Художественият филм по одата на Иван Вазов "Опълченците на Шипка" беше в основата на тържествата за националния празник в Казанлък и на заветния връх
Фондация "Нашият дом е България" продължава поредицата си филми, посветени на важни събития и личности от българската история
Вечерта на 2 март централният площад "Севтополис" в Казанлък и подножието на връх Шипка на 3 март бяха озвучени от аплодисменти. Заслужи ги късометражният художествен филм "Опълченците на Шипка" по едноименната творба на Иван Вазов, продуциран от фондация "Нашият дом е България". Прожекциите бяха различното събитие, което открои тазгодишните чествания на националния ни празник.
Макар филмът да беше излъчен и по БНТ, за много хора прожекциите на открито бяха първа среща с филма. Тези негови зрители не скриха, че са останали впечатлени от видяното. Историята ни изправя пред Паметника на свободата на чутовния връх, за да си припомним колко много дължим на предците си - достойните български опълченци, безстрашно отдали живота си за свободата на България. Достолепието на българските гвардейци в лентата, стиховете от "Опълченците на Шипка" на Иван Вазов, специално написаната за филма от съвременния български композитор Георги Андреев "Музикална картина за четец и симфоничен оркестър" и съвременните визуални средства пренасят спомена от върха на Балкана през вековете и изпълват сърцата с гордост, казват от фондацията.
Маестро Георги Андреев, директор на държавния ансамбъл "Филип Кутев", сам дирижира по време на снимките своята кантата, изпълнена от Врачанския симфоничен оркестър. Рецитацията е на актьора Янко Лозанов, познат и като "гвардейския глас" от времето, когато е работил като диктор в Министерството на отбраната.
С "Опълченците на Шипка" фондация "Нашият дом е България" продължава поредицата си от документални филми, посветени на важни събития и личности от българската история. Тяхната основна цел е да издигнат националното самочувствие и дух на българите, да популяризират красотата на родината и да съхранят националните ни традиции, фолклор, култура, чест и достойнство на България.
"Избрахме одата на Иван Вазов "Опълченците на Шипка", защото това е последната творба от цикъла "Епопея на забравените", тя е своеобразен венец на цялата стихосбирка. Още повече че тя със сигурност възвеличава един от най-значимите исторически моменти от борбите за национално освобождение. И разбира се, защото поетичната палитра и красота на това стихотворение е ненадмината. Това за мен е едно от най-високите постижения на поетическа творба на Вазов, изобщо това е емблема на българите като стихотворение и е добре всеки българин за знае поне част от него", каза пред "24 часа" режисьорът на филма арх. Пламен Пламенов Мирянов.
Той и екипът му
работили над лентата в
продължение на 4 години
През това време снимали на живо възстановки на шипченските боеве през август 1877 година, дело на клубовете на "Традиция" от цялата страна. Благодарение на съдействието на Министерството на отбраната и на отзивчивостта на нейния командир полковник Кънчо Иванов качили на върха Националната гвардейска част, за да снимат тържественото полагане на венците пред паметника.
"Беше през февруари, заради снега към Шипка нямаше път. За да пренесем снимачната си техника, трябваше да ползваме моторните шейни на приятели от Рила", спомня си арх. Мирянов.
Филмът имал няколко работни варианта, докато стигнат до днешния. Първо в началото било поднасянето на венците, но след това решили да започнат със знамената, които българската войска никога не е допускала да бъдат пленявани от врага. За Българското опълчение това е Самарското знаме, една от емблемите на нашето Освобождение.
"Акцентирахме на думите на стария войвода дядо Цеко - Цеко Петков, който казва за Самарското знаме: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине от край до край нещастната българска земя. Всичко нечисто, поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие". Както се вижда, всичко започва с молитва. Затова исках да намерим съзвучието между Църквата Христова, нейните представители в нашата история и верните борци за освобождение", разказва още арх. Пламен Мирянов.
Своите горещи молитви към Бога са отправяли и руските монахини, когато са шили знамето. Затова и самият филм започва с молитвата на една руска монахиня, която снимачният екип случайно заварил в Присовския манастир "Св. Арханел Михаил" край Велико Търново. Тя току-що била дошла от Йерусалим.
"Помилуй ме, Боже, по голямата си милост, по многото си щедрости изглади всичките им беззакония! Много пъти ме умий от моето беззаконие и очисти ме от моя грях!" (Из псалм 50).
"Тези кадри са правени в последния момент - беше много промислително как ние успяхме съвсем случайно да намерим тази жена малко преди края на снимките. Тази молитва е една от емблематичните молитви, които по принцип се произнасят в манастира, и почти всяко богослужение започва с нея. Във филма това са думите, които тя шепти, шиейки знамето", обяснява режисьорът.
И продължава своя разказ: "В края, след надписите, имаме цитати от Свещеното писание, които за мен много добре олицетворяват всички събития. Там се казва: "В името на нашия Бог да издигнем знаме", и още: "Понеже с вяра ходим, не с виждане".
