Трябва да има цялостна програма за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страна, а и извън нея. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на днешната церемония по връчване на деветите годишни награди на Столичната библиотека. Медията бе отличена за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на библиотеката.
Кирил Вълчев припомни, че през 2023 г. Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 000 нови заглавия на книги, като 25 процента от тях са на български класици и съвременни автори. „Огромна част от библиотеките не само в България, но и на българските общности в чужбина, нямат тази възможност. Затова България като държава трябва да започне да купува книги за тези библиотеки“, каза генералният директор на БТА.
Той посочи, че БТА работи за достъп до архивите си чрез пълна дигитализация и изграждане на информационен център, в който ще могат да се ползват и в хартиения им вид. Достъп ще има и до специализираната библиотека, която се използва от отдел "Справочна" на БТА, отбеляза Кирил Вълчев.
Той припомня, че през тази седмица по решение на ООН от вече няколко години се отбелязва и Международен ден на достъпа до образование. Ние, всъщност, тук отбелязваме достъпа до книгите, каза Вълчев. По думите му достъпът до информация за книгите, достъпът до информация за институциите, където се съхраняват и представят книгите, както и имената на спомоществователите, които подпомагат издаването на книги, не е реклама. „Това трябва да е на вниманието на всички медии, както и най-вече на маркетинговите им отдели. Както и това не е пазар – това пък на вниманието на законодателите, и на тези, които прилагат данъчните норми. Затова БТА популяризира книгите абсолютно безвъзмездно, създаде и разви специализирана редакция ЛИК, която вече системно информира за книгите като равностойна тема на политиката, икономиката и спорта“, каза Кирил Вълчев.
Генералният директор на БТА обясни, че агенцията е открила подвижен Национален пресклуб на книгата, който се мести заедно с Панаира на книгата на различни места в страната и е започнала да отразява всички съпътстващи събития на него, включително и Софийския литературен фестивал. БТА представя книги в националните си пресклубове, каза Вълчев. Той припомни, че Теодора Димова и Йордан Ефтимов са представили свои книги за войната в Украйна в националния пресклуб на агенцията в Одеса.
„България трябва да поддържа изданията за литература, изкуство и култура. За това също е нужна национална програма и отговорни институции, а не спасение през всяка година. Затова БТА възстанови списание ЛИК“, посочи Вълчев. Той отбеляза, че от тази година печатната версия на изданието ще бъде получавана безвъзмездно около 300 библиотеки и други културни институции, а в електронен вариант списанието ще е достъпно за всеки на интернет страницата на БТА. Архивни броеве ще могат да бъдат купувани и на хартия, допълни генералният директор на БТА.
Освен Българската телеграфна агенция, за оригинално представяне на книжовното наследство, дигиталните ресурси и културните събития на Столичната библиотека бяха отличени още „Би Ти Ви – Новините“, сутрешният блок „Здравей, България“ на „Нова телевизия“, сутрешното токшоу на Българската национална телевизия (БНТ) „100% будни“, предаването „Закуска на тревата“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР) и журналистката Яна Спиридонова от радио „София“.
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ИМА БЪДЕЩЕ
Награда за писател на 2023 г. получи авторът на „Времеубежище“ Георги Господинов, призът за автор на най-четената книга за миналата година е за Захари Карабашлиев и романа му „Рана“.
„На нас ни трябват места за събиране, на нас ни трябват книги за събиране, на нас ни трябват хора за събиране. За разделяне хора имаме, за разделяне места имаме и книги за разделяне имаме, фалшиви новини за разделяне имаме. Един роман няма да ви даде фалшива новина. Романите са от преди фалшивите новини, романите знаят как се лъже по друг начин. Така че фалшивите новини само са по стъпките на големите книги и на романите, за съжаление – по по-бездарен начин и по-лесно направени“, каза Георги Господинов, който е носител на наградата "Букър" за 2023 г.
