Дървесните хирурзи са участвали в акцията по отстраняване на счупен клон на Байкушевата мура - по нея са открити и сериозни гнилостни процеси, затова е използван еднометров резистограф
Кой се грижи за дърветата в градска среда? Арбористите. Тази професия на практика я има, но на книга официално все още - не.
"На латински арбо означава дърво, а арборист е специалист за поддръжката и грижата за дървета. Това засега у нас е нещо средно между хоби и занаят, а като професия го упражняват 20-ина човека.
Все още арбористите не фигурираме в националната класификация на професиите, няма и писани държавни изисквания за това. Трябва да станем повече, за да ни впишат в класификатора", обясни пред "24 часа" Димитър Захариев от София.
Той е един от първите арбористи в страната, съосновател на Асоциацията на арбористите, в която членуват около 25 човека.
У нас за арбористи се говори от 8-9 г.,
но интересът към тази професия набира скорост. Наричат ги още дървесни хирурзи. Не е задължително човек да е завършил Лесотехническия университет, за да практикува, но познания за дърветата и грижата за тях са необходими.
Както и умения да се осъществява достъп до всяко дърво - с машини или чрез катерене.
Тук уменията на спортистите - особено на алпинистите, акробатите и катерачите по скали или стени, помагат много.
Човек трябва да бъде пъргав и лек. Работи се на високо и с режещи инструменти близо до тялото,
затова и правилото "Очаквай неочакваното"
важи с пълна сила
за арбористите. Те трябва на място да изрязват гнили части от дървото, да оформят короната му и др. Разбира се, преди това се изработва експертна оценка за състоянието на дървото.
Ако експертизата не стига или за нещо се колебае, могат да се използват и уреди. Като например импулсен томограф, който измерва честотата на вълните, които преминават през дървото, когато се удари с чук по ствола му. Колкото по-бързи са те, дървесината е по-здрава.
"Това занимание по дърветата е опасно. Само оборудването на катерача - каска и въжета заедно с инструментите, тежи към 20 кг. Според амереканско списание професията е сред трите най-опасни в света, а в Германия един застрахователен агент я сравни с работата на сапьорите, които грешат само веднъж в живота си", разказва Максим Янев, арборист от Стара Загора. Засега обаче
в България специални застраховки за това занимание нямало
- случаите на застраховане все още били единични, макар че заради естеството на работата са повече от задължителни.
"За да започнат, кандидатите за арбористи трябва да получат лиценз. Преди това преминават 3 нива на обучение в Асоциацията на арбористите, създадена преди 7 г. Първото ниво е за достъп до дърветата, второто надгражда с познания за тях и необходимите грижи.
До третото ниво - С, засега у нас са достигнали 5-има човека", пояснява Димитър Захариев. За всяко защитено ниво се издава сертификат, това може да стане и от Европейския съвет по арборизъм.
Докато лесовъдите и дървосекачите се грижат и отговарят за големи територии гори, работят в акри като мерна единица и тези територии са с несравнимо по-голяма икономическа и финансова стойност, при арбористите грижата е за всяко отделно дърво.
При щети горите все пак се възстановяват, макар и бавно, докато всяко дърво е безценно само за себе си.
За да илюстрират разликата между двете професии, арбористите разказват следния виц: "Група арбористи са наобиколили едно дърво и разпалено спорят и обсъждат как най-добре могат да му помогнат. Минава лесничей, поглежда ги и казва: "Какво толкова, та това е само едно дърво!"
Понякога това дърво може да е и Байкушевата мура в Пирин,
която има славата на най-старото иглолистно дърво у нас. През миналата година не само то претърпя инцидент - счупи се най-долният от клоните, който се оказа втори по големина за дървото.
Веднага достъпът на туристи бил ограничен, а Лесотехническият университет, Институтът по гората към БАТ и Лесозащитната станция в София се заели със спасението на великана.
"Проектът за това бе възложен на мен", припомня Максим Янев, който в момента пише дисертация на тема "Съвременни методи за обследване на дървесината в урбанизирани територии".
"Този проект предполагаше и ние го изпълнихме премахване на въпросния клон и обследване на дървесината от останалата част на дървото. В екипа за това бяха включени 16 души от арбористите на България, посетихме 4 пъти обекта, преди да пристъпим към действия.
Още повече че 80% от клона беше отчупен. Който се занимава с това, знае, че в момента, когато клонът тръгне да се отчупва, вероятността да се обели част от кората надолу по ствола е реална.
Ние предотвратихме това. В оня момент не можехме да поставим подпори, защото те щяха да повредят корените, които са отдолу - те са в повърхностния слой на почвата.
Друга опция пред нас беше укрепването на клона с въжета към останалите клони, което от своя страна предполагаше опасност за тях, защото
повреденият клон по груби сметки тежеше 1,5-2 тона
Нашият екип отказа да премахва мъртвата дървесина, отказа и да тупира - това е премахване на горната част на другите клони, защото искахме максимално малко да се намесваме в живота на това забележително дърво.
Затова само отрязохме пострадалия клон, като работихме на около 3 метра височина.
По молба да директора на парк "Пирин" дори го нарязахме, след като първо го бяхме закрепили във въздуха върху други дървета, за да не бъде опасен за преминаващите наоколо.
В Байкушевата мура съм открил доста сериозно развити гнилостни процеси, за целта използвах специален уред - еднометров резистограф от Германия.
Но това ще намери място в публикация, която готвим за специализирано европейско списание. Там ще стане дума и за точната възраст на дървото, която установихме, но не съм аз човекът, който трябва да я разкрие.
Всяка от трите институции - университетът, институтът и станцията, получи по една шайба от отрязания клон и вече трябва да е направил своите проучвания.
Мен ме вълнува повече съдбата на това дърво като национално богатство. Аз имам своите идеи, но мисля, че бъдещето му трябва да бъде решено в широка дискусия. Защото всяко дърво само по себе си е застрашено", разказва Янев.
Според арбористите важно е помощта да бъде оказана навреме. Защото за една от забележителностите на Сливен - Стария бряст, вече е безвъзвратно късно за помощ, дървото в центъра на града е загинало.
Друго ценно дърво - Гранитският дъб в село Гранит, община Братя Даскалови, който със своите доказани над 1650 г. се смята за най-старото дърво в Европа, е на път да го последва - все още е жив само един от клоните му, който всяка пролет се разлиства.
Сега Максим Янев и колегите му Иван Бориков от Банско и Живко Горбанов от Велико Търново изпълняват проект на община Стара Загора, по който трябва да се погрижат за 147 труднодостъпни дървета от градската среда.
А само тук за тях има много работа - паспортизираните дървета в града са 114 500. Не всички са болни и се нуждаят от лечение.
А колко са те в цялата страна? Според специалисти 75% от биоразнообразието на Земята се дължи на възрастната растителност, на зрелите дървета и едва 15% - на младите.
Затова старите трябва да се подменят, но с мярка и търпеливо, а преди това да се лекуват.
Според Димитър Захариев страната ни притежава дървета, които осигуряват прекрасен баланс между големина и техническа сложност за катерене по тях, което ги прави интересни за работа на арбористите.
Затова и тук скоро може да се развива специализиран туризъм на тема "Дърветата на България". Тази година
София вероятно ще бъде домакин за първи път на международно състезание
на катерене по дървета, което ще бъде кръг от европейската купа.
Напоследък освен за лечение на дървета уменията на арбористите намират често приложение и за друго - викат ги да свалят от големи височини не само изкачили се там без възможност за обратен път котки, папагали и други животинки, но и да спасяват заклещили се в клоните дронове.
