И тази година ще благодарим на българите с големи сърца
Преди 21 години "24 часа" започна да разказва вдъхновяващите истории на обикновени хора, които правят необикновени постъпки, и да ги събира на специална церемония.
Досега в тази инициатива показахме и благодарихме на повече от 800 добри жени, мъже и деца, чиито имена заслужава да запомним.
Предстои 21-ото издание на инициативата "Достойните българи", за да благодарим на онези хора с големи сърца, които показахме през изминалата година и бяха номинирани от читатели.
Преди 20 години тя събра 250 000 лв. за детската онкохематология, а синът й оздравя след операция във Франция, за която донор на костен мозък стана брат му Александър
От 2003 г. "24 часа" разказва човешки истории за българи, проявили благородство, милосърдие и човещина. Така се зароди инициативата "Достойни българи на годината", а
на церемония всеки път победителят получава копие на златния ритон от Панагюрското съкровище
Светломира Димитрова-Ковачева първа получи голямото отличие в тази инициатива през 2004 г. затова, че докато събира пари за малкия си син, болен от левкемия, успява да събере средства и за други тежко болни деца.
Отличието Светломира получи от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски. Преди да вземе ритона, тя успява да спечели една много трудна битка - тази за живота на малкия си син Борис. Тогава той е на година и девет месеца и страда от рядка форма на левкемия.
Светломира и семейството й организират кампания за детската онкохематология в УМБАЛ "Св. Марина" във Варна и успява да събере сумата от 250 хил. лв.
Част от средствата отиват за спасителната операция на Бобо във Франция, за която донор на костен мозък става неговият 10-годишен брат Александър.
Останалите пари отиват за обновяване на детската онкохематология, която тогава е в плачевно състояние.
Днес Бобо е вече на 21 години, учи и работи във Франция, където семейството се мести през 2015 г.
Вече няма и помен от лошата диагноза, но лекарите следят състоянието му ежегодно - той е подложен на много изследвания, част от които се поемат от държавата. Последващото проследяване е от голяма важност.
"Така е във Франция за разлика от България", казва с въздишка майката.
Александър живее и работи във Варна, а Бобо е все още с родителите си
Бобо няма много спомени от дългото лечение, но в семейството говорят за това и имат ритуал - когато ходят в Париж, минават с трепет покрай клиниката, където е бил спасен благодарение на донорството на брат си.
"Номинацията и последвалата награда от "24 часа" беше много неочаквана за мен, имаше много заслужили хора, които бяха номинирани, но не я спечелиха.
Странно, но тогава благородно завиждах на тези, които спечелиха "История славянобългарска" - прекрасна награда. (Тогава копия на "Историята" получиха 10 читатели, разказали истории за хора с големи сърца - бел.ред.) Спомням си колко много известни за обществото личности имаше, беше много тържествено, но аз пропуснах първата обща снимка с всички номинирани, защото някой ме спря за интервю."
Светломира
поддържа и до днес връзка с няколко майки,
с които е минала по пътя на ада
Те са в България, едната от тях е загубила рожбата си още тогава, а с другата се подкрепят, докато са на лечение във Франция. Нейното дете успява чрез "Българската Коледа" да получи финансиране и да се излекува.
Светломира следи кампании с призив за помощ на дете с тежка диагноза в родината, помага, когато може, и се терзае, че в България здравеопазването куца, а във Франция държавата е много по-благосклонна към тези деца.
"Българската Коледа" помогна на детето на моята близка, безспорно такива инициативи помагат - шансът е голям. Но всъщност това е роля на държавата, от която тя е абдикирала.
Тя просто не се грижи за бъдещото си поколение - да не страдат, да се лекуват и трябва да се събират средства по алтернативни начини.
Във Франция тази тъжна практика я няма, тук също се събират средства, но по друг начин, под формата на телетон. Това е
събитие с патрон известна личност, която
приканва за дарителство с мащабно предаване,
в което са поканени деца, страдащи от съответното заболяване, за което се събират средства. Но дарените пари не са за лечението на тези деца, а за търсене на лечение на това заболяване, за медицински проучвания, намиране на лек или подобряване на съществуващото лечение", разказва Светломира.
Във Франция семейството живее добре, но на Светломира е мъчно и тъжно едновременно. Тъжно е за негативните неща, които се случват в България, за децата, които умират заради неглижирана болнична помощ, като случаят с Даная, за здравеопазването.
Пътува до родната Варна винаги, когато има възможност, а ние я поканихме да присъства на предстоящата тазгодишна церемония.
