- Таен политически код, инспириран от анархистите, във фотография на Ботев
- Големите ни революционери не са водили битки с парадните куртки, наемали ги в студиото, разкрива българката Мартина Балева, която навремето разпали скандала "Имало ли е Баташко клане"
- Левски изпраща свой кадър с хайдушки дрехи на Найден Геров, молейки за пари за комитетите. Така показва, че може да води чета
- Г-жо Балева, вашият сайт е пълен със снимки на български революционери с униформи. Какво проучвате за тях?
- Интересувам се от визуалните образи като исторически източници и какво ги различава от текстовете. Голяма част от историографията се базира на писмени източници, не само българската. Визуалните материали в повечето случаи са само илюстрации и никога не се разглеждат сериозно като източник на информация. Това е несправедливо, защото те също съдържат исторически данни.
По въпроса за снимките на българските революционери - исках да узная какво всъщност се случва във фотостудиото, когато в него влязат Васил Левски, Димитър Общи или Стефан Караджа. И тримата често са посещавали професионални фотографи. Левски поне 7 пъти. Караджата също често се е фотографирал. И най-интересното е, че те
се снимат неслучайно в определени униформи
или дрехи, имайки предвид, че тогава посещението на фотостудио е било скъпо удоволствие. Замисляли са се по какъв начин ще се представят и за кого е предназначена снимката.
Очевидно не са я правили само заради себе си и за семейството си, а за обмен в самата революционна мрежа.
- Един вид пиар ли?
- Облеклото има идеологическо внушение, показва представата им за това как изглежда съвременният революционер.
Тази мода е тръгнала от българите, които са били във войските на Гарибалди
(между 1860 и 1871 г. – б.р.). Те са първите, които се снимат в много интересни хусарски униформи. Никола Войводов например, връщайки се от Трентино, където участва в битка за обединението на Италия, позира във фотографско студио, преди да прекоси Дунава. Хусарската униформя го представя като пълководец от съвременен тип. Той не е облечен в познатите хайдушки униформи, нито с цивилни дрехи. Иска да изглежда като генерал. Неслучайно се казва Войводов, това е псевдонимът му, който сам си измисля и който напълно отговаря на вида му на снимката.
Търсех смисъла на това преобличане на революционерите пред камерата и заради камерата. Исках да разбера защо една и съща униформа се е предавала от човек на човек. За съжаление, няма писмени документи, че са обличали последователно една и съща униформа, но въпросът е какво различно разказват снимките и с какво допълват писмените източници. Революционерите са държали да изглеждат по определен начин, да имат осанка, да имат представителен вид. И това е било важно, съдейки по снимките.
Панайот Хитов например, който често е влизал да позира в студио, е ползвал различни костюми. Най-известната му снимка е в хайдушката униформа, но е обличал и хусарска, която много рядко е публикувана и не е позната. Има и портрет в европейски костюм. С всичко това показва отношението към революционната си дейност.
- Видях една публикация, в която ви цитират, че революционерите не са се били срещу османската власт, облечени в тези униформи, а в битките са били с износени дрехи, с които обикновено хората са ходили да работят на полето?
- Те се обличат в униформи специално за фотостудиото. Иначе не носят тези дрехи и това може да се докаже. Както се вижда на сайта ми, аз подреждах снимки на хора, които са се снимали в едно и също студио с една и съща униформа. Явно е била единствена и се е давала под наем.
Личи си как на един му е голяма, ръкавите са дълги, на друг е по-тясна,
което говори, че е реквизит. Още по-малко вероятно е да са водили битки, облечени в нея, въпреки че нямаме визуални източници от сраженията.
Писмените свидетелства споменават за обличането на униформи за битки. Захари Стоянов говори за снаждане на униформи на въстаниците с всичко, което е било налично. Трябва да имаме предвид, че по онова време не е имало униформени войски, които са тръгвали на бой с четническа куртка и панталони. А картините в този стил са по-късни конструкции на художници.
Уеднаквяват облеклото на цялата чета. Така четниците са като част от редовна армия, в еднакви униформи, каквато е европейската практика. Това създава определена представа за битката, която не е достоверна.
- Казахте, че Левски има 7 снимки в униформа. Виждате ли разлика в образа му?
