За по-добра ефективност и целесъобразност при изпълнението на проекти с европейско финансиране, както и за цялостно използване на наличните за България европейски средства за постигане на целите на ЕС в областта на климата и околната среда, настояха от Института за икономическа политика (ИИП) и от Института за зелена политика (ИЗП) на пресконференция днес в Националния пресклуб на БТА в София.
От ИИП, заедно с девет организации от осем държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), участват в дългосрочен проект, който има за цел да проучи ефективността и целесъобразността на европейското финансиране както в България, така и за страните от ЦИЕ, попадащи в обхвата на изследването. Проучването се подкрепя от Федералното министерство за икономика и дейности по климата на Германия и от Европейската климатична инициатива (EUKI). В България от ИИП си сътрудничат с Института за зелена политика.
Предвиденото за България безвъзмездно финансиране е съществено по обем, припомни Ясен Георгиев, изпълнителен директор на ИИП. Това включва предвидения ресурс основно по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от 11,1 милиарда лева след направената корекция в резултат на представянето на българската икономика; 19,2 милиарда лева по линия на оперативни програми в периода 2021-2027 и Механизма за справедлив преход от 2,5 милиарда лева, по който вече има загубени 100 милиона евро и рискът от загуба на още средства остава налице.
"Поради натрупани забавяния и ограничен времеви период расте рискът от неусвояване на предвидения за България ресурс или частичното му усвояване с нецелесъобразни и неефективни проекти", каза Георгиев и допълни, че на този етап неизползването на наличния ресурс не отменя изпълнението на националните ангажименти в сферата на климата и околната среда. И от днешна гледна точка това, по думите му, означава, че ще трябва да се заделят средства по линия на националния бюджет, за да се постигнат национално поетите ангажименти, което ще стане за сметка на преразпределяне на ресурс от други сфери, вдигане на данъци или поемане на нови дългове.
От ИИП и ИЗП са набелязали десет водещи проблемни сфери в България по линия на капацитета на страната да усвоява и използва по-ефективно средствата по линия на европейската солидарност за преобразяване на базата и структурата на националната икономика, а също и за поемане на тежестта за обществото в този преход към зелена и цифрова икономика.
Качеството на законодателния процес е една такава проблемна сфера, а съставителите на доклада сочат следното: по-голямата част от законодателството в областта на климата и околната среда на ЕС е транспонирано, но са налице недостатъци в прилагането му.
Друг проблем е неефективното използване на европейските средства, на които се гледа като на "лесни пари" под формата на грантове, каза Ясен Георгиев. От това разбиране произтичат и следващите две проблемни сфери по-долу.
Проблем остава стопанисването на изграденото с европейски средства, поради недостиг на ресурси за поддръжка, какъвто е примерът с пречиствателните станции, а европейското финансиране се използва и за създаването на нови, но "понякога ненужни обекти и инфраструктура". Освен това липсват възможности за обществено обсъждане на планираните за изпълнение проекти, осъществявани с европейски средства, с което не се ангажира вниманието на гражданите.
Сред проблемите е и липсата на индикатори или липсата на подходящи измерители, които да дават яснота за изпълнение и оценка на проектите и с какво те са подобрили социалната и икономическа среда по места.
Изследователите са забелязали още, че са налице национални политики и мерки, които се осъществяват с осигурено национално финансиране, но които действия противоречат на европейските цели в областта на околната среда и климата и за които има осигурено финансиране от ЕС.
"Получават се ситуации, в които се опитваме с европейските средства да подобрим един показател, а с националните средства връщаме ситуацията към изходната точка, а дори и по-назад", посочи Ясен Георгиев.
От ИИП и ИЗП са проучили и проекти, за които е използвано европейско финансиране и които изкривяват пазарни процеси, като например изграждането на търговски центрове.
Недостатъците в мониторинга и контрола при разходването на европейски средства остават като слабост, според авторите на проучването за България, които завършват списъка с набелязаните проблемни сфери с липсата на ефективен процес на общуване от страна на Европейската комисия. А това според тях означава, че ЕК е обвинявана за всеки един провал на местно ниво, а успехите се приватизират от представители на властите.
Пет са предложенията и препоръките, които се съдържат в доклада за ефективността и целесъобразността на европейското финансиране в България. Докладът може да се намери на официалната уеб страница на ИИП.
На първо място трябва да се повиши капацитетът на регионално и местно ниво за целите на по-доброто планиране, подготовката и изпълнението на проектите, финансирани от ЕС. Авторите смятат, че трябва да се намалят ненужните бюрократични тежести, свързани с използването на европейски фондове, въведени като антикорупционни мерки, но в крайна сметка не се борят с корупцията, а водят до обезсърчаване на общините и други заинтересовани страни да кандидатстват за европейски средства.
Добра практика ще бъде създаването на обща платформа за обмяна на опит и на добри примери между ползвателите на европейски средства, а ангажирането на гражданското внимание в планирането и изпълнението на проектите ще има също положително въздействие върху процесите, смятат от двата института.
Тяхната последна препоръка е да се използват всички възможни инструменти и финансови възможности от ЕС, и предотвратяване на нови загуби на европейски средства.
