- Хората с фобия от летене (6%) са повече от тревожните за престъпност и тероризъм (5,2%)
- Сред най-младите страхът от полети дори е по-висок от този от война
- Притесненията от политиците (1,7%) са по-големи от влизането в еврото
Да се разболее (43,3%) и да изпадне в бедност (36,7%) са най-големите страхове на българина. Те изместват войната (33,5%) на трето място сред заплахите, които смущават съня му.
Няма обаче страхове от глад, респектът “от Господ” е 0,1%
страхът от бежанци е едва 2%, а 2,7% са много тревожните на тема “екология”. Още 7,7% са тези, които се боят от природни бедствия и катаклизми, но това включва и страховете от земетресения, например. (Виж графиките.)
Това показва проучване на социологическата агенция ЕСТАТ, проведено в периода 20 януари - 6 февруари 2024 г. В него са участвали 1008 пълнолетни българи, които са отговаряли на социолозите по метода онлайн и пряко лично интервю. Те са посочвали в свободна форма за страховете си, а изследователите са ранжирали в кратък и разширен списък отговорите им.
“Очевидно тройката на големите страхове е за живота, а по-малките - за неща, които по-скоро са проблем на всекидневието”, коментира директорът на ЕСТАТ Иво Желев. По думите му тройката на българските страхове е сходна с тази на всички хора по света. “Модерните страхове като тероризъм, мигранти, екология, замърсяване на околната среда, промени в климата обаче
отстъпват на екзистенциалните
Добре представени, но без особено високи дялове са фобиите от насекоми, гризачи, влечуги, също и природните стихии - вода, огън, големи височини, летене и други, коментира пред “24 часа” социологът.
Най-масовия си страх - от болести и за здравето на близки, споделят 43,3% от българите. В тази група е всяка втора жена (51,5%), също и всеки втори във възрастовата група 50-59 и над 60 години. Тази група отнесе цялата тежест на последните 30 години преход и очевидно не е в добра психологическа кондиция”, коментира социологът. Хората с по-високи доходи, живеещите в областен и по-малък град са по-тревожни за здравето си и да не заболеят в сравнение със столичани и селските жители, показват данните.
“Като цяло проспериращите с по-високи доходи и образование се страхуват повече за здравния си статус и този на близките си , отколкото
по-бедните - те по-скоро се тревожат за мизерните си доходи,
с които оцеляват.
За разлика от жените, безработицата и бедността доминират страховете на мъжете - 37,4% ги посочват. Тези два проблема плашат повече българите на възраст 18-29 г. и 50-59-годишните, живеещите в малки градове, хората с основно и по-ниско образование.
Войната е страх на по около една трета от мъжете и жените, също на хората над средна възраст 40-65+, показват още данните. Най-малко уплашени от военен конфликт са столичани (18,9%), най-много - 48,5%, в селата.
Любопитно е, че страховете от болести, финансови несгоди, безработица и война владеят тройно повече българи от тези със загуба на близък човек и природни бедствия, показва още проучването на ЕСТАТ. Такава опция са посочили по около 11% от попитаните, или над три пъти по-малко от челните три. Жените, столичани (всеки 5-и) и 18-39-годишните са
най-чувствителни на тема смърт на близък,
а с нарастването на възрастта попадащите в тази група намаляват.
Друг любопитен момент от проучването е, че страхът от височини, летене, насекоми, животни е съизмерим количествено с този от тероризъм - почти 6 пъти по-малко от челниците, или по около 5-6% сред попитаните. Впрочем почти толкова се оказват и отбелязалите, че се страхуват от бъдещето - 4,8%.
Въвеждането на еврото плаши под 2% от българите. Екзотиката се допълва от пренебрежимо малко уплашените от ПТП и от демографската криза в страната. Толкова
нашумелите напоследък тревоги от изкуствения интелект
не са много популярни у нас - 0,9%, като сред младите достигат 2,3%.
Ако се доверим на данните, ковид (7%) плаши хората повече от политиците (1,7%) и от бежанците (2%).
“От нищо не ме е страх”, казват 6,2% от участниците в проучването. В тази група повече - 9%, са мъжете, докато безстрашните представителки на нежния пол са едва 3,8%. По около 9-10% е делът на храбрите българи, които нищо не ги плаши - те са сред 18-29-годишните и 40-49-годишните. Към тях се присъединяват столичани и жителите на селата. В групата на смелчаците няма да намерите обаче нито един човек с основно и по-ниско образование, показват данните на ЕСТАТ.
