Честно помислете всъщност защо работите много
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Вие сте крачещо нарушение на Кодекса на труда. Работите по 10-ина часа всеки ден и поне един ден от уикенда. Като се приберете, продължавате да мислите за служебните задачи. Трудно си вземате отпуска - не защото шефът не дава, а защото все си имате ангажименти, които никому не можете да оставите.
Честито! Вие сте работохолици.
Това е много хубаво, докато не е опасно за здравето. Щастие е човек да обича да работи, да харесва това, което прави, да се чувства удовлетворен. Но все пак помислете защо работите толкова много.
За пари е прозаична причина и вероятно не е вярна. Ако беше само това, нямаше да се стараете толкова много. Даже напротив.
Потъвайки денонощно в задачи, може би бягате от някакви други проблеми. Те обаче по този начин не изчезват. Все един ден ще ви настигнат, дори да успеете да не мислите за тях с години, прикрити зад алибито "Сега имам много работа". И сигурно ще се окажат по-трудни за решаване, както обикновено става с дълго отлаганите неща.
Най-честият спътник на работохолизма е амбицията. Поставили сте си цел и искате да я постигнете - да получите по-висок пост, примерно.
Само че целта трябва да е едновременно и дългосрочна, и структурирана в по-малки стъпки, които постепенно да постигате. Скоковете на височина в йерархията - от редови счетоводител/ка или продавач/ка да станете директно управител на фирмата, защото собственикът се е впечатлил от вас, обикновено се случват само по филмите.
Ако сте екстремно амбициозни - в смисъл, че сте си поставили непропорционална на положението си цел, рискувате да се уморите от преследването й. Когато сте си набелязали коти по пътя, покоряването им ви носи удовлетворение и ви мотивира да продължавате към голямата си амбиция.
А може би сте от хората, които непрекъснато се стараят да правят повече, отколкото се очаква от тях. Има такава порода и тази особеност на характера се проявява не само в служебения, а и в личния живот.
Тогава сте застрашени още повече, защото прекомерната ви амбиция да постигате много може да наруши равновесието във вашия живот. То идва от баланса между ангажименти и почивка. И ако да помогнете на приятел, дори той да не очаква това от вас, е по някакъв начин презареждащо, със служебната работа в един момент престава да бъде така чисто физически и психически. Изтощавате се, което пък се превръща в пречка по пътя към успеха.
Според специалистите по личностно развитие има най-малко три признака, които подсказват дали не сте екстремно амбициозни.
Първият е, че не ви остава време да се отпуснете. Причината не е само в това, че сте затрупани с много задачи. Дори когато сте ги свършили и се приберете вкъщи, работният ви ден сякаш не свършва. Продължавате да превъртате в главата си онова, което направихте днес, и онова, което имате да правите утре, през седмицата, през месеца. Даже като си починете, в освежената ви глава внезапно изплува решение на служебен проблем, защото подсъзнателно той ви е тормозил. Абсолютно сигурен знак, че със силната си мотивация сте се самоподложили на постоянен стрес.
Няма значение защо е това напрежение - защото сте амбицирани просто добре да си вършите работата или защото искате да ви повишат в службата. Трябва да спрете да поставяте професионалните цели на толкова високо място в ценностите си - заплашва ви прегаряне. (Тук можете да прочетете Конкретни техники как да не изпушите, ако работите много.)
Вторият признак за екстремна амбиция е постоянно да се сравнявате с другите. Зорко наблюдавате шефа, колеги, приятели с успешна кариера. Казвате си, че не ви мъчи завист. Правите го, за да се поучите от тях и да достигнете тяхното ниво на успех. Дано е така, защото завистта е много лошо чувство. Лошо най-вече за този, който я изпитва.
Но и вземането на пример трябва да е с мярка. По правило копирането рядко води до напредък - вие не сте нито шефът, нито колегата, когото наскоро повишиха. Вие сте друг човек със своите собствени способности и особености. Върху тях се съсредоточете.
Пък и честно си признайте дали не изпускате от поглед своите колеги само за да бъдете сигурни, че сте на една или две крачки пред тях, че не ви заплашват с професионалните си възможности, че не ви подливат вода. Ако е така, укротете екстремната си амбициозност. Дебненето и фокусирането върху чуждия успех може само да навреди на собственото ви развитие, самочувствие и щастие.
Третият сигнал за прекалено силна амбиция е, че сте готови да правите компромис с вашите ценности. Помислете дали и колко пъти през последния месец казахте "Да" на нещо, което смятате за непрофесионално или дори за човешки неморално само и само да сключите сделка, да изпълните задача, да не се кара или да не се разочарова от вас шефът.
Ако не се случвало нищо такова, помислете теоретично какво сте готови да направите, за да стигнете до върха. Щом отговорът е "абсолютно всичко", е време да укротите екстремната си амбициозност. Не може да я храните чрез безогледните морални компромиси. Тогава тя не ви носи полза, а ви разрушава като личност.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да се защитите, когато шефът безогледно ви товари
5-те най-възпитани начина да издадете неувереност
И страхът от неодобрение е страшен
Когато имате шеф като Мечо Пух
Колко да питате, за да не изглеждате професионално некомпетентни
6 знака, че изопачавате конфликт в работата
Как да плените шефа и колегите за 5 минути с ефекта на ореола
Наръчник за оцеляване край колега грубиян
Защо е вредно самобичуване тип "Аз съм провал" дори и при голям провал