- Разбира се. Когато той прекосява Дунава с четата на Панайот Хитов и отива в Белград, се снима в хайдушки дрехи (1867 г.). По онова време революционните кръгове наричат тези дрехи просто турски. Запазено е писмо на студенти от Чехия, които пишат на Панайот Хитов да им прати снимката си с турските дрехи.
Такъв тип облекло се носи от цялото население в Османската империя на Балканите. То не е нещо типично българско. Символизира, че човекът, който ги е облякъл, действа в нелегалност и се бори срещу османската власт.
Интересното е, че Левски изпраща точно снимката си в хайдушки дрехи на Найден Геров, тогава руски консул в Пловдив, за да го убеди да даде пари за нова чета и снабдяване с оръжие.
Неслучайно слага снимката в това писмо. Иска да покаже на Найден Геров – "Ето виж, аз нося тези дрехи. Аз имам този опит. Аз мога да водя чета". И едва след като Втората българска легия бива разпусната и Апостола заминава в Румъния, той позира за друга снимка при известния румънски фотограф Карол поп де Сатмари. На нея е в униформата, която ние погрешно наричаме легионерска. Тя всъщност е била част от реквизита в студиото на Сатмари и Левски я взема под наем.
Снима се не като хайдутин, а като европейски пълководец, като хусар, като част от дисциплинирана армия и според мен там се променя неговият възглед върху това как може да постигне целта си за независима Българска република.
- Как се променя?
- След като се разпуска българската легия в Белград, Левски напуска Сърбия разочарован, но под въздействието на военната си служба в легията. Все пак е носил през цялото време собствена военна униформа, за която е прекосил половината Балкани с четнически дрехи.
Заменяйки ги с официална държавна униформа, според мен
у него се заражда идеята за създаване на българска национална армия
по примера на европейските държави по онова време. Те разполагат с подготвени войски, които са дисциплинирани и това се изразява и в униформите им. В Румъния Левски явно загърбва идеята за въстание, повдигнато от традиционните чети. Те биват считани за назадничави и екзотични, но не и за ефикасни. Снимката на Левски в хусарската униформа за мен олицетворява мечтата му за стройно и модерно революционно движение.
- Какво е особеното при другите му снимки?
- На две от тях Левски е в действителната униформа на легията. Едната е групов кадър, на която е с десет други легионери,
на другата е сниман с брат си
Униформата е по образец на сръбския артилерийски батальон и се състои от риза, черна военна вратовръзка, туника, панталон, палто, обувки и шапка в австрийски стил.
Освен палтото, което било изработено от груб сив вълнен плат, другите части на облеклото били черни и червени и украсени със зелени ленти. Това посочват писмените извори.
Останалите снимки са в цивилно облекло, като най-известната между тях е т.нар. полицейски портрет, който османските власти разпространяват за издирването му, след като Димитър Общи го издава. От тази снимка съществува един единствен оригинал в турските държавни архиви в Истанбул. Той бе публикуван 2015 г. от турския историк Дженгиз Йолджу.
Но има и
снимки, които са спорни дали въобще показват Левски.
- А чии други снимки сте изследвали?
- На всички, които участват в тези въстанически движения и най-вече на основните фигури Панайот Хитов, Левски, Караджата.
Съществува една цяла серия от снимки на четници в румънска граничарска униформа, правена в Румъния през 1876 г. преди първия опит за въстание. На нея са снимани Никола Обретенов, Георги Апостолов, Поп Харитон и още пет-шест души.
- Какво показват снимките на Ботев? Първо ни изниква образът с калпака, униформата и сабята?
- Не, такава снимка
не съществува.
Това е по-късна картина. Ботев не се е снимал с четнически дрехи. Винаги е бил запечатван с буржоазен европейски костюм. В униформа го обличат художници в по-късен период. Има обаче една любопитна фотография на Ботев, на която той седи с Иван Драсов и Никола Славков на маса в Румъния и пред тях е поставен череп. На кадъра поетът показва един много интересен знак, т.нар. "рогата ръка".
Показалецът и кутрето са изпънати, а останалите пръсти са свити. На този детайл никой не е обръщал внимание досега.
