Гъби ядат пластмаса, а учени надвиват рак и алцхаймер са сред пробивите на миналата година
2023-а беше трудна година с войни, природни катастрофи, кризи. Но през 2023-а имаше и много добри новини, които като че ли бяха заметени под килима. А става въпрос за научни пробиви, които промениха света към добро. Затова се посветихме на някои от най-впечатляващите добри новини през 2023 г., които вероятно не сте чули. Много от тях ще ви изненадат, а някои може просто да променят начина, по който мислите за света.
Само за 1 г. Бразилия намали обезлесяването в Амазонската джунгла с 50%
Обезлесяването на Амазонската екваториална гора е намаляло с 50% през 2023 г., сочат данни на бразилската агенция за космически изследвания Inpe. Това се дължи на обещанието на президента Лула да Силва да овладее унищожаването ѝ, настъпило при неговия предшественик Жаир Болсонаро. Около 9000 кв. км джунгла са били заличени за период от 1 г. - от юли 2022-а до същия месец през 2023 г. Това е спад от 11 568 кв. км, или малко над 22%. През втората част от годината обаче правителството успява да отбележи още по-внушителен напредък, в резултат на което обезлесяването спада с 50% - най-ниското ниво от 5 г. насам.
Амазонската джунгла е най-голямата тропическа гора в света и нейната защита се смята за жизненоважна за ограничаване на изменението на климата. Постигнатото от Лула да Силва е впечатляващ резултат и запечатва завръщането на Бразилия в програмата за климата, смятат експерти. Въпреки това тазгодишното обезлесяване остава почти 2 пъти повече от най-ниското ниво на унищожаване на гори, отчетено през 2012 г. То е и все още далеч от обещанието на президента Лула Бразилия да достигне нулево обезлесяване до 2030 г. В момента обезлесените участъци в Амазонската джунгла се равняват на площта на Ню Йорк.
Учени откриха гъбички, които разграждат пластмаса
Изследователи от университета в Сидни са открили гъбички, които унищожават широко употребявана пластмаса. Използваните в експеримента гъбички са Aspergillus terreus и Engyodontium album. Te са често срещани в природата, основно в почвата и растенията. Специфичното за тях е, че имат ензими, които подпомагат разграждането на пластмасата. Гъбичките нямат уста, но притежават способността да разграждат полипропилена на съставни молекули, които умеят да абсорбират и унищожават.
Полипропиленът е евтина и гъвкава пластмаса, използвана за производството на голямо разнообразие от продукти - от опаковки и играчки до обзавеждане и мода. Той представлява приблизително 28% от пластмасовите отпадъци в света, но само 1% от тях се рециклира. По време на контролиран експеримент в лаборатория гъбичките успели да разградят полипропилена, след като е бил предварително обработен с UV светлина или топлина. За 30 дни количеството пластмаса се е свило с 21%, след 90 то е станало между 25 и 27% по-малко.
Мощен напредък в борбата с алцхаймера и ракa на маточната шийка
Две мощни лекарства в борбата срещу алцхаймер излязоха на пазара през 2023 г. Донанемаб и леканемаб предвещават повратна точка в борбата с коварното заболяване. Донанемабът забавя прогресирането на болестта с 60% при пациентите в най-ранен стадий на заболяването. По време на 18-месечен експеримент пък хора с леки симптоми на алцхаймер са приемали леканемаб, а на друга група е бил прилаган плацебо ефект. Третираните с новия медикамент имали с 27% по-малко когнитивни увреждания от тези, които получавали плацебо.
През изминалата година също най-големият производител на ваксини в света, Serum Institute of India, обяви нова, достъпна версия на ваксината срещу HPV (човешки папиломавирус), поставяйки целта на СЗО за 95% покритие до 2030 г. в обсега. През последните три години 30 страни – включително някои от най-големите в света като Бангладеш, Индонезия и Нигерия – въведоха HPV ваксината, а глобалното покритие за всички момичета се увеличи до 21%. На този фон смъртността от рак в Европа за 2023 г. се оценява на 6,5% по-ниска за мъжете и 3,7% по-ниска за жените, отколкото през 2018 г. САЩ съобщават, че смъртността от рак е намаляла с една трета през последните три десетилетия.
Озоновият слой ще се възстанови напълно до 2040 г.
До 2040 г. озоновият слой ще се е възстановил напълно почти навсякъде по света, сочи доклад на ООН от 2023 г. Това се дължи на решителните действия на правителствата за постепенно премахване на озоноразрушаващите вещества, пише в него. Дупката в озоновия слой на Земята се появява през 1980 г. Някога тя се смяташе за най-страшната екологична опасност, пред която е изправено човечеството. Сега обаче се очаква да бъде напълно излекувана до около 2066 г. над Антарктика, до 2045 г. над Арктика и до 2040 г. за останалия свят.
От 1989 г. озоновият слой непрекъснато се подобрява в резултат на Монреалския протокол - международно споразумение, което помогна за елиминирането на 99% от химикалите, разрушаващи озона, като хлорофлуоровъглеводороди (CFC), които бяха широко използвани.
За първи път инвестициите в чиста енергия надминаха разходите за изкопаеми горива
Инвестициите в чиста енергия за първи път изпревариха разходите за изкопаеми горива през 2023 г. Това съобщи Международната агенция по енергетика. Годишните инвестиции във възобновяема енергия са се увеличили с близо една четвърт от 2021 г. насам в сравнение с едва 15% ръст за изкопаемите горива, стана ясно от доклада World Energy Investment на базирания в Париж орган за енергиен надзор. Около 90% от разходите за чиста енергия идват от развитите икономики и Китай, което обаче подчертава глобалното разделение между богати и бедни страни. Инвестициите в изкопаеми горива обаче все още са двойно по-високи от нивата, необходими за достигане на нетни нулеви емисии до средата на XXI век.
В доклада пише, че през 2023 г. очакваните световни инвестиции в енергия се равняват общо на около 2,8 трилиона долара. От тях повече от 1,7 трилиона долара се разпределяли за възобновяеми източници, ядрена енергия, електрически превозни средства и подобрения на ефективността. Останалите около 1 трилион долара се насочват за петрол, газ и въглища.
