- Той признава, че е щял да стои главен секретар, ако не са били Румен Петков и Георги Първанов
- Битката коя да е кандидатурата ни за шеф на ООН отстреля и Ирина Бокова, и Кристалина Георгиева
- Костов дава земеделското на БЗНС, но не на номинирания от тях Калчо Чукаров, а на Венцислав Върбанов
Никога скандалите за назначенията на министри и за ръководни позиции у нас не са придобивали мащаби, подобни на спора в сглобката кой да оглави Външно министерство при ротацията.
Всички "за" и "против" кандидатури са важни постове са били пазени в "кухнята" и не са били изнасяни на показ. Обикновено дълги преговори са били нужни за
министерствата с повече ресурси,
но всъщност най-знакова за българската политика е битката за вътрешното от 2005 г. Която се оказа със знакови последици за целия ни политически живот в следващите години. Бойко Борисов не остана главен секретар на МВР при тройната коалиция. Така основа движение и партия, чрез които управлява три мандата като премиер. А днес ГЕРБ продължава да е първа политическа сила и най-голямата част от мнозинството.
10 години по-късно в нощта на втория тур на местните избори през 2015 г. Борисов признава: "Цитирам един бивш голям социалист - Георги Първанов, който ми каза: "Навремето ние те подценихме". Да знаете - те с Румен Петков и Станишев направиха ГЕРБ, като ме изгониха от МВР. Ако ме бяха оставили, това нямаше да го има, картата щеше да продължава да е червена." Така Борисов обясни
категоричната победа
на ръководената от него партия, която спечелва кметските места в 22 от общо 28 областни града същата година. От останалите един е за ДПС (Кърджали), един за Реформаторския блок (Добрич) и четирима за местни коалиции (Пазарджик, Кюстендил, Монтана и Плевен). БСП не успява да се пребори за нито един от големите градове в страната.
Какво се случва обаче 10 години по-рано?
През лятото на 2005 г. БСП и ДПС вече са се разбрали да управляват заедно. Социологическите проучвания сочат, че ще имат ориентировъчно 124 гласа, за да сформират правителство сами. 5 от министрите са определени за движението и 12 плюс премиер – за соцпартията. Интересен детайл е, че при гласуването на този вариант на "Позитано" 20 един от двамата с вот "против" е о.р. ген. Любен Гоцев, една от ключовите фигури в т.нар. генералско движение. Той предупреждава, че без достатъчно подкрепа съставът няма как да мине.
Избирателите са изпратили само 82-ма червени и 34-ма от Движението в парламента. Така общо са 116 души и кабинетът на Сергей Станишев не успява да събере достатъчно подкрепа. Инфарктно гласуване в парламента му осигурява необходимите гласове, но не и за проектоминистрите. Налага се да преговарят и с Националното движение "Симеон Втори" (НДСВ), което още не се е преименувало на Национално движение за стабилност и възход.
По това време Бойко Борисов очаква да остане главен секретар с вътрешен министър Георги Петканов (НДСВ) и отново да работи с него, както в предния мандат.
Но от БСП са непреклонни - силовото ведомство е резервирано
за тогавашния ѝ заместник-председател Румен Петков, най-близкия на президента Георги Първанов (2002-2012). Като архитект на тройната коалиция той няма как да отстъпи точно за фигурата на МВР шеф, а Петков и Борисов не могат да намерят общ език. Съвместната им работа трае по-малко от месец, а разбирателството им е на такова ниво, че когато отиват в парламента на изслушване пред вътрешната комисия, излизат през различни входове, за да не се засекат.
6 години по-късно Борисов открехва завесата пред днешния генерален директор на БНТ Емил Кошлуков, тогава водещ на предаването "Факторът Кошлуков" по ТВ7. "Мен в политиката ме вкара Румен Петков.
Аз не исках да работя с него като министър.
Ако министър беше Георги Петканов, сигурно още щях да съм главен секретар", казва Борисов. В интервю за hotnews дава още подробности:
"Аз отидох при царя във "Врана" и му казах: "С този човек няма как да сме заедно! Не може ли да дадете на БСП военното министерство, а Петканов да си остане в МВР?" Царят ми отговори: "Не може!" Тогава си написах оставката. Даже пак тук (в премиерския кабинет) с Румен Петков дойдохме. На тия два стола седяхме, а Станишев беше отсреща. И аз на Петков направо му казах: "Виж, просто ще се сбием накрая, с вода и олио няма как да направиш сплав".
Според лидера на ГЕРБ това е бил единият от двата най-тежки момента за него като главен секретар на МВР.
Румен Петков го е принудил да подаде оставка. Двамата трудно могат да работят заедно и министърът предлага промени, с които на практика функциите на главния секретар се изземват и той остава без правомощия. В същото време социалистът решава да назначи при себе си обществен съвет от уж бивши главни секретари и министри, всичките – бивши служители на комунистическата Държавна сигурност (ДС). Така дава повод на Борисов да излезе от МВР и да се гмурне в политиката.
Той успява за рекордно кратко време да спечели вота на софиянци и да стане кмет. Всъщност това не е изненада. В онзи момент Борисов е на върха на популярността си,
всички очакват, че ще започне политическа кариера.
Разпределението в парламента също не е категорично в полза на нито една партия. Никой от действащите политици не се чувства спокоен, виждайки потенциала на бившия главен секретар на МВР. От друга страна, лидерите на партиите предпочитат да го неглижират, като смятат, че харизмата му бързо ще се изхаби и хората ще се върнат към познатото. Дори коментират, че съдбата му въобще не е важна, но се оказва точно обратното.
