- Френският президент заговори за изпращането на западни сили в Украйна, германският канцлер Олаф Шолц му се скара
- Акад. Денков уверява: Никой не е искал войски
Страхът от трета световна война отново нарасна, след като в понеделник френският президент изненадващо намекна за изпращането на западни войски в помощ на Украйна.
Русия веднага отвърна, че това вече ще е глобален конфликт, а европейските лидери скочиха да потушават напрежението.
Изказването на Еманюел Макрон рязко преобърна досегашната предпазлива позиция на западните съюзници на Киев. НАТО досега винаги е избягвал темата за намеса с войски, за да не се провокира Русия, която разполага с ядрени оръжия. И Макрон почти моментално бе поправен от германския канцлер Олаф Шолц.
“Днес (понеделник - б.а.) няма консенсус за изпращане на сухопътни войски по официален, приет и одобрен начин. В дългосрочен план обаче нищо не бива да се изключва.
Ще направим всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война”,
каза френският президент, който свика в Париж международна конференция в подкрепа на Украйна. На форума присъстваха около 20 евролидери и експерти.
Макрон не обяви кои държави подкрепят опция за участие на натовски войски в Украйна.
В Париж България бе представена от министъра на отбраната Тодор Тагарев. Във вторник през целия ден той запази мълчание какви позиции е защитавал. Единствено публикува свои снимки от Елисейския дворец.
От Министерството на отбраната не отговориха на въпроса на “24 часа” за участието му в конференцията, а самият министър не вдигаше телефона си. Едва късно вечерта той излезе на брифинг с лидера на ПП Кирил Петков, за да обяви: “Българската позиция е ясна и категорична -
нямаме никакви намерения да пращаме български войници
в Украйна. В момента сме свидетели на много големи интерпретации.”
Докато Тагарев видимо отсъстваше, изказването на Макрон се превърна във водеща тема за политиците в България.
“Изпращането на войски на НАТО в Украйна означава глобален сблъсък”, предупреди президентът Румен Радев. Според него стратегията за даване на още, още и още оръжия явно не дава резултат. Държавният глава призова европейските лидери да проявят достатъчно разум и един много балансиран подход в подкрепата към Киев, така че “да не стигаме до извънредна ескалация, да не стигаме до риск от трета световна война и ядрен конфликт”. И лидерът на БСП Корнелия Нинова се обяви против “каквото и да е - дори евентуално, решение за предоставяне на войници и жива сила в Украйна”.
“Министърът на отбраната Тагарев ни махаше от “Версай”. Европейският съюз няма намерение да изпраща войски в Украйна”, бе коментарът на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
Наложи се позицията на страната ни да бъде обяснена от премиера Николай Денков вместо от министъра на отбраната Тодор Тагарев.
“Искам да кажа напълно категорично, че
по никакъв начин никой не е поставял въпроса
за изпращане на войски в Украйна. Самият президент Зеленски изобщо не е повдигал такъв въпрос, а дори и да го беше повдигнал някой, аз ще кажа това, което винаги съм казвал - български войски там няма да отидат”, заяви Денков вечерта във вторник.
В деня на разговорите, свикани от Макрон във френската столица, самият Денков бе на посещение в Киев и разговаря с президента Володимир Зеленски.
В изказването си след форума в Париж президентът Макрон даде много малко подробности за това какви западни сили има предвид и защо те може да бъдат изпратени в Украйна. Две години след началото на войната това беше първият път, когато някой толкова открито изтъква подобна възможност.
След Макрон и френският премиер Габриел Атал допусна, че военни могат да отидат на фронта. По думите му такава вероятност не може да бъде изключена, като се има предвид, че конфликтът се развива “пред вратите на Европейския съюз”.
Франция позволява присъствието на западен военен персонал на украинска територия за оказване на някои видове помощ, но това присъствие не предполага тяхното участие в конфликта, пък заяви френският външен министър Стефан Сежурне пред парламента на страната си. Той
разясни, че говори за разминиране, кибернетични заплахи, производство на оръжия
на местна почва - на територията на Украйна.
Темата беше повдигната за първи път публично от словашкия премиер Роберт Фицо, когото в Европа определят като проруски политик. В понеделник той разкри, че документ с ограничен достъп преди срещата във френската столица предполага, “че редица държави-членки на НАТО и ЕС, обмислят изпращането на войски в Украйна на двустранна основа”.
В последните месеци Киев започна да договаря такива
двустранни споразумения за сътрудничество в областта на отбраната и
сигурността Договор вече има подписан с Канада.
България засега няма подписано такова споразумение с Украйна, няма информация и да е било обсъждано.
