- За да говорим с младите, трябва да е по правилата на социалната мрежа - с нива и бонуси
- Професорите и учителите в клас трябва да се конкурират с популярни страници, инфлуенсъри и влогъри
- Г-жо Балаян, как се отрази феноменът "Фейсбук" на младите, които израснаха със социалната мрежа?
- Многопластово, като прави впечатление роботизацията. Натъжава ме липсата на емпатия, понякога сякаш не разбират за какво говориш, мнозина не показват човешки емоции, като че ли не усещат, защото мозъкът им е свикнал с правилата в мрежата. В един момент разбрах, че за да водиш разговор с тях, той трябва да е на езика на фейсбук – тоест трябва да има правила и награди. Може заобиколно да им се намекне кое как се прави и че ако го направят, ще излязат на следващо ниво, тогава разбират. Причината е, че мислят с нива, с лайкове и сърчица. Затова човек трябва да е креативен и да измисли как да завърти разговора, да им каже кое е първо, второ, трето и да им предложи бонус, за да осъзнаят какво всъщност се иска от тях. С младите става все по-трудно да се водят някакви задушевни, човешки разговори и може би трябва да го приемем, защото мозъкът им работи по друг начин. От друга страна, те разбират фейсбук правилата, игрите - правиш еди-какво си и получаваш лайкове. Можем да се възползваме от това.
- Как се отразява това на 20-годишните, които са връстници на мрежата?
- Като цяло това поколение е много зависимо от одобрението - общуването с тях, възпитанието, всичко трябва да е по алгоритъма на фейсбук – лайкове и сърчица. Сегашните 20-годишни имат нужда от нови начини на комуникация. Най-опасното и неприятното за мен е, че емпатията намалява, намалява състраданието и това се дължи на роботизацията плюс алгоритмите на мрежите. "Те" се стараят човек да прекарва повече време в тях и виждаме какво става с тийнейджърите и младите. За тях ученето става все по-сложно. Професорът, учителят в клас вече трябва да се конкурира с популярни влогъри, с инфлуенсъри, с фейсбук страници, където всеки може да говори за всичко и да дава съвети, без да има никаква експертиза.
Но заедно с това тези, които прекаляват, често не могат да възприемат реалния живот обективно и адекватно. Търсят бързи резултати – публикуват нещо и вече се чудят кога ще започнат лайковете. Някои тежко преживяват липсата на лайкове, могат да започнат да преживяват защо точно тях не ги харесват. Като цяло много от тях не са готови да се борят, да "тичат" на дълги дистанции, те предпочитат късите. Към това, като прибавим изкуственото възприемане, човек рискува да загуби самия себе си.
- Като казвате, че владеят правилата на фейсбук какво имате предвид?
- Мрежата има алгоритъм - трябва да пишеш повече, да публикуваш повече, за да получиш виртуална награда. Той е такъв, че всячески държи човек в този свят и понякога той може да загуби понятие за време. Всъщност това е сложно дори за възрастни, а младите изобщо губят ориентация за време и пространство, те не усещат как минават часовете, дори не разбират какво става около тях и къде се намират. В резултат на това в един момент могат да започнат промени в мозъка. И ако сега много се говори за цифров детокс, то той няма да помогне при тези, които вече са пристрастени към социалните мрежи. Причината е, че пристрастеността става като пиенето, наркоманията, игрите – един разрушителен навик, който може да доведе до промени в самата личност. При някои прекаляването може да доведе до панически атаки, при други да е под формата на страх, че може да нямат интернет, трети се плашат да не им падне батерията на телефона – всичко това е, защото живеят изцяло в мрежата. Но паралелно с това се изменя и самооценката за себе си, някои млади хора започват да се сравняват с картинките, които други публикуват във фейсбук. Там те споделят "идеалния" си охолен и прекрасен живот и при някои това може да породи комплекс за малоценност.
Забележете, че всичко това няма нищо общо с реалността. Дали зад идеалните картинки стои реален човек, не знаем, всички помним как в една от социалните мрежи някакъв инфлуенсър бе събрал няколко милиона последователи и накрая се установи, че не е реален човек, а виртуален.
- Има ли опасен симптом, при който е ясно, че е мината границата?
- В момента, в който започва да не обръща внимание на себе си и на своя свят, това е симптом, че върви пристрастяване. Да не забелязва как се облича, в какво състояние му е косата, ако занемари хигиената, това може би са сигнали, че са започнали пристрастяване и психологически проблеми.
- Как се отразява мрежата на 40-50-60-годишните, чиято младост е минала без фейсбук?
- Има хора, които категорично избягват социалните мрежи, а има и такива, които правят бизнес там – това е мощна платформа, която дава възможност да достигнеш до милиони хора. Ако се ползва разумно, има огромни плюсове за бизнеса, за работата, за приятелствата, тъй като за кратко време общуваш с много хора. .
- Каква е най-голямата опасност?
- Пристрастеността може да доведе до загуба на свободната воля, но това важи не само за фейсбук, а за всички социални мрежи. При тях се създава илюзията за свободна воля, като се използват всички познати технологии, за да те подбутнат да направиш някакви неща, за да те лайкват колкото се може повече хора.
- Как се подбутва?
- Какви постове да публикуваш, за да получиш тези "награди".
Алгоритъмът е такъв, че трябва по цял ден да генерираш видеа, постове – определено количество, и да отговаряш на коментари, ако не отговаряш – мрежата напомня. Това също е подбутване. Ако изпълняваш "плана", получаваш бонус – някакъв стикер. Той е виртуален, но мозъкът го приема за реален.
- Какви са плюсовете за тези поколения в мрежата?
- Фейсбук е място, където можем да споделяме своите мнения, идеи и изживявания, да се включваме в дискусии по важни теми. Така мрежата създава илюзията, че човек е изключително важен, че всеки наш лайк, всяко наше споделяне е много важно. И по този начин замества реалния живот с виртуален. Сякаш се живее в два свята - виртуален и реален, но дали психиката е подготвена за такова разделение? Човешкият мозък възприема всичко като реалност, дори измисления свят, илюзиите, всичко, което се върти в главите ни, той го приема за истина. Включително и това, което се случва в социалните мрежи.
Но наред със скоростната комуникация човечеството е застрашено от редица опасности. Лъжите вече се разпространяват със светлинна скорост, малцина са тези, които проверяват фактите. На моменти ми се струва, че фейсбук и мрежите сякаш променят ценностната система – съпреживяването, съчувствието, човечността се изразяват в лайк, сърчице, коментар.
Това се превръща в нов световен ред, където има всичко – общуване, бизнес, зависимост, любов, пари, успехи, слава, роботизация с подсказване, развлечения, които притъпяват мозъка, алгоритми, които управляват решенията ни и дори се опитват да мислят вместо хората, създавайки система с награди и поощрения. И в този нов световен ред живее голяма част на планетата. Но не трябва да забравяме какви опити имаше чрез тролове за манипулиране на президентските изборите в САЩ и колко сайтове за фалшиви новини се експонират в мрежата.
СV
Моника Балаян е дипломиран психолог от Ереванския университет
Като независим треньор и психолог-консултант е провела над 10 хил. курса и тренинга в цял свят. У нас е известна като основоположник на смехотерапията
Наградена е от Международната асоциация на юристите и психолозите за впечатляващ принос в психологията
Международното издание "Арменка" през 2023 г. я обяви за Психолог на годината, а Международната асоциация на сценичните изкуства (WAPA) даде званието "почетен професор" за приноса в психологията