А след няколко години премиерстване, в публичното пространство се спекулира, че следващото стъпало за Борисов е да се кандидатира за президент. Тази хипотеза бе подхваната и от Цветан Цветанов през 2015 г., докато все още беше втори в ГЕРБ. Тогава той отбеляза по повод едно изказване на Румен Петков, че както преди години принудил Борисов да напусне МВР и да стане министър-председател, така може да го направи и държавен глава. Но после Цветанов уточни, че се шегува.
Самият Борисов сложи точка на слуховете преди първия мандат на Румен Радев: "Аз, откак съм човек, ме питат дали ще ставам президент. Аз нямам претенции да съм обединител на нацията. За мен е по-важно да не съм разединител, затова полагам огромни усилия."
Но днес сглобката, в която участва, е раздирана от противоречия. Мария Габриел като представител на неговата партия спори с премиера Николай Денков кой да оглави Министерството на външните работи. Подобен публичен скандал за назначенията в това ведомство не е имало в най-новата ни история.
Само преди 7 години обаче страната ни се разкъсваше от подобен казус - кой да бъде кандидат за генерален секретар на Организацията на обединените нации (ООН), структура, която също като правителството "Денков-Габриел" се ръководи неофициално чрез регионална ротация.
Ирина Бокова
Кабинетът на Пламен Орешарски бе номинирал бившата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова,
но следващият състав на Министерския съвет, доминиран от ГЕРБ, реши да заложи на Кристалина Георгиева.
Особена е ролята по онова време в този тежък не толкова женски спор на Бойко Борисов. Премиерът деликатно не отговаря на обажданията на шефката на ЮНЕСКО, защото не е убеден дали тогавашната еврокомисарка ще се пребори за поста. Впрегнато да помага на Георгиева е цялото Външно министерство по оноа време. Дори има парадокси, че на важни срещи България презентира и двете кандидатури.
По онова време Кристалина Георгиева намира подкрепа от престижното издание "Файненшъл таймс", което твърди, че разполага с информация как много от постоянните служители в централата на ООН в Ню Йорк подкрепят Георгиева заради постовете ѝ в Световната банка и Европейската комисия и перспективите за бежанска криза, с каквато се е сблъсквала като еврокомисар. Вестникът допълва, че изключително важна е позицията на Русия, един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. И намеква, че Москва е благосклонна към Бокова, която е завършила международни отношения в руската столица.
По това време Георгиева е в Европейската комисия, която наложи санкции срещу Русия, било причина представителите на Владимир Путин да заемат позиция срещу нея.
В ожесточената битка между двете българки нито една не оттегли сама кандидатурата си, вследствие на което България загуби шанса да има генерален секретар на ООН.
Споровете за министерства са естествени за коалиционните кабинети. Примерно, за да има пропорционално представителство във вече споменатата тройна коалиция, БСП предлагали разделение на министерствата. Една от идеите бе икономиката и енергетиката да са разделени, както е и в момента, но тогава Румен Овчаров е прекалено силен политически играч, за да му отнемат който и да е от двата ресора.
За едно от най-ресурсните ведомства – на труда и социалната политика - също имало идея за две отделни ведомства – на труда и на социалните дейности и семейството. Може би причината е, че в предишния вариант, в който само БСП и ДПС формират състава,
то е било обещано на Хасан Адемов от движението.
В крайна сметка обаче Емилия Масларова оглавява единно министерство, а той взема ресорната комисия в парламента. За регионалното дълго време се смяташе, че титуляр ще е Димчо Михалевски, но той стана заместник на Асен Гагаузов.
Най-голямата изненада и за самите НДСВ е поставянето на масата на Министерство на държавната администрация с титуляр царистът Николай Василев. Идея, която изненадващо изниква, след като са постигнати почти всички договорки на една от последните срещи.
А коалицията, в която голямата партия за нищо не се е съобразявала с по-малката, е Обединени демократични сили (ОДС) през 1997 г. Ситуацията е революционна, Иван Костов разполага със завидна подкрепа и може сам да решава. Земеделците на Анастасия Мозер поставят искане техен да оглави Министерството на земеделието и предлагат заместника ѝ Калчо Чукаров,
един от пострадалите от полицейските палки в побоя на 10 януари 1997 г.
СДС се съгласяват ведомството да е от квотата на БЗНС, но сменят кандидатурата с Венцислав Върбанов.
Големите боричкания се появиха и около ремонта на кабинета "Костов" през 1999 г. след доклад на шефа на Националната служба за сигурност (НСС) ген. Атанас Атанасов, днес лидер на Демократи за силна България (ДСБ) за корупция по високите етажи.
Но премиерът никого не обвини категорично. Отстрани единствено силовия министър Богомил Бонев. Според него това станало по искане на Ахмед Доган, а според Сокола - защото имал твърде висок рейтинг и заради отпора на сините апаратчици срещу битката на Костов с корупцията.
През 1999 г. кръгът около Никола Николов - т.нар. "Агнешки главички", се надява да оглави икономическото ведомство, но министър-председателят не иска да овласти тази група и издига Петър Жотев на мястото на уволнения Александър Божков. А друг с влияние - Евгений Бакърджиев, бе заменен с Евгени Чачев в строителството и това предизвика бурна реакция на софийската структура, начело на която бе Бакърджиев. В защита на шефа си столичните седесари поискаха да се прекратят безсмислените битки и конфликти.
Въпреки сериозните турбуленции тогава Костов успява да удържи баланса на лобитата. За разлика от 2001 г., когато губи властта. С което борбите за министерските постове изобщо не спряха, тъй като винаги ще има кръгове, заинтересовани техен човек да е начело на дадено ведомство.
