И всеки, който тръгна на бунт през 2020-а, да получи обратното на това, което искаше
Не е задължително политическата година да съвпада с астрономическата. Например декември 2023 г. се оказа финалът на една три пъти по-дълга политическа година, чиято пролет се пукна през юли 2020 г. с така нареченото “Велико народно въстание”. После започна серия от извънредни положения, която приключи чак сега с приемането на новия основен закон.
И най-смешното е, че героите на политическата пролет от 2020 г. получиха точно обратното на това, заради което тръгнаха на бунт. Да започнем с вдигнатия юмрук на Румен Радев. Какво искаше той? Повече власт, разбира се. Неговият екип бе приготвил проект за нова конституция, която му даваше много по-сериозни пълномощия. Но първо трябваше кризата да докара нещата до пълна безизходица и тогава президентската конституция щеше да спаси положението. Замисълът бе
Радев да се окаже българският Дьо Гол. Но стана точно обратното
– президентската конституция така и не излезе наяве, а накрая се стигна до конституцията на ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС, която де факто отне правото на президента да назначава свое служебно правителство. Не му се даде, а му се взе най-важното пълномощие. На практика Радев бе свален в нокаут от собствения си вдигнат юмрук.
Уви, той не взе урок от опита на великия французин. Усамотен в провинциалната си къща, Дьо Гол първо изчаква партиите сами да изпаднат в пълна безизходица, след което сами да му дойдат на крака. Радев направи точно обратното – поиска твърде много власт чрез служебните си правителства, уплаши партиите и ги обедини срещу себе си.
Още по-важна разлика е, че Дьо Гол започва знаменитите си реформи през 1958 г. с въвеждане на мажоритарен вот и с конституционен референдум, т. е. той дава реална власт на населението и получава неговата подкрепа. И обратното - Радев се оказа противник и на мажоритарния вот, на референдумите. Поне да беше направил преврат като хората.
Протестърите също бяха измамени. Техните искания бяха различни и противоречиви, но
общата им кауза бе да изчегъртат
Иван Гешев, Бойко Борисов и Делян Пеевски.
В крайна сметка получиха точно обратното. Вярно, Иван Гешев бе изчегъртан, но това стана, защото решиха да го изтъргуват, а той се разбунтува и с това стана опасен.
Самите Борисов и Пеевски си останаха по местата, изчистиха се, изпраха се и сега са много по-стабилни, отколкото преди 3 годни. Делата срещу Борисов са прекратени и вероятно се готви да се върне на власт. Що се отнася до Пеевски, той дори получи повишение като временен лидер на ДПС. Не може да не е одобрен от посолството.
Ако в началото на цикъла ГЕРБ бе охулена, освиркана и изолирана, днес тя е незаменим фактор в управлението и очаква с нетърпение ротацията. Може да реши да тръгне на нови избори, може и да не реши. Но пък за да оцелее, ГЕРБ така се видоизмени, че отвори огромна празнота за нова партия от рода на ранния ГЕРБ. Това, което сега я спаси, утре може да я погуби.
Така стигаме до най-странния обрат в тригодишната революция – Пеевски вече не е Кой, а Той.
Протестърите от жълтите павета вече не смеят да го хулят и чегъртат, защото без него няма сглобка. Преди 2 години техните лидери го бяха обявили за главен корупционер на нацията, а днес е главният борец с корупцията. Големият душманин на кръга “Капитал” днес е пръв техен съюзник. Това е велико постижение!
Неее, това е само една крачка назад и после две напред, би казал Христо Иванов. Само че тези крачки назад траят вечно, тъй като те са продукт на обективната необходимост.
Това ли искаха умните и красивите, които още през 2013 г. излязоха на площадите срещу Кой? Сега Той е незаменим съюзник и основен двигател на реформите. Не бих се учудил,
ако утре ДПС присъедини
вехнещата ДСБ, както ГЕРБ даде подслон на СДС. Ако нещо още пречи, то са различните европейски семейства.
Потомствените софийски антикомунисти щяха да са доволни, ако новият кмет не бе от такова червено потекло.
Усещането е, че ДБ ги предаде, а ПП е кукувиче пиле в синьото гнездо и тепърва ще му ядат попарата. Трябваше им малка радост и те я получиха – фигурите отгоре на МОЧА вече ги няма. Честита Коледа.
БСП също получи обратното на това, заради което тръгна на бунт
През 2003 г. тя смяташе, че само Борисов ѝ пречи да стане пак първата партия. Но откакто слезе от държавното кормило и мина на заден план, Столетницата се срина до петото място. Какво се оказа? Че Борисов не ѝ е пречел, а е помагал! И ако утре пак има нови избори, “Възраждане” съвсем ще дръпне шалтера. Това също е иронично, тъй като “Възраждане” е дясна партия, а краде левия електорат.
Тези дни Корнелия Нинова сподели, че ако можеше да се върне назад във времето, едва ли би издигнала Румен Радев за президент. Това значи, че осъзнава някаква стратегическа грешка, но се опитва да прехвърли вината за провала на президента. Истината е, че Радев е виновен сам за себе си, а Корнелия за себе си. И двамата играха за по-силно място в елита, но забравиха какво иска техният електорат.
А какво постигна живописното “Отровно трио”?
Танцува само едно лято и после изчезна от сцената. Същото важи и за Мая Манолова, която тези дни бе забелязана да брани Паметника на съветската армия, а с това стана част от украсата на една торта.
И така, какво всъщност се случи? Случи се това, че войната в родната олигархия отвори територия за нов политически елит, който е по-удобен за чуждестранните компании и посолството. Те стъпиха във властта чрез новата партия ПП, а всички останали губят. Но ПП не бяха там в началото на бунта, те възникнаха едва през есента на 2021 г. благодарение на Румен Радев.
Кой от героите на бунта през 2020 г. все пак
успя да постигне своето? Според мен това е единствено Христо Иванов
Неговата цел от доста години бе да раздели съда от прокуратурата и най-сетне той успя. Моите най-искрени поздравления. Сега остава да настъпи разочарованието, тъй като скоро ще лъсне, че тази промяна с нищо не подобрява състоянието на българската Темида.
Но аз не съм убеден, че това беше истинската цел на Христо Иванов. Той не е чак толкова изявен юридически мислител, нито пък е показал, че чак толкова го вълнува англосаксонската юридическа система. Струва ми се, че той по-скоро имаше за задача да прокара пътя за “Продължаваме промяната”. Сега задачата е изпълнена и коалицията “Демократична България” вече става излишна. Нейният електорат има нови герои.
И така, Нова година – нов политически цикъл. Не е трудно да предскажем, че в него главният герой ще е Конституционният съд.
