Утре се чака споразумение с правителството, част от стопаните май няма да го подпишат
Допълнителното подпомагане за фермерите се обмисля да върви по три варианта според площта на земята, съобщиха от земеделското министерство.
Първият предвижда подпомагане на стопанствата до 300 хектара. Това обхващало 91,16% от фермите и 27,87% от земеделските площи. Тези стопани имали и най-голяма нужда от подкрепа.
Вторият вариант е за стопанства до 600 хектара. За първите 300 ще се дават повече пари и по-малко за останалата площ. В тази категория попадат 95,64% от стопанствата и 47,18% от площите.
Третата опция е помощ да има за площ до 1000 хектара - това са 98,18% от стопанствата, които обработват 66,55% от площите.
Има обаче две условия за получаване на пари - помощ само за фермери, които са били на загуба през миналата година и да са отглеждали пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. В разговорите със зърнопроизводителите е коментиран и таван на плащанията по модела на Румъния. Там бе решено извън полагащите се субсидии според вида на отглежданите култури да бъдат дадени допълнително по 5000 евро за стопанство.
Вчера земеделският министър Кирил Вътев се срещна с представители на аграрните асоциации, за да уточнят финалния текст на споразумението с правителството. Самото му подписване трябва да се случи в началото на тази седмица.
В края на миналата седмица Вътев обяви, че ще предложат само големите земеделски стопани да доказват загуби, за да получат т.нар. украински помощи. От тях ще се иска да докажат загуба на реколтата, която е засята в 2022 г. и реализирана през миналата година. Малките стопанства - с до 300 хектара, ще получат допълнителното подпомагане безусловно.
Премиерът Николай Денков увери, че помощта ще бъде осигурена от бюджетите на Министерство на земеделието и на фонд “Земеделие” и няма да има ощетени сектори.
Според Илия Проданов - председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, било постигнато съгласие между протестиращи и правителство. “Спираме ефективните протестни действия. Ще се изготви текст на споразумение с конкретните договорености, каза той. И уточни, че предложението на правителството е малките зърнопроизводители със зема до 300 хектара да получат допълнително 20 лв. на декар. В неделя от асоциацията уточниха, че големите стопанства ще получат по 5 лв. за 1000 хектара, за площта над тях няма да има помощ. За тези със земи от 300 до 600 хектара се дават по 10 лв. на декар.
Парите ще се давата на два транша - през март и септември.
За подпомагане на останалите сектори - плодове, зеленчуци, месо, мляко, тютюн и винени лозя, са определени 150 млн. лева, по които вече има консенсус с протестиращите фермери.
Въпреки очакванията, че подписите ще сложат край на протестите, се оказа, че част от организациите нямат намерение да се отказват от тях.
В събота фермери блокираха за два часа граничния пункт “Илинден - Ексохи” край село Садово. В протеста се включиха представители на Националната асоциация на картофопроизводителите, както и зърнопроизводители и животновъди.
Земеделците се разцепиха - едни вече виждат политика в протестите, другите продължават с блокадите
Земеделците се разцепиха и се оказаха в края на миналата седмица разделени в исканията си.
В събота инициативен комитет от 26 организации обяви, че те продължават да искат оставката на земеделския министър Кирил Вътев. Освен това потвърждават, че във вторник ще има национален протест, който да блокира цялата държава. Сред тях са големи организации като асоциациите на земеделските производители и на млекопреработвателите, както и животновъдите и градинарите.
Според инициативния комитет се правел целенасочен опит за разделение и противопоставяне на неправителствените организации. А от въпросните 26 браншови обединения нито едно не било и допуснато на срещите в Министерския съвет.
В неделя обаче от Българската аграрна камара видяха политически нюанс в протестите. В позиция, изпратена до медиите, те казват, че организациите, които искат да продължат протестите, са с неизвестна членска маса. Ето защо настоявали пред правителството да бъде приет закон за браншовите организации и аграрната камара, който да изсветли и легитимира всички структури.
В позицията на камарата се посочва още, че продължаването на протестите може да бъде разглеждано като пиар акция, която обслужва политически цели, и се призовават земеделските производители да не се поддават на внушения, които целят решаването на лични, а не браншови проблеми.
Разцепление в Българската аграрна камара няма, уверяват още от браншовата организация и подчертават, че остават единни и ще отстояват исканията на своите членове, зад които стоят над 10 000 земеделски производители.
