Сигурен признак за ниско самочувствие е, ако нищо не правите, без да се консултирате с всички в работата
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Eдно от железните правила на журналистите е, че трябва да питат, докато те самите разберат. Иначе на всичките им читатели, слушатели и зрители ще стане ясно, че нищо не са разбрали. Една китайска поговорка пък гласи, че който задава въпроси, изглежда глупак 5 минути. Който не задава, е глупак за цял живот.
Много питане обаче невинаги е за хубаво. Китайците са мъдри хора и затова посочват мярка - 5 минути.
5-те минути, през които трябва непременно да задавате въпроси, са онези 5, след като шефът ви е поставил задачата. Иначе накрая по резултата той ще разбере, че нищо не сте разбрали.
Но да питате до безкрайност, да съберете мнения от всички колеги, да търсите оценка, потвърждение и одобрение за всяка своя стъпка - това не е професионално. Това издава неувереност.
Началникът и колегите ще ви помислят за некомпетентни. Даже могат да ви заподозрат, че искате някой друг да ви свърши работата. Или че сте от хората, които обичат да приказват, а не да действат. Което си е вид мързел.
Според психолозите сигурен признак за ниско професионално самочувствие е, че не можете нищо да направите, без да се консултирате с всички в офиса.
Признак на адекватно самочувствие е да съберете нужната информация, да решите и да поемете пълна отговорност за това решение.
Признак на хиперсамочувствие е да смятате, че винаги всичко знаете и нямате нужда да слушате никого освен себе си. Може би сте прави да се оценявате толкова високо, но все пак проверявайте отвреме навреме дали пък не ви е нужно още нещо все пак.
Точно служителите с адекватно професионално самочувствие са любимите на шефовете. Защото никой началник не обича хора, които губят неговото време и времето на колегите си, за да се съветват постоянно.
В събирането на прекомерно количество информация и мнения има и друг коварен капан. Натрупвате толкова много, често противоречиви данни, становища, препоръки, че се обърквате. Изпускате собствената си гледна точка. Загубвате свежестта на своята идея, даже да сте я имали. А понеже докато питате колегите си и обсъждате с тях задачата, давате пояснения и им разказвате разни детайли, накрая "прегаряте" - изпитвате нещо, което психолозите наричат символично самозавършване. Всичко започва да ви се струва познато, изговорено, неинтересно, неоригинално, ако трябва да правите нещо, свързано с креативност. Или пък всички проблеми ви се виждат отстранени, понеже сте приказвали за тях. Пропускате да отчетете рисковете и да включите варианти за избягването им в окончателния доклад.
Примерно журналистите отлично знаят какво става, като се върнат впечатлени от събитие и го разкажат на двама-трима колеги. Звучи много интересно. Но като седнат да го пишат, излиза скучно, защото са изразходили творческия си хъс. Или са получили много съвети за репортажа, че вече не знаят как да го започнат. Или пък толкова много са питали за всичко свързано с новината, че са загубили същността й в подробностите.
За ефективността във всяка работа има мярка на необходимост и достатъчност. Да речем, възложено ви е да планирате как най-успешно да продавате нов вид бисквити, който пуска вашата фирма. Никога няма да изпълните задачата, ако подхождате към нея като към научен труд - проучвате (което също е вид питане) как се продават бисквити, боза, дамски превръзки, телевизори. Все е пазар, на който по принцип има връзка между всички стоки. Но ако за възложения ви план е достатъчно да анализирате само пазара на бисквити, спрете дотам. Иначе докато изследвате, бисквитите на конкуретната фирма вече ще са по щандовете, а за вашите още ще мислите.
Мярката за необходимост и достатъчност важи и когато искате да сверите вижданията си с колегите. Питайте само тези или даже само този, който е компетентен по въпроса - има нужната информация, знания, опит. И - задължително условие - е добронамерен към вас. Защото не бива да изключвате и вариант, че някой ви смята за конкурент, обърква ви и ви подвежда нарочно.
За да си вдъхнете увереност, си припомнете едно от железните правила в бизнеса: работата се възлага на този служител, който може да я свърши най-добре с най-малко ресурси и за най-малко време. Щом шефът я е възложил на вас, значи вярва, че вие сте този човек. Надали иска да се провалите - това означава да се провали и той, нали ви е ръководител.
Значи вярвайте си и вие. Знайте мярката, не прекалявайте с питането и действайте ефективно.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
6 знака, че изопачавате конфликт в работата
Как да плените шефа и колегите за 5 минути с ефекта на ореола
Наръчник за оцеляване край колега грубиян
Защо е вредно самобичуване тип "Аз съм провал" дори и при голям провал
10 хитрини, които да вземете от политиците, за да успявате
Как да се оплачете на шефа, без да плачете
7 техники да познаете дали да имате доверие на колега
Трик да парирате недоброжелател с ефекта на Франклин
Заучената безпомощност – отървете се от нея, за да имате успех
Преуспяващи със стратегията "Син океан"
Как да сложите „ефект на примамката", за да ви вярват шефът, колеги и партньори
