Не е по силите на българските играчи - вложенията са огромни, срокът за изграждане е дълъг
България се засили да улови вятъра в морето и от него да прави ток на ниска цена. И със сметки за милиарди евро нови инвестиции през парламента мина на първо четене специален закон за това. Но
реално няма заявен
инвеститорски интерес
към офшорния вятър в нашите води на Черно море. В държавата ни за срещи с министри са наминавали представители на датската компания Orsted - най-големия инвеститор в офшорен вятър, от “Бритиш петролиум” и от френската компания “Тотал”, която търси газ в българските води на Черно море.
Кои ще проявят интерес към офшорния вятър в българските води на Черно море, засега е трудно да се предполага.
Депутати от енергийната комисия в парламента допускат лобиране и от английски и немски източници за приемане на закон за офшорния вятър.
В света не са много фирмите, които инвестират в офшорни вятърни паркове, защото вложенията са огромни, срокът за изграждането им е дълъг, иска се опит и това е във възможностите на мегакомпании, коментират експерти в енергетиката. Не е по силите на българските играчи да се хвърлят в такова начинание сами, тъй като вложението за един парк е към 2,2 млрд. евро.
В последно време
големи петролни и газови компании също
влагат пари в паркове в морето,
а и в други възобновяеми източници, включват се и огромни енергийни компании като EDF във Франция например.
От енергетиката допускат, че ако се отвори интерес към Черно море, то той ще дойде от големи фирми от Северна Европа.
Orsted обаче обяви на 7 февруари, че напуска няколко офшорни пазара - Норвегия, Испания и Португалия, и ревизира приоритетите си в Япония, за да намали разходите. Свива и разработките си на плаващи системи с вятърни турбини. Фирмата пренасочва офшорната си стратегия към САЩ. Освен това няма да дава дивидент за финансовите години 2023-2025.
Сред големи инфраструктурни фондове, които инвестират в офшорни вятърни паркове по цял свят, е “Копенхаген инвестмънт партнърс” (CIP). Освен че изгражда и управлява такъв тип офшорни паркове, тя
се е насочила към плаващи
офшорни платформи
В Германия сред компаниите, които изграждат вятърни централи в морето, е RWE, която е позната у нас с интереса си за участие на много ранен етап в проекта “Белене”, от който по-късно се отказа. Фирмата притежава и управлява офшорни вятърни турбини в цяла Европа с обща мощност 3,3 гигавата, като целта, която си поставя, са 8 гигавата до 2030 г. Тя участва в търгове в Европа, Северна Америка и Азиатско-тихоокеанския район. Сред най-големите ѝ проекти е офшорният вятърен парк “София” - 1400 мегавата, на британското крайбрежие.
Друга немска компания, която разработва офшорни паркове, е WPD. Тя работи в 29 държави и има опит от инсталиране на 2630 турбини с мощност 6110 мегавата.
Възможно е инвеститорският интерес към вятърните паркове в морето да се засили, но до днес няма структуриран нито един проект. Експерти и политици подозират, че това би се променило, ако има действаща законова и регулаторна рамка. Дори и тогава обаче работата по първия проект
може да е факт
едва към 2027 г.
Реалното строителство на първите вятърни мощности в морето се очаква към 2032-2033 г.
Проектозаконът предвижда търгове за концесия за 30 г. и който даде най-ниска цена, получава и договор за разлика.
В него таванът е определен на 160 лв. за мегаватчас. Тоест, ако цената на борсата е под 160 лв., инвеститорът получава разликата от фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Ако е над това ниво - връща пари.
След приемане на първо четене на проектозакона депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев в своята онлайн страница написа, че “потенциалът от офшорен вятър в българската част на Черно море е между 65 и 116 гигавата (за сравнение двата реактора на АЕЦ “Козлодуй” общо са малко над 2 гигавата). Вятърните турбини работят 46% от годината, което ги прави надежден източник на енергия (тези в аеца работят 90%)”.
Според него България е единствената страна в Европа без закон, позволяващ поставяне на перки в морето.
Румъния и изпревари
и в нейната част на Черно море вече се развиват проекти за над € 2 млрд. евро, пише той. Депутатът очаква законът да бъде окончателно приет през февруари, а около 2030 г. да заработят първите вятърни турбини.
Наскоро мениджъри на голяма немска компания са съветвали български представител от високите етажи на енергетиката
да усвоим първо капацитета
на вятъра на сушата
За такива проекти има заявления за 7000 мегавата мощности.
