За първи път ЕС приема закон, с който журналистите ще бъдат защитени от натиск, заплахи и подслушване. Държавите членки ще бъдат длъжни да осветят собствеността на медиите и да направят публично финансирането, което предоставят на журналистите. Европейски борд ще следи за концентрация на пазара. Създават се условия обществените медии да бъдат независими от управляващите, като се приемат нови правила за определяне на бюджетите им. Въвеждат се конкретни изисквания в процедурите за избор на генерални директори и членове на управителните съвети.
Това стана възможно, след като в сряда Европейският парламент прие с голямо мнозинство регламента, озаглавен Европейски акт за свобода на медиите. Той ще се прилага в националното законодателство директно, без интерпретации.
Докладчик от името на социалистите и демократите по закона беше евродепутатът Елена Йончева. „Идеята за Медийния акт и неговото създаване започна преди войната в Украйна. Разбираеми са опасенията, ако не се прочете текстът, че той е продължение на войната в ролята на цензор на информация. Но това не е така. Медийният акт е пречка пред евентуални намерения на Брюксел да поеме в тази посока, разбира се, ако има кой да го отстоява.", коментира тя след гласуването в сряда.
Елена Йончева посочи, че с новия закон ще се отхлаби хватката на бизнеса и властта върху свободните медии и ще се създадат условия за независима журналистика.
„Това беше дълга битка, започнала още преди няколко години, когато малцина виждаха необходимостта от подобно законодателство. Радвам се, че успяхме да убедим Европейската комисия в тази инициатива и като докладчик от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент имах възможност да предложа редица ключови мерки, които залегнаха в законодателството. С новия Медиен акт ще се предприемат ясни мерки за осветяване на собствеността на медиите, както и приходите от държавното финансиране, което всъщност е най–ефективният инструмент за налагане на влияние от страна на управляващите. Това са решителни стъпки за скъсване на порочната зависимост между медии, бизнес и политика", коментира още тя.
Евродепутатът открои и още една промяна, за която тя настояваше. „Особено тежка беше борбата срещу произволното сваляне на качествено медийно съдържание от страна на платформи като Фейсбук, Екс - бившата Туитър и Тикток. Досега тези социални мрежи, базирани извън Европа, най-често САЩ и Китай, имаха свободата да свалят по собствено желание, по свое усмотрение медийни публикации. От сега нататък ще има ясни правила и възможност за медиите да защитават публикациите си и да подават сигнал при тенденциозни решения от страна на големите платформи." Комисарят Вера Йоурова припомни в пленарната зала в Страсбург, че Медийният акт ще си взаимодейства и с Акта за цифрови услуги, както и с новото законодателство, което се отнася до изкуствения интелект. Този акт е заплаха само срещу тези, които искат да превърнат медиите в пропагандни инструменти, каза тя.
Една от най-тежките битки при обсъждането на законопроекта беше свързана с възможността журналистите да бъдат подслушвани с оправданието за необходимост заради националната сигурност, каза още Елена Йончева. Тази вратичка беше затворена, въпреки яростния отпор на държави като Франция. „Успяхме да въведем правила, които да гарантират ефективна защита за журналистите срещу натиск и подслушване, включително и чрез нови и бъдещи технологии, като например софтуера Пегас", заяви тя.
В дебатите в пленарната зала във вторник вечерта представителите на Гърция настояваха дори за по-голяма роля на Европейската комисия в спазването на тези изисквания. Стелиос Кулоглу припомни разследването на журналисти в Гърция, което показа, че медии, политици и активисти са били подслушвани със софтуера Predator. През 2021 г. в страната беше убит журналистът Йоргос Карайваз, а убийството му още не е разкрито. Моля Ви, опитайте да укрепите позициите на този акт, обърна се Стелиос Кулоглу към комисар Вера Йоурова.
Няколко дни преди да убита през 2017 г. разследващата журналистка Дафне Галиция каза, че върху вестника, за който работи, има натиск, припомни Дейвид Каза от Малта. Най-сетне за медиите има щит, заяви той.
Настояване за по-голямо ангажиране на ЕС в защита на журналистите се чу и от евродепутати от Словакия, Словения, Малта, Полша, Хърватия и други държави.
С новия закон се създава европейски медиен борд, който ще се състои от представители на националните регулатори и ще има консултативна роля по прилагане на регламента. Опасенията, че той ще има правомощия да упражнява цензура са неоснователни.
„Ще стане ли по-свободна журналистиката след приемането на Медийния акт? Медиен закон, и най-добрият, сам по себе си не може да направи журналистиката качествена, освободена от политическо и бизнес влияние. Но закон, който защитава журналиста, е инструмент, който може да се ползва от тези, които искат да се борят за възможността да бъдат именно журналисти, а не пропагандисти.", коментира Елена Йончева.
Медийният акт ще влезе в сила постепенно в рамките на следващите 15 месеца.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
