Само 10% признават за януарски проблеми със сметките, а до 2024 г. са били 3 пъти повече
52% приемат себе си за средна класа с 4500 лева доходи
84% обаче разчитат на доходи от заплата до заплата
Профилът на спестовника - мъж до 45 години, с едно дете
Българинът рязко е променил своите финансови навици - харчи вече разумно своите пари, не пръска излишни разходи за скъпи покупки и екскурзии, а за първи път от 10 години няма бум на задлъжнялостта през януари след коледните празници.
Изводът е от анализ на данни от БНБ и изследване на Асоциацията за управление на вземанията.
Фактът, че сънародниците ни са ограничили пазаруването на скъпи техники и коли, се потвърждава и от данни на централната банка - през декември 2023 г.
потребителските заеми са намалели с 3 млн. лв.
спрямо ноември до общо 16,833 млрд. лв.
Друг показател за разумност е, че по Коледа и и Нова година сме платили 60 милиона по-малко от празничната еуфория през 2022 г. Иначе за подаръци, ресторанти и храна са отишли през декември 2 млрд. лв.
Но пък в края на декември спестовници са вкарали в своите банкови сметки 2,3 милиарда лева, което е в
повече от празничните разходи на всички българи
Сумата на тези нови депозити е рекордна, а в трезорите държим вече 79,9 млрд. лв. като спестявания. Въпреки ръста на депозитите и разумното харчене българинът все още се учи да мисли дългосрочно за финансовото си спокойствие. Това са изводите от трето проучване, което изследователски център “Тренд” е направил по поръчка на Finance Academy.
Рязкото увеличение на депозитите всъщност е нещо обичайно в края на годината според икономисти. Тогава се изплащат бонуси, допълнителна заплата, разпределя се дивидент, посочват икономисти. И когато тези пари не се харчат, се депозират. Увеличението на влоговете дава възможност да се запазят лихвите по кредити ниски, защото банките имат евтин ресурс.
От анализа на Асоциацията за управление на заеми се вижда, че по-голямата част от потребителите са спокойни през януари и не срещат финансови затруднения след коледните и новогодишните празници.
В предишни години обаче голяма част от българите, водени от празничната еуфория, не обмисляли добре разходите и надхвърляли финансовите си възможности. Процентът на закъсалите в началото на годината е бил 30%, а през януари само 10 на сто от анкетираните споделят, че трудно ще се справят със сметките.
Високата инфлация през последните 2 години е провокирала хората да са по-предпазливи в разходите си.
Най-неразумно харчели хората под 30-годишна възраст
Те все още не били свикнали да преценяват добре приходите и разходите си, като в същото време се изкушавали от скъпи ваканции и технологични устройства. Въпреки това и при тази група няма сериозни сътресения, а от Асоциацията за управление на заеми не очакват бум на просрочени задължения и през идните месеци.
Според изводите на “Тренд” близо
три четвърти от българите се оказва, че не заделят пари настрани
А 84 на сто разчитат само на доходите от заплата до заплата. Близо една трета оценяват личния си стандарт на живот като по-скоро нисък.
Но за средна класа се приемат 54 на сто. Богатите се оказват малко - само 4% заявяват, че имат висок стандарт на живот. Този процент съвпада с анализ на данните на БНБ за депозитите. Толкова е и делът на хората, които имат на влог над 50 000 лв.
Най-често спестяват висшистите между 35 и 65 г., като в тях най-голям е делът на 40-45-годишните. Средностатистическият спестител е семеен, по-често мъж, а домакинството му е с едно дете и с общ месечен доход до 4500 лв.
Най-голям интерес има към 12-месечните депозити с опции за довнасяне на суми, както и към възможността за теглене без наказателни лихви. Най-малко хора предпочитат безсрочните депозити, което за финансистите е знак, че
депозитният туризъм намалява
Оказва се, че използването на инвестции като начин за увеличаване на доходите е почти непознато за българите - 90% от хората не влагат свободните си пари.
Съотношението на оптимистите и песимистите за финансовото им бъдеще е почти равно - 39% очакват животът им да остане същият и през тази година, докато 32% заявяват, че ще има покачване на стандарта им на живот.
Българинът обаче не пести при покупките на имоти. Само през последния месец на миналата година
са взети нови ипотечни заеми за 407 млн. лв.,
с което изтеглените от домакинствата са стигнали 38,4 млрд. лв.
Според финансисти и икономисти известно притеснение буди това, че кредитирането на бизнеса изостава от това на домакинствата. Това е добре за потреблението, но увеличава инфлацията.
Преди дни управителят на БНБ Димитър Радев в свой анализ посочи, че продължаващият ръст на кредитирането може да наложи предприемането на нови мерки за укротяването му. Централната банка била готова с изисквания, които да станат задължителни за банките при отпускането на кредити.