Мартин Владимиров от Центъра на изследване на демокрацията и съавтор на първия по рода си технико-икономически анализ за потенциала на офшорния вятър в морето коментира, че между вятърните паркове на сушата и тези в морето няма нищо общо. Според неговите изчисления капацитетът на офшорните вятърни централи е 42%, толкова са натоварени през годината при мощност на турбината от 8 мегавата. Той смята, че те се доближават до базовите мощности, тъй като вятърът навътре в морето е сравнително постоянен и перките могат да осигуряват ток в пиковите вечерни часове на потребление и така да се спестява от въглищния ток.
Уточнява, че в момента няма нова централа, която да работи с турбини под 10 мегавата, тоест технологиите се развиват. При положение че у нас вятърните перки в морето ще започнат да се изграждат след 2025-2026 г., те ще са с мощност на турбините поне 12-15 мегавата. При по-мощни турбини и по-дълги перки се достига капацитет от 50-55% работа през годината.
Владимиров смята, че печеливши проекти, които могат да се изградят в нашите води,
са с мощност към 26 мегавата
И тъй като реалността е по-трезва, затова са направили оценка на приоритетни зони, където вятърът е най-силен и дълбочината е най-малка - там мощността е 4 гигавата. Експертът прогнозира, че към 2050 г. ще има 7000 мегавата вятърни паркове на суша и 4000 в морето
Владимиров припомня, че за разлика от Балтийско или Северно, Черно море е по-трудно заради големите дълбочини.
Цената на тока от тези вятърни паркове в морето е пресметната на 75 евро на мегаватчас. В момента средната цена на пазара е 100 евро на мегаватчас, очаква се до 2030 г. да се задържи към 90-95 евро, това е последното моделиране, което обявихме през септември миналата година заедно с Европейската комисия, казва анализаторът.
Според него при тези прогнози
офшорните вятърни централи
нямат нужда от подкрепа
За какво тогава проектозаконът предвижда да има договори за разлика? Такива договори нямат нищо общо с преференциалните тарифи, коментира Владимиров. Той бил нужен на инвеститорите не за да си гарантират печалбата, а по-ниска лихва от финансиращите институции, което прави разходите по-малки. Това било възприето във всяка държава в Европа, в която се инвестира в офшорен вятър. Принципът навсякъде е конкурентен – търг, и който даде най-ниска цена, той получава договора за разлика. Капиталовата инвестиция е огромна и инвеститорът трябва да има гаранции, че ще реализира проекта, без да фалира, коментира Владимиров.
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия, пресметна: Соларите произвеждат ток между 1500 и 1700 часа на година, вятърните паркове на сушата работят между 2300 и 2900 часа, вятърните перки в морето са натоварени от 3500 до 3800 часа, при година от 8760 часа. Ако се комбинират различните ВЕИ, могат да се покрият 4000 часа. А съчетано с батерии, ПАВЕЦ “Чаира” и нови ПАВЕЦ, този обем може да се увеличи и вероятно ще стигне до 5000 часа.
4 зони са най-подходящи
Зоните, в които може да се изграждат вятърни централи у нас, са четири.
Първата е Шабла - до румънската морска граница, на разстояние до 30 км от брега. В този участък на Черно море е най-добрият вятър, а площта е 435 кв. км. Скоростта на вятъра там е между 7,6 и 8 метра в секунда на 150 м височина. Най-дълбоката част в района е 60 м, но на по-голяма част от пространството дълбочината е под 50 метра. Инсталирането на вятърни перки ще бъде жизнеспособно. Възможните мощности са между 4,3 и 5 гигавата.
Втората е районът при Варна, тя е най-малката, само 40 кв. км, но е в близост до третия по големина град в България с население от почти 400 хил. души. Заради промишленото търсене на електроенергия в близост тя се счита за важна за офшорна вятърна енергия. Първоначалният технически потенциал е изчислен на 400-500 мегавата. Скоростта на вятъра е 7,2 -7,4 метра в секунда, но само малка част може да бъде използвана заради интензивния морски трафик в района.
Третата е в близост до Обзор, около 30 км по море до Бургас. Площта е 125 кв. км, дълбочината на водата е 15-35 м. Скоростта на вятъра е 7,5-7,9 метра в секунда на 150 м височина. Техническият капацитет на вятърните паркове се оценява между 1,2 и 1,5 гигавата.
Четвъртата е при турската морска граница, далеч от брега. Изборът на този участък е заради близостта му до планиран подводен кабел за високо напрежение, свързващ Румъния и Турция. Разстоянието между зоната и бъдещия подводен кабел е 20 км. Самата площ е 200 кв. км, а морската дълбочина е между 400 и 1000 м. От технологична и разходна гледна точка районът не е особено привлекателен. (24часа)
