- Това признават сценаристката и актьорът, които са едни от главните виновници за успеха на сериала "Вина"
- Понякога спорим за глупости, но като цяло пеем на един глас, казват те
- Срещнах и се впечатлих от Ваня през сценариите, коментира той
- Първата ни среща беше след представление, валеше дъжд и за да се скрием, вечеряхме в ресторант, спомня си тя
Тя е човек на думите, той - на действието. Много често каквото напише тя, това играе той. Свързва ги изцяло любовта - един към друг и към работата им. Сценаристката Ваня Николова и актьорът Михаил Билалов отдавна са двойка, макар да не се натрапват на всички с връзката си. В неделя вечер те отпразнуваха поредния си общ професионален успех със силен старт на втори сезон на сериала "Вина", чийто първи епизод открадна за БНТ зрителите на bTV и NOVA.
Ваня е автор на сценария на хитовата поредица заедно с Нели Димитрова и Екатерина Николова, а Билалов е в една от главните роли.
- Като двама от основните виновници за успеха на "Вина" можете ли да издадете дали ще има много изненади в новите епизоди?
Ваня Николова: Втори сезон винаги е сезонът на "дано не ни разочароват". Както се шегуваме помежду си с колегите: "Най-страшното на втори сезон е първи".
Особено ако първият е успешен. Затова нашата цел беше да запазим познатия блясък, но и да добавим напълно непознати за зрителя нови характери, сблъсъци и обрати, така че интересът на публиката да остане. Да кажем, че връщането на действието в епоха от 20-те до 40-те години на миналия век, когато е създадена избата на Марко Велчев, е нещо, напълно неочаквано и за нас, но историята сама си го поиска. Това е малко сложно, защото се създава разказ в разказа, но пък е доста вълнуващо, когато изграждаш отношения, толкова нетипични спрямо днешните.
Михаил Билалов: За изненади - не знам. Изненади правят фокусниците, които разчитат да зяпате красивата асистентка, докато те подменят картите. В случая, ако говорим за моя образ, изненади няма, но има желязна логика в развитието му. Другарят Бончев продължава да е добре познатият циник и комбинатор, който сега играе в нови конфигурации, за да се бори за кметския стол. Една винарна изобщо не му е достатъчна. Беше забавно за работа.
- Как мина снимачният процес през лятото?
Николова: Лятото мина в гледане на снимки с коктейлните чадърчета и плажните хавлии на другите, докато ние с колегите ми Нели Димитрова и Екатерина Николова пишем. Има огромно напрежение, когато подукцията вече се снима и трябва да я захранваме с епизоди, които се работят в момента. Все едно, че бягаш по релси пред влак, който може да те блъсне всеки момент. Има висок стрес, който рязко пада, когато напишеш "Епизод 12 - Финал".
Билалов: Този сезон трябваше да включва и гроздобер, затова започнахме снимкитепо потници и завършихме с палта. Винарната на сериала има хладна изба, но тъй като по история не прекарвам много време там, на моменти откровено съжалявах, че не играя ролята на Геро или на дядо Станко. Другото е най-обикновен производствен процес - снимки рано сутрин, снимки късно вечер и редовно пътуване по трасето София-Сандански. Най-голямото предимство на този сериал обаче е, че накъдето и да се обърнеш, винаги срещу теб има бутилка вино.
- Кое беше най-предизвикателно в работата по продължението - по отношение на сценария и след това в работата на терен?
Николова: За мен и колегите ми да успеем със сроковете и да развием историята и персонажите си по най-добрия начин. Истината е, че на хартия ние завършихме първи сезон, без да знаем, че ни предстои продължение. Разбрахме го на финала на сезона през март, в Сандански, буквално пред очите на публиката в центъра на града. Това направи задачата доста по-сложна. Трябваше да реанимираме отношенията между едни персонажи, да продължим да оправдаваме други, да си отговорим много ясно на въпроса откъде тръгваме, къде стигаме и какво искаме да кажем на зрителите си.
