Парламентът прие на второ четене промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с които се уточняват условията за промяна на предназначението на земеделски земи при изграждане на обекти за енергия от възобновяеми източници.
С промените се изменят и текстове от Закона за опазването на земеделските земи. Там се създава нова разпоредба, по предложение на народния представител от „Възраждане“ Даниел Петров, според която за земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади, текстът, свързан с възможността за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници и променянето на предназначение на земите, се прилага, когато за тях през последните 3 години са проведени процедури при условията от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са сключени договори за наем.“
Текстът, който е свързан с възможността за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници в Закона за собствеността и ползване на земеделски земи, предвижда, че при необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел, земеделските земи ще се считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници.
Депутатите гласуваха редакционна поправка по предложение на Десислава Танева от ГЕРБ-СДС, с която за започнали се считат процедурите, за които към деня на обнародване на закона в "Държавен вестник", има влязло в сила решение или одобрен подробен устройствен план по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, предвиждащ изграждането на обект за производство на енергия от възобновяеми източници. Редакционната поправка бе гласувана със 183 гласа „за“, без – „против“ и седем – „въздържали се“.
Даниел Петров от „Възраждане“ каза, че подкрепя предложената от Танева редакция и обясни, че с гласуваните текстове се правят изменения в Закона за опазване на земеделските земи, защото основният аргумент, с който общинските съвети променяли предназначението на земеделските земи и позволявали изграждането на соларни паркове, бил, че тези земи за нищо друго не ставали. В тази връзка нашето предложение е, ако едно пасище или ливада не е заявявано за подпомагане по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в последните три години, тогава да може да бъде давано на инвеститори за изграждано на фотоволтаични централи.
Според депутата този аргумент е валиден само ако за последните три години за въпросните земи няма постъпило заявление за ползване. „Ние не искаме да пречим на бизнеса и затова направихме корекция започнатите процедури да бъдат продължени по досегашния ред, обясни Петров. Категорично сме против това да бъдат спрени проекти, когато въпросните земи не са били заявявани за подпомагане в последните три календарни години, уточни той.
Даниела Божинова от парламентарната група на „Продължаваме промяната -Демократична България“ (ПП-ДБ), в чиито коалиционен състав е и „Зелено движение“, отбеляза, че от самото си начало то подкрепя зелената енергетика. Сега обаче има известна дилема, дали да подкрепим изграждането на соларни централи или животновъдите, коментира тя.
По думите ѝ има натиск за заемане на земеделски терени от седма категория нагоре и промяна в тяхното предназначение и посочи, че има проблем с осигуряването на определен минимум мери и ливади за животновъдите. Тя посочи, че подкрепя промяната, която се гласува, но тя не е достатъчна. Божинова коментира, че следва да се промени и тарифата, с която се сменя предназначението на земите, и да се приложат и някои други икономически лостове, за да се постигне баланс между двата сектора.
Депутатите гласуваха, че земеделски земи от Държавния поземлен фонд се отдават под наем или аренда чрез търг на физически лица с постоянен адрес на територията на общината по местонахождение на имотите, обект на търга; на кооперации, еднолични търговци и юридически лица със седалище или адрес на управление на територията на съответната община по местонахождение на имотите, които са собственици или ползватели на животновъдни обекти на територията на общината или развиват стопанска дейност там.
Десислава Танева обясни, че това са промени, дебатирани три години с неправителствения сектор и земеделските организации. Танева разясни, че при управлението на Държавния поземлен фонд основната промяна е, че при процедурата за отдаване под наем или аренда остава само търг. С тази промяна предимство се дава на местните земеделски производители, тези, които имат регистрация, които имат стопанска дейност в същата община, в която е имотът, подложен на търг, обясни тя.
Второто предимство, което се дава, е на зеленчукопроизводители, земеделските производители на трайни насаждения и младите фермери, обясни депутатът. Танева посочи, че споразуменията за ползване на земеделските земи вече ще се подписват от две трети от ползвателите с идеята да не се злоупотребява с абсолютното мнозинство. Третата основна промяна е редът за отдаване на пасищата, мерите и ливадите в полза на животновъдите - увеличаване на нормите на животинска единица за втория търг, който се провежда при ползване на земеделските земи, добави депутатът.
Танева обясни, че в момента действащото законодателство позволява, ако остане поземлен фонд свободен, той да се търгува свободно, макар и на втора сесия. Сега ще бъде само за собственици на животновъдни обекти, добави депутатът. Колегата ѝ Румен Христов каза, че всичко това се прави с цел и в интерес на българските земеделски производители. Иван Иванов от "БСП за България" посочи, че настоящите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са отдавна очаквани от земеделските производители и касаят тема, дискусионна от много отдавна – справедливото разпределение на териториите от Държавния поземлен фонд и Общинският поземлен фонд, които се ползват от земеделските производители, пише БТА.