Изказването на Макрон предизвика яростен отговор от Москва, която директно заплаши с избухването на трета световна война.
“Ако това се случи (изпращането на западни войски - б.а.), ще трябва да говорим не за вероятност, а за неизбежност на пряк сблъсък между Русия и НАТО. Редица държави, които участваха в това събитие, което се проведе в Париж, поддържат доста трезва оценка на потенциалните опасности от подобно действие и потенциалните опасности от пряко участие в горещ конфликт, участие вече на бойното поле. Това, разбира се, абсолютно не е в интерес на тези страни - и особено на гражданите им, те трябва да го осъзнават”, предупреди прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков.
Руският сенатор Сергей Цеков пък обвини Макрон, че е направил сериозна стъпка към започване на световна война.
Думите на Макрон предизвикаха бързи реакции и сред останалите лидери от ЕС и НАТО.
Германският канцлер Олаф Шолц разясни, че лидерите в Париж са били съгласни, че “всеки трябва да направи повече за Украйна”. Но допълни, че “едно нещо е ясно:
няма да има сухопътни войски
от европейски държави или НАТО”. В последните месеци Германия активно изпраща въоръжение на Украйна.
По време на съвместна пресконференция във вторник чешкият премиер Петр Фиала и полският премиер Доналд Туск отрекоха да имат планове да изпращат свои части в подкрепа на Киев. Същата позиция изразиха и Швеция и Унгария, която е известна със своята близост с Москва.
Дори генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг обясни, че натовски сили няма да се включат във войната. “Няма планове”, отсече той. От Белия дом, Великобритания, Италия и Испания също отрекоха да обсъждат подобни идеи.
И докато западните лидери не критикуваха Макрон за изказването му, то във Франция опозицията се надигна срещу него.
“Не знам дали някой осъзнава сериозността на подобно изявление. Еманюел
Макрон си играе на военен лидер,
но той говори с толкова небрежност за живота на нашите деца. Залогът е мир или война в страната ни”, обяви Марин Льо Пен от крайнодясното Национално движение. Преди две години Льо Пен бе уличена, че е получавала пряко финансиране от Русия. И крайнолевият лидер Жан-Люк Меланшон изрази позиция, че изпращането на части в Украйна ще ни “направи войнолюбци”.
Френският президент, който отдавна призоваваше
“да не се унижава Русия”,
сега е един от най-твърдите защитници на подкрепата за Киев, поне на думи, коментират пък медии във Франция.
Макрон съобщи още, че участниците в конференцията са се съгласили да ускорят усилията си за изпращане на повече боеприпаси към изчерпаните от снаряди украински складове, да увеличат помощта си за противовъздушната отбрана и да започнат нова инициатива за предоставяне на Киев на повече ракети със среден и далечен обсег.
Френският президент настоя, че Европа не може да разчита изключително на американска подкрепа, която европейците се притесняват, че може да бъде застрашена от преизбирането на Доналд Тръмп. “Имаме голям късмет, че САЩ са толкова ангажирани днес”, обяви той. И добави, че “това е европейска война”.
“Трябва ли да делегираме бъдещето си на американския избирател?” - попита Макрон. - “Отговорът е не, какъвто и да е гласът им. Не трябва да чакаме да разберем какъв е резултатът, трябва да решим сега.”
България продаде 120 000 снаряда на Киев
Украйна си е купила 120 000 снаряда от България. Става въпрос за запаси от 122-милиметрови боеприпаси. Новината съобщи генералът от германската армия Кристиан Фройдинг пред “Шпигел”.
Ген. Фройдинг ръководи екип за закупуване на боеприпаси за Украйна.
“Само за 2024 г. федералното правителство предоставя 7 млрд. евро за помощ за оръжия. През последните седмици германският екип откри в България запаси от 122-милиметрови боеприпаси, които могат да бъдат изстреляни от гаубици съветски дизайн. Персоналът на Украйна веднага е закупил 120 000 снаряда, които сега трябва да бъдат доставени в Украйна възможно най-бързо”, съобщава “Шпигел”.
Новината в германската преса идва само ден след като българският военен завод “Терем” подписа меморандум за съвместна дейност с украинския военнопромишлен комплекс. Българската държавна компания поддържа, модернизира и ремонтира стрелково, артилерийско, ракетно въоръжение и боеприпаси.
От Министерството на отбраната засега запазват мълчание, а премиерът Николай Денков обяви, че това не е новина.
“България произвежда снаряди, които се изнасят, доколкото зная, до момента нямаме директен износ за Украйна. Ясно е, че част от тези снаряди отиват там, няма новина тук”, коментира министър-председателят.