- Какво означава?
- Аз предполагам, че е някакъв вид политически код, защото Ботев има уклон към анархизма. Инспириран е от руските анархисти като Бакунин. Особено имайки предвид, че снимката е правена точно по онова време, когато Драсов и Ботев конституират нов революционен комитет, който след смъртта на Левски де факто се е разпаднал.
- А защо според вас Ботев няма четническа снимка, а само с градски дрехи, както казвате - в буржоазен стил?
- Не бива да забравяме, че всякакви документи от онова време може да са загубени. Може да е имало даже такава снимка,
макар и да се съмнявам, че точно снимка на Ботев ще се загуби.
Знаем, че други четници като Тома Кърджиев например се снимат в хусарска униформа през 1876 г. Ботев може да не е имал време или възможност, преди да завземе кораба Радецки. Знаем, че въстанието избухва по-рано и заварва много хора неподготвени. Би могло да има много различни причини.
- Какво провокира интереса ви към снимковия материал от българската история?
- Интересът ми към фотографията е принципен, основна част от интересите ми в изкуствознанието. Не изследвам само български снимки, но истината е, че точно те не бяха така обстойно изследвани.
Иначе съм проучвала историята на фотографията в големите османски студиа в Цариград. Знае се, че българските интелектуалци и самите въстаници са притежавали фотоалбуми, в които са събирали снимки. Има такива нашите музеи, които също ме интересуват. Въобще фотоалбумът като феномен е също част от моите изследвания.
- Ако трябва да резюмираме случая с Баташкото клане, каква беше Вашата идея тогава?
- Идеята ми беше много ясна. Исках да покажа как се създава картина, която показва историческо събитие.
Някои колеги преди мен са знаели, че картината се основава върху фотографии, но не са го изследвали. Кадрите са правени от Димитър Кавра по наставления на полския художник Антони Пьотровски в Батак 15 години след събитията. Използва оцелелите от клането като модели и възстановява случилото се. Прави 16 снимки. От тях сглобява отделни елементи и прави своята голяма картина.
Всъщност исках да покажа как на базата на тези фотографии е създадена картината. Дотогава се твърдеше, че снимките са анонимни, правени веднага след Баташкото клане и са с документален характер.
Аз се интересувах да намеря тези изображения. Много малка част от тях открих. Те са отпечатани в българските учебници и редица исторически изследвания по темата и там са представени като документален материал. Аз успях да докажа, че са правени от художник с определена цел и имат художествен характер.
- Значи не сте правили изводи, че Баташкото клане не е имало, така ли?
- Ни най-малко. Това беше твърдение на голяма част от българските медии и определени политически кръгове.
Извън съмнение е, че Баташкото клане се е състояло, но това не беше обект на моето изследване.
Разбира се, че се е случило, иначе нито Антони Пьотровски щеше да се заинтересува от него, за да нарисува тази картина, нито пък да прави снимки с оцелелите. Всъщност той запечатва с камерата и тях, и причинителите на зверствата, които също се виждат. Но никой не е погледнал внимателно, за да забележи, че има нещо нередно – как снимката показва оцелелите след клането, като между тях стоят и причинителите, които държат саби, ятагани. Пьотровски е поставил даже и дръвник.
Пьотровски описва тази снимка много подробно в своята автобиография, от която се разбира, че платното пресъздава част от този кадър. С времето се забравя, че фотографията е правена от художник или хората са престанали да виждат извършителите, които се намират в долния десен ъгъл.
По принцип фотографията е подвеждаща медия, за която приемаме, че представя действителността едно към едно, но е важно да знаем каква точно действителност възпроизвежда, защото тя може да бъде инсценирана пред камерата, както в случая с Пьотровски.Затова трябва да бъдем критични към всеки исторически източник - не само към писмените, а също и към визуалните.
- Над какво друго работите?
- Може би до месец ще излезе един един мой текст, който писах за плажните фотографи по Черноморието по времето на социализма. Това също е част от нашата история, която не е проучвана задълбочено.
- Какви са снимките от плажа по времето на соца?
- Плажният фотограф е снимал най-вече семействата на летуващите, които тогава не са имали фотоапарат или просто са искали да имат професионална снимка за спомен. Така че е обикалял да запечата почивката на българите.
