Разпитвали депутати от ресорната хазартна комисия, но разследването не показвало изнудване
Поради високия обществен и медиен интерес и след разрешение на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 198 от НПК Софийска градска прокуратура (СГП) предоставя информация за досъдебно производство, образувано на 17.03.2022 г. Разследването е за това, че в периода от 2014 г. до декември 2019 г. в гр. София с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплашил с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имуществото или с друго противозаконно действие с тежки последици за него или за негови близки, като деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице и са причинени значителни имуществени вреди – престъпление изнудване по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК.
В рамките на досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, сред които и разпити на народните представители - Й. Цонев, В. Симеонов, Д. Йорданова, К. Исмаилов, Д. Танев, Д. Савеклиева, И. Московски, Л. Павлова, Д. Главчев, К. Кръстев, М. Стоянова, В. Николов, Е. Симеонов, Н. Александров, П. Чобанов, А. Имамов, Г. Търновалийски, Х. Митев, Г. Ковачев, Д. Добрев, Д. Горов, П. Кънев, Е. Ангелова, И. Калфин, Р. Гечев, които към периода са били членове на временната и постоянната комисия по бюджет и финанси в Народното събрание. Свидетелите твърдят, че не им е оказван натиск или неправомерно влияние за това по какъв начин да гласуват за внесените от Г. Кадиев и М. Стоянова през 2014 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
След обстоен анализ на материалите и събраните доказателства наблюдаващият прокурор е направил извод, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство. По делото са извършени всички възможни и необходими действия по разследването, но не са събрани доказателства, които по категоричен и безсъмнен начин да сочат, че в съучастие като извършители, както и поотделно Б. Борисов, В. Горанов и С. Арнаудова са упражнили принуда спрямо В. Божков с цел той да им предоставя парични средства или други облаги и да прехвърли акции от хазартните дружества, в които има участие.
Свидетелят Божков дава показания, че за периода от началото от 2015 г. до края на 2019 г. се е срещал с Горанов в кабинета му докато е бил министър на финансите. На тези срещи Божков твърди, че е предавал на Горанов различни парични суми, изтеглени от банкови сметки. Свидетелят Божков твърди, че парите са вземани лично от него от офиса и предавани лично от него на Горанов, като други лица на срещите не са присъствали. Свидетелят Божков дава показания, че за периода 2017 г. - края на 2019 г. предал на Горанов около 60 000 000 лева. Свидетелят Божков дава показания, че не е обсъждал водените разговори и срещите с Борисов и Горанов с неговите съдружници, не е вземал пари от съдружниците си и те не били участвали в плащането на сумите на Горанов.
Свидетелят Горанов дава показания, че в периода 2016 г. - 2018 г. е имал няколко срещи с Божков в кабинета си докато е бил министър на финансите. Според Горанов срещите в кабинета му били провеждани по инициатива на Божков за въпроси, свързани със законодателството в областта на хазарта, в това число и за уеднаквяване на режима на облагане с такси на хазартните игри. Инициативата за обстоятелствата, свързани с предложения за промени в Закона за хазарта в частта за таксите, в края на 2014 г. била на народни представители и според свидетеля Горанов не е била съгласувана и обсъждана с Министерство на финансите. Според показанията на свидетеля Горанов предложените промени не са били обсъждани от него с Божков, той не е имал договорки с Борисов, Стоянова и други лица относно получаване на имотни облаги от Божков. Свидетелят Горанов отрича да е получавал парични средства или други облаги от Божков и да е упражнявал по каквато и да е форма принуда спрямо него.
В хода на проведеното разследване е разкрита банкова тайна, въз основа на което са изискани и приобщени документи, съдържащи всички извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Божков, отразяване на изтеглянето по салдото на съответната сметка и информация за номинала на банкнотите, които са били предадени от банката при тегленията за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2020 г.
След анализ на предоставените документи се установява, че действително за периода има извършени тегления в брой на каса от банковите сметки с титуляр Васил Божков на големи парични суми в лева и в евро. От събраните доказателства по делото не може да се установи по какъв начин са разходвани изтеглените парични суми.
Приема се за безспорно, че в периода от 2015 г. до края на 2019 г. Васил Божков е посещавал сградата на Министерство на финансите. Имал е срещи с Горанов в кабинета му. Не може да се установи с конкретност периода, броя на посещенията и техните дати. По никакъв начин не може да се установи как Божков се е разпореждал с носените в него парични средства, в това число и дали същите са били предавани на Горанов. На срещите между двамата не са присъствали трети лица.
При така установената фактическа обстановка от една страна са твърденията на Божков, че е давал парични суми на Горанов, от друга са твърденията на Горанов, че не е вземал такива. Налице са две коренно противоположни версии и независимо от положените усилия в хода на разследването не е възможно категорично едната да бъде оборена за сметка на другата, тъй като не са установени други доказателства, които да спомогнат за преодоляване на двете крайно противоречиви групи показания. Косвени доказателства за това, че Божков евентуално е предавал на Горанов пари са показанията на свидетели, които посочват, че са виждали Божков да взема със себе си големи парични суми в брой преди посещенията си в Министерство на финансите. Същите обаче не са достатъчни, за да обосноват единствения и непротиворечив извод за твърдяното от Божков. Още повече, че свидетелите не знаят дали след излизането на Божков от министерството паричните суми са били в него.
От всички събрани доказателства, които включват свидетелски показания на лица, имащи пряка връзка с Божков, Борисов и Горанов, не се установява спрямо Божков да са били отправени заплахите, които същият твърди в показанията си. В този смисъл предложените и приети промени в Закона за хазарта в края на 2014 г. са били гласувани от Народното събрание и не са установени нередности в процеса на тяхното приемане, които да индикират целенасоченост срещу или в полза на хазартния бизнес на Божков. Промените в чл. 30 от Закона за хазарта не се установява, видно и от тяхното съдържание, да поставят в по-благоприятна позиция хазартния бизнес. Напротив с тези промени се допълва един пропуск в законодателството като по този начин се позволява възможност за облагането му по специалния ред. Начинът на тълкуване и прилагане на променения законов текст от всички хазартни оператори, в това число и дружествата с участие на Божков, е извън обсега и правомощията на Народното събрание. В този смисъл с направените промени са въведени правила, които са важали за всички хазартни оператори. Законопроектът на Симеонов, внесен от група народни представители през 2018 г., също не се установява да е бил специално предвиден и насочен срещу хазартната дейност на дружествата на Божков. От показанията на Симеонов, стенограмите от заседанията на парламентарните комисии и мотивите към законопроекта, се достига до извода, че този законопроект въплъщава идеите на Симеонов и парламентарната група, от която е бил част и не е по поръчение и изпълнение на волята на Борисов и Горанов.
При така установената фактическа обстановка наблюдаващият прокурор е стигнал до извода, че в настоящия случай не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от по чл. 213а от НК.
