остана до лятото на 2010 г. Беше му приложена терапия с хормон на растежа за регенериране на невроните.
Кардам е роден през 1962 г. и е титулуван княз Търновски и херцог Саксонски. Завършва френския лицей в Мадрид. След това заминава за САЩ и се дипломира в университета “Кларк” като бакалавър по международна икономика. После специализира в Пенсилвания икономика на селското стопанство. Първата му работа е в Аржентина - в голямата агропромишлена компания. След 2 г. се завръща в Мадрид и става търговски директор на “Телефония мобилес интерконтинентал” и генерален директор по проектите в друг джиесем оператор - UMTS. Точно преди катастрофата князът решил да сменя работата си в най-голямата испанска телекомуникационна компания “Телефоника”. Възнамерявал да постъпи в известна адвокатска фирма.
Макар и първороден, Кардам се жени последен от братята си. На 11 юли 1996 г. той се венчава за Мириам де Унгрия и Лопес. Княгинята е завършила история на изкуството и е специализирала гемология. Работи в областта на дизайна на бижута. Венчавката им е в православната църква “Св. св. Андрей и Димитър” в Мадрид. Храмът има символно значение за семейството, защото през 1973 г. княз Кардам представлява баща си при полагането на първия камък на църквата.
