Въпреки това не се отрече от България, а тоталитарната власт отне 19 г. от живота му, пращайки го в лагер и затвор
“Всеки, който е роден в България като мен, трябва да я тачи, защото това е Родина. Не може да я замениш с нищо - нито с Швейцария, нито с Америка.”
С тези думи кърджалийци ще запомнят Халил Расим. Изричаше ги винаги, въпреки че 19 години от живота му преминават в затвора, в лагера в Белене и в принудително заселване.
Халил Расим, известен още като Кючук Халил (Малкия Халил) напусна този свят на 11 март. За смъртта му съобщи Ахмед Доган. С болка и прискърбие научих вестта за загубата на Халил Мехмед Расим (Кючук Халил), роден в Кърджали, осъждан за организирана съпротива срещу насилствената асимилация на турци и мюсюлмани в България. Излежал е 19 години в лагера в Белене, Стара Загора и други затвори на страната. Дълбоко скърбим за кончината на нашия съратник, който ни напусна на 81 години в Картал (Истанбул), Турция. С чувство на тъга изразявам най-искрената си мъка и поднасям своите съболезнования на семейството и близките, написа почетният лидер на ДПС.
Едва на 23 години Халил Расим е арестуван с
обвинение в шпионаж
Прекарва около 3 месеца в килия в областната дирекция на милицията. Следва публичен процес, който се провежда в киносалона на тогавашния Дом на народната армия в центъра на Кърджали. Залата е пълна с хора, защото тоталитарната власт държи делото да получи широк отзвук в обществото. Младият мъж получава присъда от 20 години лишаване от свобода за това, че е “работил в услуга на друга държава”. Халил твърдеше, че с процеси като този срещу него тоталитарната държава е положила началото за смяната на имената на турците в България.
Кючук Халил попада в затвора в Стара Загора. 4-5 месеца е държан в единична килия при усилен строг режим.
“Пускаха ни да излезем за 40 минути, но нямахме право да разговаряме с останалите затворници. Разстоянието при кратките разходки бе 10 метра”, разказваше мъжът.
По-късно е преместен при други политически затворници.
“Там видях весели хора, на които не им пука, че са осъдени. Държаха се мъжки и ми даваха съвети и кураж. После и аз започнах да давам кураж на новите, които идваха", спомняше си години по-късно затворникът. Докато излежава присъдата си, той се запознава с антикомунистите Георги Заркин, Николай Попов, Петър Бояджиев, Илия Минев, Васил Узунов, Алфред Фосколо.
11 години прекарва и с Нури Адалъ, наричан българския Мандела
Определя го като баща, който се е грижил за него зад решетките.
След 14 години Халил Расим е освободен и се завръща в Кърджали. В родния град се задомява, ражда му се син, а две години по-късно - дъщеря. Работи като дърводелец в държавното мебелно предприятие “Бреза”.
Тук в началото на 1985 г. цивилни милиционери идват, за да сменят турското му име и му предлагат сам да си избере българско. Кючук Расим отказва - вече си има име и не иска друго. Налага се милиционерите да му изберат име и така
Расим става Александър
Съпротивата не остава ненаказана. Кючук Расим е хвърлен в лагера в Белене без съд и присъда. Няколко месеца семейството му няма представа къде е, въпреки опитите да получат информация от властите. В лагера на остров Персин кърджалията прекарва година и половина.
След като е освободен, е въдворен във Вълчедрън, Михайловградско. Там прекарва 3 г. и половина, разделен от семейството си.
През 1989 г. Халил е експулсиран от България. Завръща се в родния край след демократичните промени. Приживе е ръководител на фондация “Политически репресирани” в област Кърджали и е един от бившите лагеристи, които до края се включваха в поклоненията в памет на жертвите на комунизма на мястото на бившия лагер “Белене” на остров Персин.
Последните месеци от живота си Халил Расим прекара в Истанбул, където живее дъщеря му. Там беше погребан ден след смъртта си.
