- Калин Стоянов, който остава служебен министър, бе обвинен от ПП, че не спрял търговията с гласове
- При петима министри за последните 5 години сигналите и разследванията за купен вот растат, ефектът не е ясен
Калин Стоянов очаквано остана министър на вътрешните работи в служебното правителство на Димитър Главчев и още по-очаквано взриви ПП-ДБ.
Той е единственият шеф на МВР, който продължава на този пост в служебен кабинет
след редовен.
Обратното се е случвало два пъти. През 1997 г. Богомил Бонев става служебен вътрешен министър в кабинета “Софиянски”, а след това остана в редовния на Иван Костов.
Името на Стоянов в списъка със служебни министри дори накара ПП-ДБ да напуснат срещата на президента с партиите в петък.
Всъщност “Промяната” за трети път не успява да отстрани Стоянов
от ключовия според тях пост - казват, че от него зависи да са честни изборите. Първият бе, когато премиерът Николай Денков му поиска оставката след погрома на протестите срещу БФС. Тогава се оказа, че той няма право да сменя министъра, нищо че е бил поканен на поста от лидера на ПП Кирил Петков. (Виж по-долу полемиката между партийните лидери и самия министър кой всъщност го е поканил.) Защото ГЕРБ и ДПС за първи път заплашиха, че заради него ще развалят мнозинството.
Вторият път - при ротацията Калин Стоянов бе червена линия за ПП-ДБ. И сглобката се счупи.
Сега те отново говореха срещу оставането му и в служебния състав като за червена линия. И пак не успяха да го предотвратят. Така вътрешните работи вече станаха външни. Защото се очертават като централна тема на ПП-ДБ за предстоящата кампания - явно ще я водят с посланието, че на другите им трябва това МВР с точно този министър, за да не са честни изборите.
До промените в конституцията от края на м.г. президентите винаги избираха нови служебни вътрешни министри, които да подготвят вота. Одобряваха ги лично заедно с избраните от тях премиери.
Бойко Рашков беше изборът на Румен Радев в първия служебен кабинет след падането на ГЕРБ от власт през май 2021 г. точно със същия патос - да спре пазаруването на гласове. Остана и във втория служебен, а после мина в отбора на “Промяната” и продължи начело на МВР в правителството на Кирил Петков, за да чегърта и арестува Бойко Борисов.
Този път вътрешният министър бе избор на посочения за служебен премиер Димитър Главчев. Официално това станало след среща със синдикатите, които не искали друг министър. А в петък Главчев добави в мотивите си и оставката на главния секретар на МВР Живко Коцев.
Ще има масово купуване на гласове с този вътрешен министър, моментално се взривиха отишлите на консултации при президента Румен Радев лидери на ПП-ДБ Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов. От седмици от тяхна страна вървят упреци, че по време на местните избори през октомври миналата година МВР на Калин Стоянов нямало нито една акция срещу търговията с гласове.
Ръководството на МВР наистина е един от важните, ако не и най-важният фактор по време на избори, за да няма купуване и продаване на гласове, контролиран и корпоративен вот, както и други престъпления, свързани с вота. Преди 15 г. например проучване на Центъра за изследване на демокрацията посочи, че
600 хиляди гласа чакат да бъдат купени
С намаляването на населението са станали по-малко, но нови проучвания няма.
Реално няма как да се посочи точният размер на търговията с вот. Аномалиите в най-рисковите секции, особено проследени през годините, дават бегла представа, но не и доказателства за купуване на гласове.
Последните избори за кметове и общински съветници, организирани от ЦИК и с шеф на МВР Калин Стоянов, може да се сравнят с предходния през 2019 г. Тогава на неговото място беше сегашният депутат от ГЕРБ Младен Маринов.
231 разследвания за купуване на гласове отчита МВР след втория тур на местните избори през 2023 г. През 2019 г. при министър Младен Маринов са били 136, или с 96 по-малко. Важно уточнение е, че тук говорим не за брой купени гласове или разкрити сделки. Обикновено полицията задържа т.нар. десетници, които са предложили на по няколко души суми от по 20 до 50 лв., за да пуснат бюлетина за точно определен кандидат или партийна листа.
Сигналите, които е получило МВР за купуване на гласове през 2023 г., са 2767 (10 пъти повече, отколкото са досъдебните производства). Увеличението спрямо 2019 г. е с 65%. Вероятно е важно да се отбележи, че на отчета за борбата с купените гласове Калин Стоянов бе заедно с главния секретар Живко Коцев, който в края на тази седмица обяви, че отдавна двамата не работели заедно.
През 2023 г., както и през 2019-а МВР работи заедно в щаб с ДАНС и прокуратурата. Практика, която бе преустановена за двата парламентарни вота през 2021 и 2022 г. от Бойко Рашков заради открития му конфликт с тогавашния главен прокурор Иван Гешев и опасения от теч на информация. Обобщена информация за присъдите на търговците на вот липсва. Както и за кандидатите за кметове и партиите, които са купували гласове. В огромна част от случаите наказанията са условни.
Купуването на гласове за местни избори обаче се различава от това за парламентарния вот. В последните години
всички вътрешни министри, които са организирали избори за Народно събрание, отчитат повишаване на търговията,
особено след връщането и на хартиената бюлетина.
143 досъдебни производства и 1300 сигнала са регистрирани за вота на 2 април 2023 г., когато се избираше 49-о народно събрание. Служебен вътрешен министър бе Иван Демерджиев. В много публични изявления тогава той посочи и партиите, за които се купува най-много - ГЕРБ и ДПС.
За 48-ото народно събрание, когато отново Демерджиев беше министър, разследванията и сигналите са два пъти по-малко.
Два пъти като служебен министър парламентарни избори организира и Бойко Рашков.
На изборите през ноември 2021 г., след които той остана и като редовен министър, имаше 188 досъдебни производства и
рекордните и до днес 11 533 предупредителни протокола,
които са подписали потенциални купувачи и продавачи на вот, за които са получени сигнали. След това броят им спадна 10 пъти. След изборите ГЕРБ и ДПС обвиняваха Рашков в милиционерщина и всеки петък го викаха да отговаря за сигнали от цялата страна.
А на изборите през април 2021 г., когато ГЕРБ за последно организира избори със свой министър (Христо Терзийски - бел. ред.), досъдебните производства са 33, или с 500% по-малко, отколкото през ноември същата година.
