Против списъка за служебни премиери са били всички мастити юристи. А дори и ДБ
Текстове сираци. Такива се оказаха промените в конституцията, с които се орязват правомощията на президента по назначаване на служебното правителство и му се определя списък по “домова книга” за служебни премиери. Никой от вносителите не иска да си признае авторството им и вече цяла седмица (откакто стана ясно, че отиваме на предсрочни избори) трите формации от конституционното мнозинство ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС си прехвърлят горещия картоф на отговорността.
Законодателният процес изисква определено възникване. Има разлика между политически причини за определени текстове, разработването им, кой ги е внесъл, кой ги е гласувал, кой е авторът на тези текстове. Защото автор на законодателните актове е Народното събрание . От тази гледна точка просто се спекулира.
Това обясни Христо Иванов във вторник, след като по-рано през деня Бойко Борисов каза, че не е участвал в писането на промените и разговора за конституцията, защото е вярвал на Иванов, а Делян Пеевски посочи директно неговото име за вносител.
Отказвам да възпроизвеждам срещи, които са се случили при затворени врати, обясни Иванов защо преди дни каза, че не помни кой е предложил промените.
ПП-ДБ предложихме модел, в който
редовното правителство продължава да действа като служебно
След консултации с ръководствата на ГЕРБ и ДПС се стигна до другия възможен модел, защото няма много накъде да се отиде. Този възможен модел е по-сложен за прилагане, защото изисква повече действия. Но той има своите предимства и това по никакъв начин не е нещо, от което да се разграничаваме и да го описваме като негативно, коментира още Иванов. Заради предсрочните избори няма време да се приеме закон за служебното правителство, който би изчистил спорните въпроси. А пък президентът се опитвал да прави кампания да се върнем към предишното състояние - еднолично да решава и определя.
В конституционната комисия се е работило по конкретните текстове, като заради сложното мнозинство на всеки етап е имало разговори и компромиси.
Идеята, че един човек е казал, а всички останали като овчици са се наредили и са гласували, е унизителна за всички и за Народното събрание, обобщи Христо Иванов.
Когато се работеха текстовете, се стремяхме да определим лица, които са избрани от Народното събрание, което е висшата форма на държавност в България, обясни пък Атанас Атанасов как се стигна до списъка от 10-има за служебен премиер.
Но как точно се родиха тези объркани редакции след първата простичка идея кабинетът в оставка да организира изборите при ограничени правомощия? “24 часа” се опита да намери отговорите в стенограмите. Оказа се, че точно тези текстове
така и не са били обсъдени публично по същество
Но ето хронологията от 2023 г.:
Първо и трите формации, които работиха по конституционните промени, обявиха, че ще напишат свои проекти. ДПС превариха, като извадиха проекта си, представен публично година по-рано. Но в него нямаше промени за служебния кабинет.
На 23 юли на пресконференция в централата на ДСБ своя проект представи ПП-ДБ. Там бе предвидено редовното правителство в оставка да бъде назначено за служебно - такива бяха и
препоръките на Венецианската комисия
От ГЕРБ също обявиха, че имат свой готов текст, но така и не го представиха публично. Впрочем още в първия си мандат и Румен Радев обяви, че с екип от юристи е разработил проект но никога не го показа.
За първи път на 25 юли трите формации се събраха, за да обсъдят идеите си публично. Това стана на заседание на ресорната комисия в парламента. Тогава ГЕРБ обяви, че в следващите дни ще внесат общ проект.
Бившата правосъдна министърка Екатерина Захариева даде знак, че ГЕРБ не одобрява предложението на ПП-ДБ за служебните кабинети. Има и по-балансирани варианти от това, което предлагате. Няколко са - от една страна, съгласуване с партиите, представени в парламента, преди назначаване и посочване на няколко изрично посочени позиции, които стават служебни министри и министър-председател - т.нар. гръцки вариант, казва тогава Захариева. Гръцкият вариант предвижда само три възможни фигури за премиер - шефовете на Върховния съд, Държавния съвет или Сметната палата. Последният служебен премиер там е именно шефът на Сметната палата Йоанис Сармас през 2023 г.
И шефът на комисията - Радомир Чолаков от ГЕРБ, коментира, че имат “нюанси” в идеите за служебната власт.
“Домовата книга” (както Румен Радев сам определи списъка) се появи за първи път официално във внесения законопроект за промени в конституцията на 28 юли. Тогава тя включваше 3-ма - шефовете на НС, на КС и на БНБ. Не става обаче ясно кой точно ги е предложил.
Делян Пеевски обясни, че ДПС не е наложило своите текстове, само възпряло мандатност на кметовете. Шефката на групата на ГЕРБ Десислава Атанасова пък
призова да не се търси авторство,
а целият парламент да застане зад текстовете.
Въпросът остана без отговор и на брифинга, на който юристите и лидерите на ПП-ДБ представиха проекта при внасянето му.