Билалов: Най-голямото предизвикателство е да останеш в съзнание след края на снимачния ден, който може да завърши и в два през нощта. Това е типично, когато се гонят срокове.
- Ваня, консултирахте ли се с Михаил по въпроси за бъдещето на героя му в историята - Андрей Бончев, докато пишехте сценария заедно с Нели Димитрова и Екатерина Николова? Или до последно пазехте от него в тайна какво ще му се случи пред камерата?
Николова: С Нели Димитрова и Екатерина Николова работим онлайн, от домовете си, и понякога се случва, докато обсъждаме това или онова, да бъдем прекъсвани с въпроси като: "Мамо, къде ми е учебникът?" или "Защо не си намирам ключовете за колата?", което означава, че не работим в пълна тайна. Билалов беше много бегло запознат с линията си във втори сезон. Всичко му се изясни, след като бяха завършени първите четири сценария.
Това не е първият ни проект с този сценарен екип и си имаме изградено доверие. Нито той ме учи как да пиша, нито аз него как да играе. Да, понякога се случва да работим в една продукция, но се возим в нейни различни вагони и това ни дава възможност да не си пречим.
- Г-н Билалов, а вие, ако имате критики към сценария - спестявате ли ги, или напротив?
Билалов: Ако имам някакви въпроси, разбира се, че я питам. Приел съм обаче, че работата на актьора е по-скоро изпълнителска, а не авторска. Не си позволявам да пренаписвам реплики или да разсъждавам защо това е така или иначе и как бих го казал аз в действителност. Знам, че това са мислите на човека, когото играя, и гледам да ги извадя по най-добрия начин. Автори са сценаристите. Ако се раждат някакви идеи, те най-често са на терен и се обсъждат с режисьора.
- По отношение на играта си търсите ли оценка от нея? И търпите ли на свой ред критика?
Билалов: В киното е малко късно да търсиш оценка, когато вече всичко е заснето. Във "Вина", докато ние снимахме, сценарният екип пишеше и нито Ваня, нито колегите ѝ бяха на терен. От друга страна, хората, които ме познават, знаят, че не обичам да се гледам, така че разбирам какво съм направил от нея. На критика нося, когато има начин да поправя нещо. И това по-скоро важи за театъра.
- Удоволствие ли е за вас двамата да работите по едни и същи проекти?
Николова: Извън театъра ние имаме много малко проекти, в които не работим заедно. Удоволствието да работим заедно идва от това, че се познаваме добре и знаем кой какво може. Да имаш подръка актьор като Михаил Билалов, е истински късмет.
Билалов: В основата на всичко е историята. Когато открих Ваня, не я познавах лично. Стана през работата ѝ в "Под прикритие", през нейните текстове. Забелязах, че начинът, по който пишеше, беше по-различен. Ясно, точно, по същество, без излишни фрази и с чувство за хумор, което изгражда образите плътни и достоверни. Оттам и удоволствието да работим заедно, което си остава и до днес.
- За какво спорите най-често или не го правите?
Николова: Понякога спорим за глупости, понякога за сериозни неща...
Билалов: ...но като цяло пеем на един глас.
- Каква е тайната на целия екип на "Вина" за създаването на този така харесван сериал? Беше ли очакван успехът на първи сезон?
Николова: Тайната е да обичаш работата си, да си си научил уроците, да си си написал домашното и да се събереш с хора, с които да говориш на един език. Извън това съм научена да не очаквам нищо. Суперкритична съм към себе си, така че се съмнявам до последно. Но това е по-здравословният вариант. Освен това няма как да предвидиш успеха предварително. Да, може да имаш интуиция за пазара, да предположиш, че това ще се хареса, но не и да бъдеш сигурен. Затова ние започнахме без никакви очаквания и претенции. Другото е страшен риск, особено когато не си минал изпитателния срок на публиката. В случая с "Вина" най-важното беше да имаме интересни характери и добър разказ, по който да се работи. Вдигаш толкова хора на крак, би било тъжно да го правиш за нищо.
