Все още нямаме нито един ясен кандидат за член на Конституционния съд (КС), каза в интервю за БТА Цветомир Тодоров от Българския институт за правни инициативи. Според него вместо кандидатури, имаме само контролирано сондиране на партийно обвързани имена от управляващата коалиция. Той заяви, че при този тип кадруване професионализмът и моралът на кандидатите не са най-важните критерии, по които те биват избирани. Според Тодоров кандидати, достойни и недостойни, за конституционни съдии има винаги повече, отколкото са местата. Но изборът им винаги е определен от моментната политическа конюнктура.
Следва пълният текст на интервюто:
- Започна процедурата по номинации за членове на КС. Срокът изтича след дни. Какви кандидатури очаквате да видите?
- Процедурата по номинации за двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание действително вече приключва. Тя бе открита още на 12 декември и на 11 януари срокът за номиниране изтича. Само че все още нямаме нито един ясен кандидат за нея.
Вместо това имаме само контролирано сондиране на партийно обвързани имена от управляващата коалиция. Защо? Кое налага да се чака последният момент, ако не това, че до последно ще се правят договорки между политическите сили? Така че това, което очаквам да видим чрез този избор, е началото на нова серия от кадрови политически договорки. Само че при този тип кадруване професионализмът и моралът на кандидатите не са най-важните критерии, по които те биват избирани. Но да почакаме, дано да бъда опроверган.
- В публичното пространство вече се спекулира с имена. Хора от активната политика или експерти от правото, практикуващи юристи, трябва да са кандидати?
- Кандидати, достойни и недостойни, за конституционни съдии има винаги повече, отколкото са местата. Но изборът им винаги е определен от моментната политическа конюнктура. И този път няма да бъде различно. Има обаче една интересна особеност – сегашното попълване на състава на КС от парламента съвпада с промените в Конституцията, приети през декември 2023 г. Вече знаем, че президентът ще сезира Конституционния съд за въпросните промени, които той определи като „брутално и некомпетентно посегателство".
Дори да се абстрахираме от думите на Румен Радев, искането му следва да даде сигнал за депутатите, какви нови членове на КС следва да изберат. Ще се получи така, че избраните от Народното събрание конституционни съдии ще участват в решаването на делото срещу Конституционните промени, гласувани от същото това НС. Така че, ако парламентът и в частност управляващите искат да докажат и на президента, но и на обществото, че промените в Конституцията не преследват конюнктурно-политически цели, то те би трябвало да заложат на кандидати за конституционни съдии, които са възможно най-много отдалечени от партиите в управляващата коалиция, още по-малко пък да са знакови политически лица.
Отделно гласуването на парламентарната квота в КС, ще е и първият реален тест доколко управляващите ще подхождат експертно при попълването на регулаторите, или както винаги досега – това ще остане само едно добро пожелание за бъдещето.
- Какви качества трябва да притежават тези хора?
- Това е може би е най-трудният въпрос, защото привидно отговорът е лесен – отлични професионалисти, с достатъчен опит, с безспорен морал и авторитет в обществото. Формално на тези критерии досега са отговаряли всички кандидати за конституционни съдии, може би с едно малко изключение от преди 12 години, когато тогавашният държавен глава Росен Плевнелиев бламира клетвата на конституционните съдии, заради съмнение в нравствеността на един конкретен кандидат. Но виждате ли, получава се така, че в днешна България имаме едно общество, което по всички показатели буксува и сякаш уверено продължава да върви към пропастта. Това означава, че формалното спазване на законовите изисквания за попълване на състава на най-важните органи в държавата не е достатъчна гаранция. И това не важи само за Конституционния съд. За мен на първо място новите конституционни съдии трябва да са хора със съвест. И такива, които лесно ще се еманципират от своята ракетата носител.
- Изборът на членове на КС закъсня. Това обърква ли дължината на мандата и самата ротация, която балансира силите в КС?
- Факт е, че изборът на въпросните двама конституционни съдии от квотата на Народното събрание е забавен вече с 2 години. На политиците ни изтеклите срокове по процедури и мандати на органи, за чиито конституиране следва да имат грижата, са престанали да им правят впечатление. Или може би през последните три години политиците бяха твърде заети с борбата за властта и не им беше до кадровото обезпечение на органите.
Властта е преди всичко отговорност, а подобно поведение, което превръща в норма неспазване на законоустановени срокове, е безотговорно. Особено когато става дума за Конституционния съд. Така че по отношение на КС белята вече е станала. Кашата с дължината на мандатите, а от там и на цялата логика за тяхната необичайна дължина и застъпване, вече е забъркана. За това говори и допускането за разглеждане на конституционното дело по този въпрос, пак по искане на президента, както и разнопосочните мнения, дадени по него до момента. Каквото и решение да вземе КС по този повод, то трудно ще може да изтрие усещането за прекалената политическа безотговорност по темата.
- Допускате ли вариант, при който НС не успее да излъчи двама, поради липса на достатъчна консолидирана подкрепа?
- Не. Освен това да не забравяме, че през есента предстои избор на още един конституционен съдия от квотата на Народното събрание, който също може да бъде сложен в сметките, както и предстоящият избор на парламентарните квоти на висшите съдебен и прокурорски съвет. Да не забравяме и 16-те регулатора, които също чакат своето окомплектоване от управляващите.
- Възможни ли са политически договорки, само за да има избор?
- Не мисля, че българските политици могат да бъдат толкова наивни.
