Един висок, много висок духовник, в черно расо, приковава стотици погледи на туристи, дошли да оставят монета за щастие във водите на фонтана “Ди Треви” в Рим. Денят е 24 май 2005 година. Русенският митрополит Неофит е
първият български духовник, който влиза в храма “Свети Свети Викентий и Анастасий”, подарен от папа Йоан Павел Втори
за служение на българската църква. Преминава величествено през площада, телефони и камери са вдигнати за снимки и любознателни японци питат кой е този впечатляващ мъж.
Малко по-късно 60-годишният тогава духовник изпява всичките 14 куплета от “Върви, народе възродени!” на гроба на Кирил в римската базилика “Сан Клементе”. Гласът му е невероятен, а известни българи, които са в италианската столица заради 24 май, смутено навеждат глави, след като са спрели на втория куплет и буквално избухват в аплодисменти след финалната строфа на писания в Русе през 1882 г. “Проект за всеучилищен химн”.
Неофит се усмихва смутено и обещава следващия път да раздаде песнопойки. И двата диска с църковни песнопения в негово изпълнение.
Осем години по-късно - на 24 февруари 2013 г., той излиза след интронизацията от храма “Св. Александър Невски” с титлата патриарх Български и митрополит Софийски.
Рядко има хора, обичани от всички. И Неофит беше точно такъв.
За “24 часа” беше приятелят духовник,
който можеше да бъде видян на нашите събития “Достойните българи” и “Лекарите, на които вярваме”. Никога нямаше нужда да го убеждаваме защо е ценно да е сред тези, които правят добро, или сред медиците, които лекуват.
Когато “24 часа” премести своята редакция, лично пожела да я освети и да се види с екипа. Необичайно дълго прекара на последния етаж в офиса ни в центъра на София, говорейки по всякакви теми. Почти два часа остана - вероятното защото сградата е на улицата, която носи името точно на светите братя Кирил и Методий и на която Неофит сам е израснал като дете.
Днес дори партийци, които иначе не криеха своето негативно отношение към църквата ни, побързаха да пуснат общи фотоси с дядо Неофит в социалните мрежи. А той
успя да запази единството на църквата. За държавата се надяваше това да направят политиците
Въпреки че приемаше всички тях и ги съветваше да работят за хората. Срещаше се с представители на други църкви, посланици, монашеството, деца. Помагаше. И макар здравето му да беше разклатено, до последно изпълняваше духовната си мисия.
Негово Светейшество беше начело на Българската православна църква точно 11 години и 17 дни. На 24 февруари, когато е годишнината от интронизацията му, беше във Военномедицинската академия, а духовници и миряни от цялата страна се молиха за здравето му.
Последната публична поява на Неофит е месец преди да постъпи в болницата.
На 25 октомври прие кмета на София Йорданка Фандъкова
по нейна молба. Сто дни преди това взе в ръцете си в Софийската митрополия наградата на името на Марко Семов. Движеше се трудно, придържан от двама духовници, високата му фигура беше прегърбена, а главата гледаше надолу. Друг прочете словото му.
Очите му обаче бяха същите - добри и всеразбиращи, когато подаваше ръка да я целунат познати лица.
Кметовете на Русе и на Бяла са едни от последните гости в синодалната палата в София. Преди да стане патриарх, Неофит е русенски митрополит и там все още помнят беседите си с него, проповедите и възхищението, с което е посрещан в епархията.
При 11-те години на патриарх Нефит като глава на БПЦ и като Софийски митрополит в столицата бяха построени и възстановени много храмове и духовни центрове. Всъщност много от това, което правеше за нуждаещите се, не се знае. Синодът и Софийската митрополия са били изрично помолени да не съобщават.
Скромен, умен, отдаден на вярата и човек с безценно чувство за хумор, в което прозира загриженост за ближния. Така най-общо го определят клириците. Готов да прости, да изслуша и да напъти всеки при нужда.
Една от последните му срещи е с посланика на Украйна Олеся Илашчук. Патриарх Неофит
разби мита, че църквата ни гледа повече към Москва, още в началото на войната,
когато осъди действията на Русия. От този момент не е обявявана среща с руската посланичка Елеонора Митрофанова например.
Още през март 2022 г., малко след началото на войната, Софийската света митрополия подслони бежанци в манастирите около българската столица, а в 50 храма имаше кутии за дарения. С благословението на Негово Светейшество отделът за милосърдие започна и кампания за купуване продукти и консумативи от първа необходимост за бедстващите в Украйна.
Неофит помоли посланик Митрофанова да отвори руската църква и назначи трима наши свещеници да служат в нея.
В последната година преди кончината си обиколи и се срещна с монасите,
които с годините намалява. На 11 август мина и през Троянскатаобител, където през лятото на 1975 г. е подстриган за монах.
