Чудотворната икона на свети архангел Михаил е най-зорко пазената в Ловеч. Съхраняват я в метална каса до амвона в катедралния храм "Света Троица" по шест дни в седмицата. Само в неделя светото изображение бива изваждано за поклонение след литургията. Свещеник Кънчо Кабадийски, председател на църковното настоятелство, обяснява че строгите предпазни мерки се налагат заради липсата на охранителна система.
За духовници и миряни появата на иконата преди 20 години е чудно възкресение. Повече от половин век никой не е знаел местонахождението й. Небрежно захвърлена в склад тя преседява сред вехтории през целия соцпериод и доста след него. С пристигането на Ловчанския митрополит Гавриил нещата се променят. Прахта е изтупана от светинята и тя заема полагащото й се място в храма.
Оскъдна е информацията за появата на иконата в Ловеч. Историята й обаче е тясно свързана с историята на града, разказва владиката. Още в началото на Руско-турската освободителна война Ловеч се превръща във важен военностратегически център. Неговото значение се засилило след укрепяването на Осман паша в Плевен.
Първите руски солдати, дошли в града край река Осъм, били посрещнати с небивал възторг от местното население. Радостта обаче била кратка, тъй като Осман паша искал да си върне Ловеч на всяка цена. Рано сутринта на 27 юли 1877 г. той изпратил 8-хилядна войска от редовни турски войници, черкези и башибозуци, предвождани от Рифат паша. Виждайки превъзходството на противника, руските части биват принудени да отстъпят и да се изтеглят към Севлиево, продължава разказа си дядо Гавриил. Междувременно обаче паднали много убити и според исторически данни Ловеч е един от градовете в Северна България дал най-много жертви. Въпреки яростната съпротива на ловчалии градът отново паднал под властта на поробителите.
В отговор руските полкове се подготвили и предприели втори щурм на 22 август. Този път те носели със себе си силен помощник и закрилник - иконата на свети архангел Михаил. Твърди се, че войници и офицери разказвали, че иконата им е помогнала да спечелят решаващата битка за града, но с минимален брой загинали. Вярвали, че тя е сторила чудо и са оцелели, защото е бдяла над тях. След победния край на войната руските войници дарили чудодейната икона на жителите на Ловеч, за да имат те нейното застъпничество и помощ.
Прекрасното изображение на свети архангел Михаил било поставено в храма "Света Троица", съграден през 1868 г. Тогавашното църковно управление обаче решило, че финно дърворезбования иконостас не е достатъчно величествен за ценната икона. По настояване на духовниците бил направен нов по-висок, а иконите били пренарисувани от изкусни зографи. Днес и с просто око е видно, че образът на свети архангел Михаил върху него е същият като на чудотворната икона.
Местните хора вярват, че тя помага при психически заболявания, че дарява душевен мир и спокойствие.
Според църковния канон има девет ангелски чина (сана), разпределени в три йерархии - горна, средна и долна. За това пише ученикът на апостол Павел - свети Дионисий Аеропагит, който се издигнал на третото небе и там разбрал разликата между ангелските чинове.
Свети архангел Михаил (свети архистратиг Михаил) е "чино-началник и воевода" на всички ангели от йерархията - серафими, херувими, сили, власти и начала. Светецът е водач на небесните сили и борец против духовете на тъмнината. Когато един от висшите ангели - Денница, се възгордял и при падането си повлякъл и други духове, св. архистратиг Михаил застанал начело на ангелите, които продължили вярната си служба на Господ.
Църквата въвежда празник, посветен на свети архангел Михаил като противодействие на юдеите еретици, които били идолопоклонници и езичници и се прекланяли пред небесните тела - слънце, луна и звезди. Те приемали, че ангелите са създали видимия свят и дори са по-висши от Христос. С официализирането на Архангеловден се налага идеята за появяването на деветте ангелски чина в деня на Страшния съд, наричан "Ден осмий".
А според народния култ, при подялбата на света между "братята светци юнаци", Господ поверил на свети архангел Михаил душите на мъртвите. Той е справедлив и милостив, но и неумолим изпълнител на Божията воля и се спускал при всеки, когато настъпи часът му - не пропускал нито богати, нито бедни. Архангел Михаил примамвал душата със златна ябълка и с нож или сабя я изваждал от тялото на умиращия. Затова народът нарича светеца още "вадидушник" и "душевадник". Той отвеждал душата в отвъдното, където заедно със свети Петър я отправяли в райската градина или я наказвали с вечни мъки в пъкъла в зависимост от това дали душата е праведна или греховна. Затова в иконографията светецът се изобразява най-често с везни в ръце да измерва греховете на хората или с окървавен нож, с който е извадил душата от тялото на умиращия.
Времето за честване на Архангеловден се осмисля като непосредствен преход от есен към зима и това определя характера на празничната обредност. Вярва се, че почитането на празника и преклонението пред мъртвите предци ще осигури здраве и добър живот на хората.
Почитането на Архангел Михаил като господар на отвъдния свят и на мъртвите предопределя и съблюдаването на една от най-голямите задушници през годината - Архангеловата. Тя е винаги в събота преди Архангеловден и е последната за годината. Народът ни я нарича още "Рангелово одуше", "Хрангелово одуше", "Архангелска помана". На този ден масово се посещават гробищата, палят се свещи на гроба на починалите, за да не угасва паметта за тях у живите. Жените преливат с вино и вода могилите на близките си покойници, като така "задоволяват" нуждите на мъртвия от храна и вино на "оня свят". Раздават се хляб и варено жито за "Бог да прости". Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос.
