- Трябва да насрочи датата едва когато е готов да назначи служебната власт
- Министрите и премиерът могат ли да са и кандидати за депутати? Дума срещу дума на юристи, не е описано в конституцията
- Така и не разписаха и докога ще заседава парламентът, след като при предсрочен вот вече не се разпуска с указ на президента
Все по-малка е вероятността предсрочните парламентарни избори да са в неделята преди европейските, които пък следва да са на 9 юни.
Това се прочете между редовете от срещата на президента Румен Радев с ПП-ДБ, на която премиерът в оставка Николай Денков и лидерите на коалицията взеха и веднага върнаха втория мандат.
ДПС, БСП и ИТН вече обявиха, че ще върнат третия, само “Възраждане” искат да предложат кабинет. На когото и от тях да се спре за третото раздаване Радев, отиваме на избори. Но с много неизвестни как.
Всичко произтича от капаните, които промените в конституцията заложиха по института на служебния кабинет. Или по-точно от
празнотите в новите текстове,
част от които бе предвидено да се попълнят с последваща промяна в други закони. Каквато не се предприе.
Според повечето юристи няма как държавният глава да издаде указ за насрочване на изборите, преди да е готов със служебния кабинет, който да ги организира. Така те разчитат чл. 99, ал. 5 от конституцията. Досега указът за дата на вота се издаваше едновременно с този за разпускане на парламента.
Добрата практика е и сега да е в един и същи ден, обясни конституционалистът доц. Борислав Цеков.
Президентът вече няма да разпуска Народното събрание, то остава действащо до избора на следващото. Тук също остана “дупка” - конституционното мнозинство не указа изрично, че депутатите излизат във ваканция за предизборната кампания. Няма очаквания те да продължат да работят и да водят агитация от пленарната зала, но така или иначе не е много ясно точно кога ще спрат заседанията си.
По-горещият въпрос обаче остава търсенето на служебен премиер и министри.
До 10 дни Радев ще свика отново парламентарните партии на консултации по състава на служебния кабинет, съобщи той на ПП-ДБ в сряда. Това значи до 5 април.
Преди това обаче президентът трябва да е “спазарил” някого за премиер. Като даде да се разбере, че търсенето му ще е в посока кандидат без партийно членство. Най-подходяща в списъка, който му дава променената конституция, беше заместничката на омбудсмана. Останалите са самият омбудсман и ръководителите на БНБ и на Сметната палата, както и шефът на НС.
Неочаквано обаче зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова вчера напусна поста си “по лични причини”.
“Тя беше единствената фигура, която не е и косвено, и директно близка с никоя партия и единствена от списъка, за която със сигурност можем да твърдим, че няма несъвместимост. Как така изведнъж г-жа Елена Чернева-Маркова реши да си подаде оставката”, обърна се Румен Радев на срещата си с ПП-ДБ за мандата.
Бил истински учуден защо те не са повдигнали въпроса в парламента - с какви мотиви, как така изведнъж точно в този ден, имало ли е натиск да се оттегли. И защо не са инициирали изслушване.
“Ако за вас това са нормални неща, то не се изненадвайте впоследствие, че
рязко нараства вероятността да получите политически служебен кабинет,
който най-вероятно няма да бъде във ваша полза”, критикува президентът ПП-ДБ.
Омбудсманката Диана Ковачева пък предизвестено изпадна от “домовата книга” (както Радев определи списъка), тъй като през април отива съдия в Страсбург. Така възможните паднаха на 8.
Конфликт на интереси вижда бившият конституционен съдия Румен Ненков, ако за служебен премиер бъде избран шефът на Сметната палата. Защото институцията проверява изразходването на публичните средства, включително и от служебното правителство. Той е дал становище по делото в КС, че в тази част има противоконституционност на промените, нарушават се принципите на правовата държава. По същата логика и двамата му заместници не следва да се избират. Т.е.
минус още 3-ма
в списъка и така остават само пет имена в списъка на президента.
Най-солидно за премиер звучи шефът на БНБ Димитър Радев. Не е партиен член, макар и двата пъти да бе издигнат за поста от ГЕРБ. Получи голяма подкрепа и от ПП-ДБ и ДПС при избора си за втория мандат на старта на този парламент.
Но ако Радев избере Радев,
ще се наруши ритъмът на преговорите за влизането ни в еврозоната - това е основният аргумент против. От екипа на гуверньора не коментират.
Макар да е лице на ГЕРБ, усилено се спряга и шефът на НС Росен Желязков (виж долу).
Трябвало е да има закон за служебното правителство, който урежда всички проблеми, обясни вчера Христо Иванов пред bTV, оправдавайки се за капаните. Неговата идея била действащият кабинет да остава със служебни функции - т.е. да организира изборите. Такъв е моделът в Нидерландия и много европейски страни. Лидерът на ДБ твърди, че ГЕРБ и ДПС тласнали към приетия сега модел. А провалът на ротацията, който тогава никой не очаквал, заварил тази реформа недовършена.