Освен това плажната ивица на Черноморието е била един вид врата към света, и особено към Западния свят. Там все пак е имало и туристи от капиталистическите страни, с които плажният фотограф също се е срещал, т.е той е имал и друго полезрение, за което обикновеният български турист на времето не се е замислял. Да не говорим за
ролята на плажния фотограф като част от разузнавателната система на Държавна сигурност.
В редица запазени документи плажният фотограф се споменава като важна фигура в тази система.
Изследвала съм и снимките на опашките за хранителни стоки от 1990 - 1991 година по време на голямата криза. Текстът ми беше публикуван преди няколко години, но на немски. Предстои обаче публикация на всичките ми изследвания на български теми на български тази година.
- Какво преподавате в момента?
- Професор съм в Австрия, където водя лекции по
съвременно европейско изкуство с фокус върху Източна Европа.
Опитвам се да представя европейското изкуство неедностранчиво, каквато доскоро беше тенденцията. Когато се говореше за модерно или съвременно изкуство, никога не е ставало въпрос какво се е случвало зад Желязната завеса, а след 1990 г. - в Източна Европа. Това се опитвам да предам на моите студенти.
Скандалът
През 2007 г. проектът на Мартина Балева и Улф Брунбауер дали снимките за Баташкото клане са документални, или са по-късна възстановка, предизвика бурни реакции, защото оставя българите с впечатлението, че се отрича въобще исторически зверството над българите в Батак.
Президентът Георги Първанов (2002-2012) обяви, че това е провокация към националната ни история и памет. „Саможертвата на жителите на Батак беше видяна и разбрана от най-славните умове на тогавашната епоха – от Достоевски и Тургенев, от Менделеев и Дарвин, от Гладстон и Гарибалди, написа в съобщение до медиите държавният глава. – (...) Тя накара тогавашна консервативна Европа да постави "българския въпрос" в своя дневен ред."
Любопитното е, че първоначалната статия на Балева е публикувана във в. „Култура" през 2006 г., но скандалът избухва на следващата година точно преди изборите за евродепутати. Според някои наблюдатели той е повлиял върху резултатите на партия „Атака", която получи място в Европарламента. При това Димитър Стоянов бе с най-високия мажоритарен резултат от преференции – 26 519 гласа.
Балева е обвинена, че заедно със съавтора си Улф Брунбауер отричат Баташкото клане, а тя отвръща, че няма такъв извод в изследването й. Обект на научния й интерес са снимките от онзи зловещ момент на българската история. "В заключение можем със сигурност да твърдим, че фотографии на Батак от 1878 г. не съществуват. Как така обаче тъкмо тези фотографии, които всъщност са една (късна) художествена конструкция, се представят като автентични образни свидетелства за злочестата съдба на българската Голгота в официална музейна експозиция, както и в сериозни научни трудове?", задава въпрос Балева. Тя се спира обстойно и върху картината на полския художник Антони Пьотровски "Баташкото клане", за която той пише в автобиографията си, че е нарисувана, след като е прочел "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Българката съпоставя датите - третата част на епохалния труд е издадена през 1892 г. - 16 години след Априлското въстание и зверствата в Батак и 3 месеца преди изложбата, на която е показана картината.
Според Балева първооснова за платното е репортажът на британския журналист Макгахан от 2 август 1876 г., а не книгата на българския писател. Тя прави извода, че клането в Батак е било забравено след Априлското въстание и Освобождението и е било припомнено години по-късно.
"От 1876 до 1892 г. единствените свидетелства за кървавата история на Батак са двете известни снимки на пловдивския фотограф от гръцки произход Димитър Кавра на оцелели след клането батачани и на баташката църква със смъртни останки, и двете от 1878 г., както и Стамболовият превод от 1880 г. – пише изкуствоведката. - В 1892 г. изведнъж се поставя началото на една огромна литературна и образна продукция на тема Батак, която продължава и до днес."
Предизвикалата бурни реакции разработка трябваше да завърши с научна конференция, която така и не се състоя.
Днес Балева отново изследва фотографии от онова време, които ни разкриват нови тайни за Левски, Ботев и Караджата.
