Почти без никакъв дебат със 119 гласа за и 33 въздържали се (от "Възраждане") мнозинството прие на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за професионалното образование и обучение.
С измененията се въвежда възможността за обучение от разстояние в електронна среда за навършилите 16 години. Въвеждат се и четири степени на професионална квалификация. В мотивите си вносителите посочиха, че искат да повишат качеството на професионалното образование и обучение, както и да намалят административната тежест при лицензионните и регистрационните процедури.
В предложените промени не влиза регламентирането на придобивани на микроквалификации, сертифицирането на ключовите компетентности и регламентирането на индивидуалните сметки за обучение, пише в мотивите на законопроекта.
БСП обявиха, че ще подкрепят закона, а ИТН принципно са съгласни с него, тъй като е нужно подобряване за професионалното образование. Този закон няма да ни достави кадрите, които са ни необходими и да запълни дефицита в цели групи професии, предупреди обаче Атанас Чорбанов. Хубаво обаче било, че трябва има закон със съответните регистри, за да се знае какви кадри има в страната.
"В област Северозапад 10 г. няма нито един машинен техник. Бившите техникуми и техните бази бяха оставени да остареят, да се работи със стругове на 60 г.", разкритикува Ивайло Папов от "Възраждане" отношението към професионалните училища след затварянето на старите производствени мастодонти. "Трябва стратегия за повече от 4 г. и инвестиции, последните 30 г. обаче се управлява на парче, на принципа "След мен и потоп"", критичен бе депутатът. Той дори заплаши, че учителите отново може да излязат по улиците. Папов попита защо законопроектът е продуциран от Плана за възстановяване и устойчивост. Той отбеляза, че се намалява броят на професиите в списъка, след което посочи, че половината от тях звучат абсурдно – ние учим хора „за директор на водопад".
На критиките му отговориха не от управляващото мнозинство, а от БСП - Ирена Анастасова настоя, че законопроектът решава конкретни задачи и е стъпка към подобряването на професионалното образование.
Минути по-късно, без абсолютно никакъв дебат пък минаха и измененията в Закона за признаване на професионални квалификации, отново предложени от МС. Отново само "Възраждане" се въздържаха.
Третият законопроект, свързан със образователната сфера така и не стигна до гласуване - депутатите отказаха да си удължат работното време и така не успяха да отметнат всички текстове по темата, заложени в програмата на НС.
С промени в Закона за висшето образование ГЕРБ предложиха средната заплата на преподавателите в държавните университетите да не е по-ниска от 170% от средната брутна в страната за последната година, а бюджетът за висше образование да се планира ежегодно като сума и процент от БВП не по-ниски от заложеното предходната година. От формацията на Бойко Борисов внесоха текстове, които предвиждат минималната основна работна заплата на най-ниската академична длъжност в държавните висшите училища да не е по-ниска от 125% от средната брутна за страната за последните 12 месеца. Освен това стипендиите на докторантите пък не би трябвало да са по-малко от 125% от минималната заплата в страната.
Медиха Мехмед-Хамза от ГЕРБ пък защити предложените от партията й изменения в Закона за висшето образование. Тя настоя, че искат устойчивост в системата на висшето образование, и особено за финансирането - 'да не се стига до стига до ситуация парите за него да са по-малко като сума и процент от планираните предходната година". Според нея във висшите учебни заведения у нас като преподаватели работят около 12 500 човка. "Към 2400 са асистентите и най-младите кадри в системата на висшето образование. Те са с ниски заплати - 1810 лв. от 1 август. Януарската заплата пък е по-ниска от тази на начинаещ учител", мотивира искането за изменения депутатката от ГЕРБ.
До гласуване на закона на първо гласуване обаче така и не се стигна, дебатите ще продължат друг път.