Изборите да са 2 в 1, за да се спестят едни 100 милиона,
помоли на срещата с президента Кирил Петков.
Напълно разбирам вашите притеснения, но вече е много късно за такава молба. Призовах да не се приемат необмислени промени в конституцията по отношение на служебния кабинет. Вие ги предприехте и сега въпросите стават много повече от отговорите. Ще направя всичко възможно, длъжен съм да го направя, процесът по избор на служебен кабинет да не прерасне в конституционна криза.
Но вие направихте всичко възможно правомощията на президентската институция да бъдат силно ограничени не само по отношение на избора, състава и контрола върху служебния кабинет, но и по определянето на времевите параметри за процеса на определяне на следващите избори, отговори той.
Увери, че разбира притесненията на ПП-ДБ и им съчувства, но предупреди, че заради тях президентството “не може да владее процесите както досега”. И предупреди, че кризата ще се разгърне в следващите седмици и месеци.
Различно тълкувание има и по това каква консултация трябва да свика президентът до 10 дни. “По време на тези разговори основният въпрос трябва да е кого да посочи за служебен премиер”, обясни Румен Ненков. Той беше и член на Обществения съвет към комисията по конституционни въпроси, когато се приемаха промените.
В конституцията обаче бе записано, че президентът назначава служебен кабинет “след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател”. Т.е. може да се предполага, че преди да свика консултациите, вече трябва да се е спрял на премиер.
Юристи не виждат проблем, ако някои от сегашните
министри в оставка запазят поста си
или за титуляр бъде назначен зам.-министър от кабинета “Денков”. Няма пречка през седмицата, докато бъде издаден указът за назначаване на служебния кабинет, президентът и премиерът да обсъждат заедно имената на министрите.
Борисов: Лошо за ПП-ДБ не мога да кажа, и те да му мислят в кампанията
“Висша форма на демокрацията е след изборите хората да определят кой и как да управлява. Затова е хубаво да мислим, когато има избори, а не след това. Не мога да си изкривя душата и да кажа нещо лошо за Христо Иванов, за Атанасов, за Петков, за Василев, с които 9 месеца сме защитавали едни и същи каузи и министри, политики. И всички сме казвали, че сме свършили добри неща.” Тези думи на Бойко Борисов бяха разтълкувани като намек към лидерите на ПП-ДБ да пазят добрия тон по време на кампанията, защото не се знае дали след изборите няма да им се наложи пак да седнат на една маса. Лидерът на ГЕРБ направи коментара си в отговор на Кирил Петков, който в тв ефир обяви, че “Борисов е средна ръка стратег, не е невероятен”.
В единия случай казват: “Бойко, помогни ни”, в другия: “Виновен е за всичко”, коментира лидерът на ГЕРБ. И отново разказа хронологията на преговорите и направените от партията му компромиси, като изводът му бе, че не ГЕРБ носи отговорност за провала им.
Ако Росен Желязков стане служебен премиер, няма как да е председател на 50-ия парламент
Ако Росен Желязков стане служебен премиер, няма да може да е председател на 50-ия парламент.
Служебният кабинет работи до избора на нов редовен от следващото Народното събрание. За да се конституира то и да пристъпи към процедурата обаче, трябва първо да има избран председател. Който няма как в момента да е действащ служебен премиер.
Въпросът кое е (не)съвместимо с шефски пост в НС, стана особено актуален заради варианта Желязков да е служебен министър-председател. Длъжността му е сред малкото в списъка, от който президентът избира.
А може ли председателят да е едновременно служебен премиер и кандидат-депутат на предсрочните избори?
Според депутати от ПП-ДБ няма никакъв проблем Желязков да е и премиер, и кандидат за депутат, както това се е случвало с действащи министри досега. Те обаче излизат в отпуск за месеца на предизборната кампания, докато при служебен премиер това няма как да се случи - няма кой да го замести и той е избран с конкретен мандат, контрират юристи от други групи. Всичко, което не е забранено, е разрешено, казват пък трети.
Формална забрана наистина няма, но това противоречи както на 32-годишната практика, така и на идеята за служебен кабинет, който се излъчва за 2 месеца с конкретна цел - организация на изборите, категоричен бе парламентарен юрист.
Ако Желязков стане служебен премиер, не е нужно да се търси ново парламентарно мнозинство за избор на председател на 49-ото НС. Както е известно, събранието вече не се разпуска от президента с определянето на датата за избори, а остава действащо. А в правилника е записано, че при отсъствие на председателя, когато той не е посочил кой да седне в стола му, шеф става зам.-председателят, излъчен от най-голямата група.
Но и това, оказва се, подлежи на тълкуване. “Ако президентът посочи Росен Желязков за служебен премиер, парламентът трябва да проведе нова процедура за избор на председател. А докато тя продължава, един от заместниците или последователно един след друг те ще ръководят заседанията”, твърди професорът по конституционно право Пенчо Пенев. Той е бивш министър на правосъдието, бивш конституционен съдия и един от авторите на основния закон, както и член на Обществения съвет към конституционната комисия в това НС. (24