Високият църковен пост предразполага към проявлението на гордостта, но със знанието за слабите ни човешки сили и необходимостта от следването на Христа ни води към смирената молитва и богатството на добродетелите. Тежък е кръстът, който Господ и светата ни Църква възлага на скромните ми плещи, но с упование на апостолските слова изпросвам Божията сила, която в немощ напълно се проявява, защото, “когато съм немощен, тогава съм силен”. Това казва дядо Неофит на 24 февруари 2013 г. - в деня, в който е избран за патриарх и наследява своя духовен баща дядо Максим.
Именно той го постригва за монах, той го ръкополага за йеромонах и йеродякон, пак Максим го прави архимандрит, протосингел, епископ и свой викарий. Дори и именият ден на двамата бе в един ден - 21 януари.
Не само духовник, но и изкусен певец, издал 2 албума
дядо Неофит беше човек със свежо чувство за хумор. Дни преди избора му през 2013 г. богословът проф. Иван Желев го нарича “цяр за църквата - начетен, толерантен...” Ден преди избора обаче самият Неофит добавя със самоирония пред “24 часа” към този си образ: “Да, стар и болнав!” Причината е, че година по-рано е претърпял сърдечна операция.
А в последните две години здравословните проблеми го сполетяваха често. През май 2022 г. счупи бедрена кост при инцидент в Софийската митрополия и бе опериран в “Софиямед”.
През септември 2022 г. бе в болница заради проблеми с белите дробове, от които страда от години. Периодично те се обострят заради възрастта му, а при боледуването си тогава е имал проблеми и с ниска сатурация.
Пак заради белодробно заболяване в края на ноември 2023 г. патриархът бе приет във Военномедицинска академия (ВМА). През следващите седмици ту е поставян в медикаментозна кома, ту изкарван от нея. Говорителят на синода Емил Велинов допусна, че усложнения след настинка са причинили тежкото заболяване на патриарха. В края на ноември Неофит имал много ангажименти и се разболял. През януари от Светия Синод увериха, че той се чувства все по-добре, но така и не излезе от болницата.
През януари дядо Неофит отправи и последното си публично послание. Прави го за Богоявление, 6 януари. В него патриархът осъди агресията на Русия срещу Украйна.
Господ Бог и Светата Църква благославят само онази армия, която не проявява агресия, а единствената й цел е да пази и отбранява своя народ и държава, в международно признатите ѝ териториални граници, заяви дядо Неофит. А за патриарха българската армия остава вярна на мисията си и на своето високо призвание и във все по-несигурния и изпълнен с по-кръвопролитни военни конфликти свят.
Всъщност дядо Неофит показа гражданска и политическа ангажираност още с първата си изява пред медиите - изборът му за патриарх през февруари 2013 г. съвпадна с гражданските протести срещу кабинета “Борисов 2”.
Днес се помолихме за всички, които са в неволя, и тези, които протестират - да протестират с любов и с успех. Бог да им помогне да постигнат това, което е необходимо. Както на тях, така и на цялата ни държава., казва той пред изненаданите репортери.
Неофит постъпи необичайно и дни по-късно, когато премиерът в оставка Борисов бе в Правителствена болница заради високо кръвно.
Патриархът се качи в микробус с митрополити и отиде при болния политик
и му даде икона на Св. цар Борис Покръстител.
На 10 март 2013 г. Неофит възглави първата си литургия като Софийски митрополит в катедралния храм “Св. Неделя" и отслужи молебен за помирение на българския народ. Обществото ни преживява дни на изпитания. Душите на мнозина са изпълнени от възмущение и недоволство. С растяща тревога наблюдаваме ескалация на социалното напрежение. Християнската и човешката ни съвест не може да мълчи пред предизвикателството на достигналия широки размери социален протест. Обществото ни преживява дълбока криза – криза на отношението ни към живота, към света, към ближния, заяви Негово Светейшество и определи като справедлив протестът и правото на хората за достоен и свободен живот.
Неофит не подмина и смъртта на запалилия се варненец Пламен Горанов: Потресени бяхме от трагичната участ на млад човек, който в отчаян опит за промяна загуби живота си. Случващото се не може да не ни тревожи. Не можем да наблюдаваме това безучастно, каза Неофит, но призова към мирно решаване на проблемите. И предупреди, че “Когато гражданите и хората във властта са ръководени не от братолюбие, а от омраза, желание за мъст, лични интереси и амбиции, властолюбие и гордост, не можем да се надяваме на по-добри дни.
Не спестява критиките си къв всяка следваща власт, която изкарва недоволните на улиците. При протестите срещу кабинета “Орешарски” предупреждава: Когато гражданите и хората във властта са ръководени не от братолюбие, а от омраза, желание за мъст, лични интереси и амбиции, властолюбие и гордост, не можем да се надяваме на по-добри дни.
Политиците обаче продължават да не чуват съвета му към тях: Да се стремим да виждаме в политическия си опонент подобен на нас несъвършен човек, който като нас може да допуска грешки. Много по-грешно е да ненавиждаш своя ближен и да се ожесточаваш срещу него от това да си заел неправилна политическа позиция.
