Да се разработи ръководство за моделиране на миризми, в това число дефиниране на термина „неприятна миризма".
Освен това при издаване на комплексни разрешителни да се заложи изискване за изготвяне, изпълнение и редовен преглед на план за управление на миризмите за всички инсталации. Този план следва да е основен инструмент за предотвратяване, справяне с интензивно миришещите вещества и контролиране на миризмата в промишлено съоръжение или съоръжение за отпадъци.
Това предложение отправиха към депутатите от политическия кабинет на екоминистерството. Те бяха извикани в ресорната комисия, за да представят резултатите от създадената работна група, която трябваше да разгледа всички обстоятелства и да намери решения на проблемите с неприятните миризми.
Предложенията, както и констатираните резултатите бяха представени в презентация от зам.-министъра Ренета Колева.
Тя обясни, че в рамките на работната група са били изискани становища от Министерството на здравеопазването и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
От здравното ведомство предложили да се въведе етапност в процедурите по екологична оценка и оценка на въздействие върху околната среда, като първо от съответните компетентни органи по опазване на околната среда и водите се изрази становище относно степента на очаквания риск. А от регионалното - да се въведе количествено измерение на термина „системно емисионно нарушение".
Пред депутатите Колева обясни, че по време на работната група са разгледани и примери със справянето на миризмите и от други държави, около 28 на брой.
От думите й стана ясно, че Белгия и Унгария са сред държавите, в които имат такъв тип законодателство. А Контролът се основавал най-вече на инспекция на място.
"Германия има дългогодишна регулация за миризми", добави тя.
"Проблемът с миризмите е сложен. В различните страни той е уреден по-различен начин. Няма уеднаквено законодателство", обясни екоминистърът Юлиян Попов. Той посочи, че ЕС не ни предлага някакво решение.
По думите му хората станали много чувствителни по този въпрос и се интересували от начина си на живот.
"Имахме няколко точки на действие. Едната беше Русе, която е много популярна. Там свършихме много работа и има още много да се свърши. А в Разград, просто прекъснахме миризмите. Миришеше, сега не мирише", разказа той.
По думите му именно казусът в Разград е бил много интерес и може заедно с доклада да се използва като отправна точка за решаване на други случаи, които имат такъв тип проблем.
Той уточни, че са успели през реката там да стигнат до източниците, от които идвали миризмите и да намерят решение.
"Проблемите с миризмите нямат универсално нормативно решение. Трябва да се идентифицират на място, да се действа много активно, дори и с малко творчески подход понякога, но и с много строги мерки и контрол", категоричен бе Попов.
