Инфлационният ефект от приемането на еврото в Хърватия през 2023 г., първата година от приемането й в еврозоната, е бил повишение с 0,2 процентни пункта. Това съобщи управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич пред парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.
"При положение, че инфлацията в Хърватия е била 8,4 на сто година преди присъединяването към еврозоната, допълнителният ефект е минимален", обоснова се той.
Вуйчич коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки. Но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.
"Информационната ни кампания подкани гражданите да обменят своите куни в евро още преди да влезем в еврозоната. И постигнахме 60 на сто изкупуване още преди 1 януари 2023 г.", посочи Борис Вуйчич. Той изброи различните етапи на подготовка, предприети преди въвеждане на еврото.
Сред тях попадат мерките за информиране и защита на потребителите, правна хармонизация, техническа подготовка, за да могат касовите апарати и пос терминалите да заработят в новия режим, подготовка на правителствения сектор. Като значима стъпка Вуйчич изтъкна изграждането на нов модерен трезор, достатъчно голям, за да побере изтеглените от обращение куни. Такъв не е имало и е бил необходим нов. Той е построен от армията във военна база и е отдаден под наем на Хърватската народна банка.
В последвалия брифинг за медиите, на въпроса дали няма риск България с вноската си към Европейския стабилизационен механизъм, да се превърне в донор за спасяване на по-богати и недисциплинирани държави, Вуйчич отговори, че без да е запознат в подробности, като се вземат предвид всички средства, постъпващи към България от ЕС, страната ни е нетен получател, а не донор в Европейския съюз и перспективата е да остане такава.
Същата теза застъпи и управителят на БНБ Димитър Радев, който допълни, че България предстои до седмици да започне тестовото сечене на бъдещите евро монети. Радев направи ретроспекция, припомняйки, че когато през 2018 г. България и Хърватия решават да потърсят интеграция във валутния съюз, Хърватия е била с по-нисък кредитен рейтинг от този на България. В процеса на въвеждане на еврото обаче той е бил вдигнат с три стъпки и днес е по-висок от рейтинга на България, предава БТА. Това се отразява върху цената, по която държавите се финансират с дълг.
След това той допълни, че цената на забавянето при приемането на еврото ще е висока за България, особено по отношение на условията за финансиране.
Влизането в еврозоната според управителя на БНБ е отлична възможност за постигането на три национални цели: ускорено модернизиране на страната, изпреварващ икономически растеж и качествено подобряване на благосъстоянието на хората, но не и гаранция. Гаранцията според него трябва да се търси по линия на устойчива проевропейска политическа конструкция и добра макроикономическа, включително фискална, политика.
