Сигнал подал бащата, никой не му повярвал, докато не записал насилието
Бой с кабели и пръчки на голо, звучни плесници и ежедневни обиди. В този дом не се чува детски смях, няма време за игри, телевизията е забранена, а насилието е форма на възпитание. Двете момичета не знаят какво е изненада за рождения ден, никога не са имали торта и балони, нито пък са посрещали приятели на празниците, а усмивките са забранени. В къщата няма да видите разпръснати играчки или кукли, а излъскани до блясък фуги, идеална чистота, прилежно сгънати дрехи, за които всеки ден се грижат двете невръстни деца.
Историята звучи като приказка на братя Грим за злата мащеха, но е действителна и лошият герой е майката.
За зверствата сигнализира бащата. Той търси помощ от адвокати и институции, но никой не му вярва.
Съветват го да направи записи, за да докаже, че майката упражнява психическо и физическо насилие над децата. Още в същия ден мъжът започва да прави тайни аудиозаписи, които шокират с жестокостта си психолози и съдебни заседатели. На тях се чували обиди, звук от плесници, детски плач и викове.
В един от случаите 6-годишното дете заспива от умора върху купчина несгънати дрехи. Майката вижда момиченцето, взема пръчка и започва да го налага, за да се събуди.
Ако не хареса как е сгънато прането или как са подредени дрехите в гардероба, ги бутала на земята. “Не са перфектно сгънати, направи ги наново”, крещяла тя.
При психологическото консултиране на тримата излизат наяве още по-тежки форми на насилие. Двете деца разказват как майка им ги карала да легнат и да захапят пръчка с устатата си, как ги карала да забият лице във възглавница, за да не чуят съседите виковете им. След това оголвала задните им части и ги налагала с кабел.
Експертизата на вещото лице показва, че не уважават майката като родител и изпитват неприязън към насилието, което е полагала над тях. Дъщерите предпочитат бащата, налице е и тежка форма на самоотчуждение от майката.
Момиченцата веднага са отделени от нея. В началото се прилагат адаптирани контакти в присъствието на психолози. За да се преодолее самоотчуждението на децата, продължителността на срещите с майката се увеличавала.
До момента, в който контактите им станали регулярни, но без преспиване в дома на майката. Делото е завършено с решение на втора инстанция с попечителство в полза на бащата.