Екипът на "Опълченците на Шипка" няма да спре дотук. Той се готви, най-вероятно в следващите години, да пусне подобрена версия на лентата. За целта се надяват да заснемат много мащабна възстановка на боевете -
ще се опитат да качат на върха
1000 души и да направят
най-голямата възстановка,
реализирана някога у нас. Ще снимат там два дни. Ще им съдейства Николай Байнов, дългогодишният ръководител на клуб "Традиция" в Казанлък.
"Защото в това, което заснехме сега, се вижда, че редиците на турците и на българите са рехави, а ние гоним максимална достоверност", допълва арх. Пламен Мирянов.
В началото той и екипът му възнамерявали да направат филми по всички 12 произведения от Вазовата "Епопея на забравените", но на този етап реализицията се оказва трудна. Но вече е факт филмът "Паисий", който може да се види в интернет. В него звучи музика на групата "Исихия". За разлика от филма за опълченците, който е силно патриотичен, този за Паисий Хилендарски е по-духовен.
"Нашата памет е дълбоко свързана с различни бележити дати, със славните българи, които са участвали в нашето Освобождение, но и с всички духовници, запазили паметта и които са били Христови и са помагали със своята молитва. Ще се радваме да направим скоро филма "Хаджи Димитър" по стихотворението на Христо Ботев - имаме сантименти към него. Скоро ще излезе наш художествен филм с много послания и ще приканя българите да го гледат - казва се "Нашият дом е България", завършва арх. Пламен Мирянов.
Арх. Пламен Мирянов: Само с вяра имаме път
В края на филма сме написали цитат от Светото писание: "Понеже с вяра ходим, не с виждане". Това не е случайно. Опълченците са виждали срещу себе си многобройната турска войска, която ги превъзхождала по численост, но не са се уплашили, а са действали, защото вярват и се уповават в Господа и в Освобождението. Иска се изключително силна вяра и абсолютно безпрекословна воля, за да останеш докрай и накрая да дадеш и себе си. За мен това е пример как ние днес и в малките си ежедневни неща трябва да се раздаваме докрай, защото всеки е полезен за обществото със своя талант и признание.
Тук някъде е и посланието на този филм към съвременниците ни. Щом нашите борци са дали последния си дъх и те са били в невероятно мъчение, до някаква степен - и мъченици за вярата, нека уважаваме тази история и нека имаме вяра в Господ. И особено към младите хора - вярвайте в Бог, защото чрез нашата вяра ние, първо, имаме път нагоре към вечността. Следвайки целия Христов закон, ставаме по-силни хора. Божията благодат и до днес слиза на хората, които започват деня с молитва, искат да изпълняват Божията воля и да са полезни за обществото. Христовият закон е най-висшият морален връх. Нека заедно с Шипченския връх да се издигаме нагоре към Христовия връх на най-висшите ценности, да обичаме ближния и да не мразим врага си - това, което казва Христос. Да бъдем силни, за да отстояваме нашата идентичност във всяка битка за нашето оцеляване. Да съхраним тези изконни добродетели, които ни завещават борците за освобождение от Шипченската епопея".
Актьорът Янко Лозанов: Рецитирайте повече,
за да съхраним националната памет
Благодаря на българската театрална школа и нейната рецитаторска традиция, че велики актьори с гласа и с духа си пренесоха до нас посланията на гениални автори, титаните на българския дух.
Това коментира актьорът, който рецитира "Опълченците на Шипка" във филма.
Янко Лозанов благодари на българската публика за щедростта, с която "разреши тези гениални стихове да станат неразривна част от моята житейска и творческа съдба".
Пет години Лозанов работи като диктор в Националната гвардейска част, в представителния Ансамбъл на въоръжените сили. Три последователни години именно той е човекът, който изговаря имената на славата на площада по време на заря-проверката на 3 март. Казва, че 10-те минути живо четене са изключителна проверка за всеки актьор.
Лозанов благодари и на композитора и диригент маестро Георги Андреев за "великата музика върху най-красивите български стихове", в която е втъкан и неговият глас. Признателен е и на фондация "Нашият дом е България" за доверието и обичта им към българското художествено слово.
Завършил е през 1995 г. в един от най-силните випуски на Театралната академия в класа на проф. Димитрина Гюрова и на проф. Пламен Марков. На рецитаторското изкуство се е учил от най-големите - Костантин Кисимов, Йордан Матев, Стефан Гецов, Андрей Чапразов, Димитър Буйнозов. Нарича ги титани на словото, пренесли до нас посланията на велики автори.
"Българската театрална традиция има привилегията да притежава изключителна рецитаторска школа и аз призовавам и младите, и колегите от моето поколение все повече да рецитират, защото това е най-прекият начин на съхраним националната памет и посланията на духовните ни титани. И защото словото е най-прекият носител на националната памет", казва Янко Лозанов.
