Ключови събития в самото начало на новата 2024 г. породиха опасения от разрастване на тримесечната война, която Израел води срещу "Хамас". Ликвидирането на Салех ал Арури в Бейрут е първият удар в чужбина срещу важен водач на палестинската радикална групировка след атаките от 7 октомври. Обещаната от израелски официални лица още преди няколко месеца цел беше внимателно избрана – като заместник на намиращия се в Катар Исмаил Хания, Ал Арури беше влиятелен и в окупирания Западен бряг, където е роден. Убитият при внезапната атака лидер беше и един от основателите на бригадите "Изедин ал-Касам", военното крило на групировката.
Всъщност израелското разузнаване се опитва да го елиминира от години, а САЩ, които го включват в списъка на глобалните терористи още през 2015 г.,
бяха обявили награда
от 5 млн. долара
на всеки, който даде информация за него. Той се смята и за един от основните инициатори на атаките срещу мирни израелски граждани през октомври и си беше спечелил славата на един от най-кръвожадните палестински лидери още през 2014 г., когато нарече "героични" убийствата на трима отвлечени израелски тийнейджъри (включително такъв с двойно американско и израелско гражданство) на Западния бряг. Но може би най-важното в случая е, че убитият с израелски дрон в бедняшкия квартал Дахия на Бейрут ръководител на "Хамас" беше основната връзка на организацията с базираната в Ливан милиция "Хизбула", както и с Иран.
Реакцията на убийството на видния лидер на "Хамас" от страна на шиитската групировка все още беше в развитие, когато на 8 януари дойде новината за
още по-голям удар
на израелската армия
в Южен Ливан - ликвидирането на шефа на военното крило на "Хизбула" Уисам Джавад ал Тавил. Убитият в автомобила му висш командир е водач на батальона за специални операции "Радван", който е пряко отговорен за нападенията над Израел, включително и при последните атаки срещу северния район Мерон. Освен това той беше зет на лидера на "Хизбула" Хасан Насрала и близък приятел с убития на 3 януари 2020 г. от САЩ ирански генерал Кадем Солеймани.
На този фон още от 8 октомври - ден след като "Хамас" предизвика войната в Газа с убийствена атака, при която хиляди терористи убиха 1200 души и взеха 240 заложници, проиранската милиция нанася удари по израелски позиции близо до северната граница на страната с Ливан. Въпреки всичко досега "Партията на Бога", както се превежда от арабски името на проиранската групировка, се държеше предпазливо по отношение на Газа. Тяхната реакция на премахването на видните фигури през последните дни може да въвлече Иран и Сирия в открит конфликт с Израел - сценарий, който до момента еврейската държава се опитваше да избегне на всяка цена.
От друга страна е логично, че Израел трябва да се справи и с двамата си най-близки врагове, "Хамас" на юг и "Хизбула" на север, чието пряко сътрудничество отдавна е доказано. Такова послание се чу още в първите дни на тази война, когато беше съобщено, че Йоав Галант, израелският министър на отбраната, е препоръчвал
да се атакуват
и двете групировки
едновременно. По-късно обаче се появи информация, че е бил убеден от по-умерените министри и представителите на САЩ да не предприема тази решителна стъпка.
В новосъздалата се ситуация също текат спешни совалки на американски и европейски политици за предотвратяване на разширяването на конфликта. Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел каза в събота, че Ливан бива въвлечен в регионален конфликт вследствие на войната на Израел с "Хамас". А в понеделник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди на пресконференция в Катар, че конфликтът между Израел и "Хамас" лесно може да се разрасне и да причини
"още по-голяма
несигурност и страдание",
предаде Ройтерс.
От гледна точка на Израел нещата са ясни - Тел Авив се бори да възстанови силата на възпиране на враговете си след кървавия провал от 7 октомври 2023 г. Затова въздушният удар в Бейрут постигна редица цели - уби заклет враг и изпрати съобщение до другите, че никой не е в безопасност. А също изпрати и ясно послание до "Хизбула", която, колкото и да се е засилила, все пак не може да се мери с мощната военна машина на Тел Авив.
"Израел е готов да разреши мирно конфликта с движението "Хизбула", но обмисля и други възможности в случай на неуспех", заяви по този повод израелският премиер Бенямин Нетаняху след заседание на правителството си в неделя. Според политика Израел има за цел да защити своите граждани и да върне жителите на северната част на страната по местата им на пребиваване. "Това е национална цел, която всички споделяме и ние действаме отговорно, за да я постигнем. Ако се получи, тогава ще го направим с политически средства, а ако не, тогава ще действаме по други начини", отбеляза министър-председателят.
Все пак, според наблюдателите, една пълномащабна война с "Хизбула" би била сериозно предизвикателство за Израел. И през 2006 г. техният конфликт беше достатъчно разрушителен - тогава войната продължи 34 дни и доведе до смъртта на повече от 1100 ливански граждани и 165 израелци. Никой не я спечели окончателно, но ливанските цивилни бяха явните губещи, тъй като според Международния комитет на Червения кръст Израел унищожи или повреди около 30 000 домове, 109 моста и 78 медицински заведения
С натрупания си арсенал от оръжия оттогава - танкове, дронове и различни ракети с голям обсег, "Хизбула" е станала още по-опасна. Смята се, че
сега имат 10 пъти
повече ракети
и те са с подобрена технология за насочване, а и с много по-голям обсег, който обхваща цялата територия на Израел.
