Важно е да имаш цел и да извървиш собствения си път към нея. Това каза пред bTV легендарният ни алпинист Николай Петков.
„Не е най-важна височината на върховете – само по себе си върховете са върхове, защото завършват с връх. Те могат да бъдат една хубава цел, защото е важно човек да има цел и да извърви своя път до тази цел“, поясни Николай Петков.
Според него „в катеренето, както и в алпинизма има определени стъпала, по които трябва да минеш, за да стигнеш до целта“.
„Важно е също така символите да се тачат. Трябва да си уважаваме символите – като знамето, както и националните празници“, каза още алпинистът, който е забил старото българско знаме – конска опашка, на най-високия връх в света.
Николай Петков и Ивайло Радков са забивали българското знаме на най-високите и трудните за изкачване върхове на планетата. Николай е единственият човек изкачил Еверест по два от гребените на планината и слязъл по трети гребен.
„Западният гребен на Еверест е много интересен. Освен, че е границата между Непал и Китай, той се явява и граница на планинската верига. Там минават много сериозни ветрове и това го прави сложен за изкачване“, обясни той и посочи, че след експедицията, в която е участвал преди 40 години, никой повече не е успял да го изкачи до върха.
Ивайло пък не само е побеждавал в най-сложните маршрути за катерачи, но и подготвя бъдещите шампиони на България в този спорт.
„Има едно такова етично правило у нас – когато създаваш маршрут за катерене, ти му даваш името. Аз си кръщавам моите маршрути с български имена“, каза Ивайло Радков, който от детството си носи прякора Фазата.
Заедно с Ивайло Радков-Фазата създават една от най-големите зали за катерене на Балканите. Надяват се, че така повече хора ще могат да се докоснат до магията на този спорт.
„Хора от цяла Европа вече идват, за да видят нашата зала. Световният шампион по катерене Якоб Шуберт дойде за откриването ѝ“, каза Ивайло Радков-Фазата. Той призна, че има призванието да запалва любовта на младите хора към този спорт.
Вижте във видеото какво още казаха те за Христо Проданов, за Олимпиадата в Париж и мечтаните върхове.