Според него четенето е част от националната сигурност на една страна, защото възпитава съпротива. Господинов благодари на всички български писатели, които пишат книги. „Аз мисля, че се случва нещо през последните години, нещо добро, в българската литература и ще го кажа много тихо, за да не ни чуят лошите сили. Но мисля, че българската литература има бъдеще“, допълни писателят.
Захари Карабашлиев се обърна към всички библиотекари с думите: „Това, което правите за обществения интерес, това, което правите, е работа на духа и то не остава незабелязано от всички нас, авторите тук“.
За най-четен поет бе отличен Иван Ланджев, а за най-четен автор на научна и научнопопулярна литература – проф. Цочо Бояджиев. Мария Донева бе удостоена с наградата за най-четен автор на детска литература. На Владимир Зарев и Георги Константинов бе присъдена специалната награда на директора на Столичната библиотека. Най-четеният автор на книга за София е Тони Николов.
Грамоти получиха още Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Мишев, Мирела Иванова, Валентина Радинска, д-р Огнян Димов, Георги Милков, Ади и Милен Цанови, Иван Раденков, Цанко Лалев.
Годишните призове на Столичната библиотека традиционно отличават най-четените писатели и най-активните читатели. Изборът на най-четените съвременни български автори се прави от читателската аудитория на библиотеката въз основа на статистика от електронния каталог
КРАЙНО ВРЕМЕ Е КУЛТУРАТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС
На събитието в Столичната библиотека присъстваха Тома Биков, председателят на парламентарната комисия по културата и медиите, както и Яна Генова, заместник-кмет на София по направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности".
Тези места са може би най-престижните на българската територия, каза Тома Биков по време на събитието в Столичната библиотека.
„Крайно време е културата да се превърне в политически въпрос, във въпрос на политиката, защото култура означава идентичност, означава памет, означава изобщо общество“, каза председателят на парламентарната комисия по културата и медиите. Според Биков неглижирането и маргинализирането на културата водят до много тежки последствия, които след това трябва да се преодоляват с десетилетия.
„Аз смятам, че българското общество постепенно, но вече все по-видимо узрява за тази тема и това, което зависи от комисията по културата и медиите, която аз имам честта да председателствам, ще бъде направено. Защото аз усещам един консенсус в тази комисия почти по всички теми, свързани с културата, което означава политическа воля културата да бъде изведена там, където ѝ е мястото, а именно – на предни позиции. Тя да не бъде подчинена на икономиката и политиката, а да бъде равностойна на тях“, посочи още Тома Биков. По думите му оттук насетне трябва да протече един много по-сериозен процес на категоризация на библиотеките. Биков допълни, че според него културата не може да се изгражда на пазарен принцип.
„В последните три-четири или повече години има едно движение по повече интерес – изследователски, но и читателски и граждански, към историята на София. И това е защото все още сме длъжници на този град по отношение на неговата история. Това е един град, който е минал през пренаписване на историята по време на социализма, през стихийна приватизация, включително на паметници на културата и важни места в столицата“, каза по време на церемонията заместник-кметът Яна Генова, която връчи приза на Тони Николов за най-четен автор на книга за София.
В рамките на церемонията ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев разказа, че преди девет години Столичната библиотека е отчитала, че под 15 процента от всички заемани книги са били от български автори. През 2023 г. те са вече близо 40 процента, посочи той. По думите му са необходими общи усилия за успехите на съвременната българска литература. Много важни закони трябва да бъдат приети, най-важният от които е Законът за закрила и развитие на културата, допълни Желев.
НАЙ-АКТИВНИТЕ ЧИТАТЕЛИ
На церемонията в Столичната библиотека днес бяха отличени и най-активните читатели през 2023 г. Сред тях са Ирена Въжарова, седемгодишният Виго Георгиев, Александра Петрова. Най-четящото семейство е това на Диана и Тонислав Атанасови и децата им Матей и Светлозар. Студентите, които са най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература, са второкурсникът Михаил Лалов и двама чуждестранни студенти - Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.