От своя страна, в телевизионна реч на 3 януари Хасан Насрала обвини Израел за атаката и поднесе съболезнованията си на "Хамас" за "явната израелска агресия", която уби Салех ал Арури. Ръководителят на могъщата ливанска въоръжена групировка заяви, че убийството на заместник-шефа на съюзническата палестинска фракция "Хамас" в Бейрут е "голямо, опасно престъпление, за което не можем да мълчим".
В събота Насрала вече обяви "първоначален отговор" на убийството на Ал Арури, изстрелвайки залп от 62 ракети към израелска база за въздушно наблюдение на планината Мерон. В същото време израелската армия заяви, че е идентифицирала около 40 изстрелвания от Ливан и че е отговорила.
И все пак доколко реална е заплахата от тоталната война на този втори фронт?
До голяма степен сбъдването на тази мрачна перспектива зависи от лидера Хасан Насрала, който пое поста генерален секретар през 1992 г., след като Израел уби съоснователя на групата и предишен лидер Абас ал-Мусауи. Именно той ръководи седемчленния съвет на Шура и неговите пет подсъвета: политическо събрание, събрание на джихада, парламентарно събрание, изпълнително събрание и съдебно събрание. Всички те са начело на сериозна въоръжена сила, която някои
оценяват на армия
от до 100 хил. души
Според военни специалисти "Хизбула" разполага и с арсенал от 150 хил. ракети, скрити в хълмовете на Южен Ливан.
Освен това държавният департамент на САЩ изчислява, че тежковъоръжената шиитска групировка има десетки хиляди членове и други поддръжници по целия свят. Анализаторът и бригаден генерал (в оставка) Асаф Орион от Израелския институт за изследване на националната сигурност е цитиран да казва, че "Хизбула" притежава "по-голям арсенал от артилерия, отколкото повечето национални държави", а доклад от 2018 г. на Центъра за стратегически и международни изследвания я нарече "най-тежко въоръженият недържавен участник в света". Към момента проиранската организация контролира голяма част от районите на Ливан с шиитско мнозинство, включително части от Бейрут, Южен Ливан и източния регион на долината Бекаа. Иран осигурява по-голямата част от обучението, оръжията и финансирането на "Хизбула", изпращайки на групата стотици милиони долари всяка година, според Държавния департамент. Организацията получава, макар и по-малка, подкрепа и от режима на Башар ал-Асад в Сирия, както и финансиране от легален бизнес, международни престъпни предприятия и ливанската диаспора.
Групата е обвинена в
планиране и извършване
на терористични актове
срещу различни цели в чужбина и има доказателства за нейни операции в Африка, Северна и Южна Америка и Азия.
Критиците казват, че съществуването на "Хизбула" нарушава Резолюция 1559 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 2004 г., която призовава всички ливански милиции да се разпуснат и разоръжат. В същото време групировката е част от ливанското управление от 1992 г., когато 8 от нейните членове бяха избрани в парламента, а партията заема позиции в кабинета от 2005 г. На последните национални избори през 2022 г. "Хизбула" запази своите 13 места в 128-членния парламент на Ливан, въпреки че партията и нейните съюзници загубиха мнозинството си.
В връзка с това не е за подценяване и реакцията в самия Ливан. По съобщения от световните агенции в неделя екраните на информационните дисплеи на международното летище в Бейрут бяха хакнати от местни групи противници на "Хизбула". Информацията за полетите на светлинните табла беше заменена от съобщение, обвиняващо групировката, че излага Ливан на риск от тотална война с Израел. "Хасан Насрала,
ако прокълнеш
Ливан с война,
за която ще понесеш цялата отговорност и последствия, вече няма да имаш поддръжници!", гласи съобщението. Екраните показват, че то е подписано от твърдолинейната християнска групировка "Войници на Бога", както и по-малко известната "Този, който говори". Във видеоизявление първата група отрече участието си, докато другата сподели снимки на екраните в каналите си в социалните медии.
Тъкмо в подобни реакции някои виждат основателни причини разширяването на конфликта да не е толкова вероятно, колкото изглежда. Освен това в средносрочен план тежката икономическа криза в Ливан също може да предотврати такова развитие. А доколкото аятоласите са вложили много сериозни средства, според мнозина анализатори Техеран няма да рискува да разиграе тази карта преждевременно, каквито и да са действията на Израел в небето над Бейрут.
Парадоксално, но надали нещо може повече да увеличи симпатиите към "Хизбула" сред ливанското население, включително и извън шиитската общност, от мащабно израелско нападение. Затова погрешните преценки могат лесно да доведат до ескалация и опасността от разширяване на тази война остава много реална. А в крайна сметка не е в ничий интерес - нито за Израел, нито за света, този конфликт да се разпространи извън Газа.