При първото четене в залата на 6.10.2023 г. пък стана ясно, че не всички в ПП-ДБ застават зад идеята шефът на парламента да става служебен премиер. Един от несъгласните е Никола Минчев, който към онзи момент трябваше да смени Росен Желязков при ротацията.
Мога да изразя личното си мнение и да кажа, че председателят на НС не е най-подходящата фигура за това, защото се търси някаква по-скоро отдалеченост от политическите партии в момент на политическа криза и невъзможност за съставяне на правителство. Председателят на НС, който безспорно е политическа фигура, най-вероятно е и кандидат за народен представител в изборите, които ще организира, не съответства точно на идеята, каза Минчев тогава, припомнят стенограмите.
Темата мина без особен дебат при първото гласуване в комисията и в пленарната зала през октомври. Тогава мнозинството не събра 180 гласа за “бързата писта” за промените. Улисани в спорове около съдебната система, депутатите не се фокусираха върху служебния кабинет. Все пак чуха становищата на конституционалистите, че председателят на КС няма как да е служебен премиер заради несъвместимост.
Обяснение защо все пак бе въведена “домовата книга”, намираме в думите отново на Никола Минчев при второто първо четене на промените (по “бавната писта”) в пленарната зала на 8 декември. Философията на това предложение е в крайна сметка президентът да няма неограничен избор, а да избира от няколко висши публични длъжности, каза той. И да не се стига дотам хора да слизат от катамарана и да стават членове на изпълнителната власт, добави юристът от ПП-ДБ. Идеята е “да сме избрали хора, които вече са минали някакъв тест за това дали са пригодни за висша публична длъжност”.
Веднага след първото гласуване на проекта Пеевски обяви, че вече обсъждат разширяване на кръга от лица за поста.
Отново без публичен дебат новите варианти
се появиха в предложенията между двете четения
Шефът на КС вече липсваше, бяха добавени този на ВКС, подуправителите на БНБ, шефът на Сметната палата и заместниците му и омбудсманът с неговите. Под текста стояха подписите на депутатите и от трите групи. Още на следващото заседание на ресорната комисия (16 декември) министър Атанас Славов цитира писмо от ВКС, че шефът им според същите промени в конституцията ще председателства новия формат на Висш съдебен съвет и Общото събрание, а и единствен не е избран от парламента. Така отпадна от списъка.
Любопитни са и стенограмите от второто четене на конституцията в ресорната комисия и в пленарната зала - става ясно, че новите длъжности почти не са били обсъдени. При дебата в залата омбудсманът се споменава 6 пъти, но нито веднъж от член на комисията, а шефът на Сметната палата - едва два пъти и пак не в дебат. А точно той сега ще е служебен премиер.
В пленарна зала промените обяснява обаче Христо Иванов. След като обяснява какво налага промените за служебния кабинет - поведението на президента, навеждащо на президентски режим, той обяснява и подбора на позициите в "домовата книга":
Този текст се въвежда един кръг от лица, едно меню от лица, от които президентът след консултации с политическите сили да посочва премиер. Тук идеята е, че става дума за лица, които вече са получили под една или друга форма доверието на парламента. Именно от тази гледна точка за председателя на Върховния касационен съд приемаме аргументите на ВКС, че не е логично да принадлежи. Но всички останали са висши държавни длъжности, които са получили доверието на парламента, включително някои от тях може би, ако се приложи възможността, която току-що създадохме в предишния текст, могат да бъдат излъчени с две трети. Това са хора, които парламентът, тоест законодателната власт им е гласувала доверие да бъдат на различно управленско ниво. Това са хора, които няма да бъдат, образно казано, хванати от улицата от някой президент, който да им каже: "Аз те правя премиер, ти ще слушаш моята воля". Опростявам, но искам съвсем плакатно да стане ясно това, което искаме да избегнем. Това е достатъчно широк кръг от лица, дава достатъчно възможности, всички възможни житейски хипотези, които биха могли да се случат, да бъдат внимателно преодолени, пак искам да кажа: в консултации с политическите сили.
И нещо много важно, което искам да бъде вписано в протокола. Ние изхождаме от това, че тук не става дума за интересно предложение, което президентът да направи на един или друг висш държавен служител и той или тя да прецени дали иска. Тук става дума за форма на конституционно задължение. Тоест хипотезата, че те могат просто така да се откажат от това, всъщност не би трябвало да бъде приложима. Защото, когато оттук нататък се съгласяваш да заемеш някоя от тези длъжности, ти вече знаеш, че потенциално това може да ескалира и до изпълнението на такъв обществен дълг. Тези лица и тази променена динамика в техните отношения между тях, парламента и президента, трябва да създаде по-голяма независимост и по-голямо основание на доверие от всички политически сили по време на провеждането на дейността на този ограничен формат на кабинет.
Стенограмите припомнят и друго - първоначалните намерения на депутатите на напишат специален закон за служебните кабинети, който да урежда правомощията им. За него се заканва лично лидерт на ДСБ Атанас Атанасов при първото четене, предлага го дори и лидерката на БСП Корнелия Нинова, но такъв така и не бе неписан.
