Двамата са перфектни за оръжейните лобита и "търговците на страх", но заради тях всеки европеец, независимо дали е току-що родено бебе или пенсионер на пределна възраст, всяка година допълнително ще плаща по 711 евро за оръдия
Ако някой се пита кои са тези две войнстващи 70 – 80-годишни старчета, заради които ще си изтръскаме и последните евро от джобовете, това със сигурност са двама лидери от двете страни на океана. Единият е президентът на Русия Владимир Путин, чиито нестихващи войни принуждават дори най-миролюбивите държави да впрегнат бюджетите си на военновременен режим.
А другият е може би най-ненавижданият от европейците кандидат-президент на САЩ в историята - Доналд Тръмп. Макар да е по-възрастен от Путин с шест години, той упорито флиртува с него и често гради предизборната си кампания върху сянката на Кремъл. Американецът също ще струва твърде скъпо на света. Заради тезата му, че ако Европа не плаща минимум по 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана, той, като бъдещ американски президент, ще остави европейските граждани на Путин и той да прави с тях каквото иска.
Разбира се, от НАТО и от Белия дом енергично опровергават умопомрачителните заплахи, помитащи с лека ръка всички текстове в договора за Алианса. За съжаление, след супервторника никой не може да се заблуждава – Тръмп наистина може да стане президент, ако спечели двубоя срещу Джо Байдън. Затова всички на Стария континент имат не едно, а десет наум какво ще стане, ако все пак Тръмп се окаже новият стопанин на Белия дом от януари 2025 г.
Безпристрастният икономически анализ на тази сложна ситуация изисква уточнение.
Брутният вътрешен продукт на Европейския съюз по последни данни е 15,9 трилиона евро. Ако го умножим по 2%, колкото е необходимият минимум за отбрана, това прави 318 млрд. евро годишно, които оттук нататък трябва да се заделят за оръдия и муниции. Битката за тези милиарди със сигурност ще е ожесточена и около нея вече се развиват два сюжета. От една страна, Тръмп иска парите да влязат в американския военнопромишлен комплекс, който може да разкрие нови мощности, и американската армия като гръбнак на НАТО да пази още по-успешно партньорите в Алианса.
В Елисейския дворец обаче бързо се усетиха, че апетитният пай ще бъде засмукан на една „хапка" от американските оръжейници, и френският еврокомисар по промишлеността Тиери Бретон светкавично реагира. Той публично обяви, че има план Старият континент да премине към военновременен режим - тоест страните от ЕС „заедно да купуват повече оръжия от европейски компании, за да ги подпомогнат да увеличат производствения си капацитет".
С други думи, в ход е свирепа битка кой да усвоява минимум 318 млрд. годишно, размахвайки двете перфектни за военнопромишления комплекс „плашила" – Путин и Тръмп. Нещо повече, почти не минава седмица без „добре информирани източници" от някое европейско разузнаване да съобщят на медиите, че Съюзът „трябва да се готви за война с Русия". От Кремъл отричат и с това истерията става невъобразима, защото те така отричаха и че ще атакуват Украйна – тоест „не-то" в случая се тълкува като „да".
Подтекстът на всичко това е, че държавите трябва смело и без много да му мислят да развържат кесиите и да заделят доста над 2% от брутния си вътрешен продукт, защото всяко закъснение после може да струва много по-скъпо.
Дори да се започне с минимума – 2 на сто, ако тези 318 млрд. евро се разделят на 513 млн. души, колкото са европейските граждани, това означава, че всеки един, независимо дали е току-що родено бебе, невръстно дете или пенсионер на пределна възраст, ще трябва да се лиши от 711 евро. При това тази сума всяка година ще расте.
Така се стига до най-неприятния въпрос – от кои разходи в бюджетите ще трябва да се реже, за да се съберат тези колосални средства?
Един от вариантите е това да стане за сметка на социалното подпомагане и здравеопазването. В ЕС за тази цел се отделят средно около 8,1% от БВП. И ако през 2022 г. тази цифра е била валидна за страни като Франция, Германия, Словения, Белгия, то у нас тя е доста по-скромна – 4,2 на сто. Тоест може да се наложи да се лишим дори от този екзистенц-минимум, който и сега е крайно недостатъчен.
И тъй като подобно съкращение на разходи може да е прекалено болезнено, то най-лесно ще е парите за превъоръжаване да се заделят от общия бюджет на Съюза. Това обаче също се оказва невъзможно, защото през 2022 г. той бе около 170 млрд. евро. От тях 54 млрд. отиваха за субсидии за земеделие, 42 млрд. за транспорт, строителство и околна среда, 16 млрд. за образование и научни изследвания, 13 млрд. за социални грижи, 20 млрд. за външна и отбранителна политика, 4 млрд. евро за енергетика и финансиране, 13 млрд. за администрация и 1,5 млрд. за комуникации. С други думи, дори да спрем всички европрограми и Европейската комисия да прекрати дейността си, с дружни усилия едва ще съберем половината от минималната необходима сума за отбрана.
Така стигаме до стряскащия извод, че за да се набавят необходимите средства, цели бюджетни системи в страните членки в Европа могат да изпаднат в колапс. Тоест няма да има друг начин, освен да се повишат данъците. С колко, лесно може да се пресметне – на всекиго джобът му ще олекне със 711 евро в края на годината. Неприятната новина за данъкоплатците е, че тази сума за тях ще е няколко пъти по-голяма – те ще трябва да платят сметката на децата, на възрастните и на безработните.
От тази гледна точка Путин и Тръмп наистина са перфектните плашила, най-добрите, за които военнопромишленият комплекс би могъл да си мечтае на този етап. На моменти двамата изглеждат като „скачени съдове" - като Чарли Чаплин и Хлапето, което чупеше прозорци, докато другият ги оправяше. За съжаление, всичко това не е филм, а кошмар, за който дори Джордж Оруел не би се сетил.