Билалов: Актьорите са най-объркани в този процес. Ние снимаме в разбъркан ред сцените, само нещата, в които участваме, и става така, че последни научаваме какво сме направили. Обикновено едва на премиерата. В никакъв случай не можем да предвидим успех предварително.
- Според вас какво им липсва на родните сериали, които не успяват да впечатлят публиката и да оставят трайна следа?
Николова: Не мога да критикувам работата на колегите си, защото самите телевизии избират какво да финансират. Ако нещо не ви харесва, проблемът е най-вече в хората, които са го финансирали и пуснали в ефир. Аз мога да се ориентирам в рамките на десет страници дали да продължа да чета един сценарий, или да го оставя настрани. Това е работата на телевизиите. Да предусетят кое си струва и кое не. Основният въпрос е за кого е този продукт? Ако си наясно, няма как да сбъркаш.
Понякога се правят сериали, които са за "никой". Оттам идва и тяхната тиха или по-шумна незабележимост. Те просто увяхват, защото публиката не се идентифицира с историите, с персонажите. Когато умре зрителският интерес, умира и сериалът.
Билалов: Не знам какво им липсва на родните сериали, защото аз имах късмет да попадам в такива, които са се радвали на зрители.
- Преди Коледа бяхте в Париж. Как прекарахте?
Николова: Париж е великолепен през декември. Тогава е без туристи, с леко ръмящ дъжд и със свободни места там, където си си наумил да обядваш или да вечеряш. Михаил е изключителен гид за локации, които няма как да знаеш, ако не си местен. Всъщност Париж и Бургундия бяха нашата лятна ваканция.
Билалов: Париж е идея, която винаги звучи добре. За мен беше важно да се видя с дъщеря ми, с приятели, които не бях срещал от дълги години, да обиколя пазарите за книги и няколко галерии, които са ми особено любими. Останалото беше храна и вино.
- Ще споделите ли кога беше и каква беше първата ви среща? Какво беше впечатлението ви тогава един за друг?
Билалов: Срещнах Ваня през сценариите. Т.е остави ме с отлично впечатление, без да я познавам.
Николова: Първата ни среща беше след "Козата или коя е Силвия". Исках да гледам представлението, но никога нямаше билети. Помолих Михаил да ми запази. Когато отидох на касата, се оказа, че запазеният билет е само един. Помня, че след представлението валеше дъжд и за да се скрием, отидохме да вечеряме в един ресторант.
- Г-н Билалов, от тогава до сега кой е най-трудният въпрос, задаван ви от Ваня?
Билалов: Тя го задава доста често: "Не го ли намираш? Пред очите ти е".
- Ваня, а той знае ли всички (правилни) отговори на всички ваши въпроси?
Николова: Не, иначе нямаше да е интересно.
- С какви емоции изпратихте 2023 година? Каква беше за вас?
Николова: Изпратих я с облекчение и благодарност за преживяното. Беше година на няколко сериозни урока, от които явно съм бягала, когато са ги преподавали, и трябваше да ги уча наново. Година на сериозни изпитания за приятели, които са част от мен. Година на: "Гледай сега к'во ще направя". Тези думи обикновено завършват с пукната глава или счупен крак, но в случая творческият експеримент завърши повече от добре. През 2023-а сложих точка на едни неща и изписах главна буква за други.
Билалов: Годината беше добра, защото не съм правил планове за нищо, така че не съм и разочарован. Годината беше такава, каквато ми се даде. Доволен съм за всеки ден, в който съм си отворил очите, видял съм слънцето, чул съм гласовете на децата си, работил съм това, което ми се е давало, и съм бил в компанията на хората, на които държа.
- Какво очаквате от 2024 г.? Какво си пожелавате?
Билалов: Предстои ми много натоварена програма. От 16 февруари до 17 март съм на турне в САЩ със спектакъла "Бум-Бум: Еволюция на престъпното мислене". Очаквам с нетърпение да се видя с българската публика там. Междувременно подготвям две пиеси, един нов проект, в който влизам като продуцент, и проект, който е извън телевизията и театъра. Затова си пожелавам да сме здрави и двамата.
Николова: И да разполагаме с повече свободно време.
