Депозитите стигнаха невижданите 122 млрд. лева, от тях над половината са на домакинствата
Лихвите по заеми у нас остават рекордно ниски, което кара все повече финансисти да определят България като оазис за кредитиране. Нов ипотечен заем например, изтеглен сега, е с по-ниско оскъпяване от основния лихвен процент от 3,8%, който БНБ обяви преди дни.
Технически обяснението е в методиката - тъй като не сме в еврозоната, лихвите тук не са повлияни директно от индекса EURIBOR, което автоматично щеше да ги покачи. В голяма част от Западна Европа новите ипотеки в евро поскъпнаха двойно - от 3,3 до 6,6%.
Освен това повечето банки у нас са избрали да държат лихвите по кредитите “вързани” за средната доходност по депозитите, която стои твърдо около нулата. Това не пречи парите във влогове да нарастват, следвайки темпа на увеличение на доходите. И не само това е причината - българинът е сравнително консервативен при управлението на парите си и продължава да предпочита депозитите.
В края на октомври 2023 г. всички депозити са 122,667 млрд. лв., което прави 65,65% от БВП. Годишният ръст е 9,1%. Бизнесът държи в банки 42,498 млрд., спестяванията на домакинствата са 76,957 млрд. лв.
А това означава, че банките имат достъп до свеж и евтин финансов ресурс. Докато тази тенденция се запазва, няма особени причини за ръст на лихвите по депозитите, а оттам и по кредитите. Преди дни в интервю за “24 часа” шефът на Банка ДСК Тамаш-Хак Ковач даде още едно обяснение за ниските лихви по депозити - с тях банките дават лесен и бърз достъп до парите, а за висока доходност хората могат да се насочат към алтернативни инвестиции.
Все пак от ноември миналата година няколко от водещите банки промениха лихвените си условия. Според статистиката на БНБ доходноста на депозитите е два пъти по-висока отпреди година, но равнището е толкова ниско, че разликите остават незабележими. Ако през октомври миналата година средната лихва по депозити е била 0,37%, то сега е 0,7%, сочат последните данни на централната банка. През октомври спрямо септември се е вдигнала с 0,07 процентни пункта за тези в левове, а по евровите - с 0,08 процентни пункта до 1,12%.
Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават 0,01%, а по влогове, договорени за ползване след предизвестие в левове и в евро, се запазват съответно на 0,1 и 0,15%.
При лихвите по кредитите според последните данни на БНБ има феномен - движение в обратна посока на тези по депозитите.
При потребителските заеми остават без промяна спрямо нивото от предходния месец - 8,59%, а годишният процент на разходите дори намалява с 0,02 пункта до 9,1%. При жилищните кредити в левове средният лихвен процент продължава да пада - до 2,59%, а ГПР е с 0,05 пункта по-нисък - 2,86%.
Последната статистика на БНБ показва още, че бизнесът вече става по-предпазлив и ръстът на новите заеми за него е 7%, докато ипотечните за домакинствата растат с внушителните 19,2%, изпреварвайки ръста на доходите.
Така повече от година и половина след като ЕЦБ рязко вдигна лихвата от отрицателни стойности до 4%, данните на БНБ продължават да засичат понижение на оскъпяването по нови жилищни заеми. Засега сред банкерите малко или повече има консенсус за леко повишение в лихвите по кредити през 2024 г.
Не е изненадващо, че в прогнозата си от ноември БНБ предвижда ръстовете в банковите портфейли да паднат до 12,7 на сто за домакинствата тази година, до 8,9% през следващата и на 7,7% през 2025 г. Централната банка дава и свой принос за това укротяване – увеличи от 10 на 12% буферите при банките, с което “издърпа” над 3 млрд. лв. ликвидност.
Очакваме през следващите тримесечия процесът на повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите за домакинствата постепенно да се засили, като те да достигнат най-високи стойности в края на 2024-а и началото на 2025 година, след което да се задържат, прогнозират от БНБ.
Сходен поглед към ситуацията има и в годишния анализ на пазара на жилища на УниКредит Булбанк. От финансовата институция посочват два възможни сценария. При първия лихвите остават близо до сегашните нива, а количеството нови ипотечни кредити се запазва без промяна и дори расте. Това обаче можело да доведе до “неконтролирано разплитане на натрупаните дисбаланси по болезнен за икономиката начин”.
При втория сценарий лихвите по ипотечните заеми ще се увеличават и до 4%, а ръстът на кредитирането ще се забави за 1-2 години. При този вариант прогнозата е за по-здравословен, контролиран спад на цените и регионално пренасочване на активността от прегряващите пазари в големите градове към други.
Прогнозата обаче предизвика реакцията на подуправителя на БНБ Петър Чобанов, който твърди, че ако има подобен балон, досега това нямало да остане извън вниманието на всички банкери в ЕС. “Не е останало и извън вниманието на БНБ, защото сме задължили банките да поддържат най-високото ниво на буфери, или допълнителен капитал, за да се предпазват от подобни рискове. Ние сме действали проактивно, няма нужда да бием камбаната по такъв начин и да отблъскваме хората от пазара на имоти”, посочи Чобанов.
2023-а чупи всички рекорди по печалби и кредитиране
2023 г. е на път да счупи всички рекорди при кредитирането и печалбата на банките, показва статистиката на БНБ.
За 10 месеца новите ипотечни и потребителски заеми са общо малко над 4 млрд. лв. Всъщност през тази година спестеното от българите в банките е само със 700 млн. повече от взетите нови кредити. Само тези за имоти например са 2,4 млрд. лв., а до края на годината се очаква да стигнат невижданите 3 млрд.
В края на октомври пък печалбата на банките вече е недостигнатите до този момент 3 млрд. лв. Това е със 75% повече на годишна база, като основната причина е лихвеният доход - към края на октомври е над 4 млрд. лв., или ръст от 56%. От такси и комисиони приходите са 1,2 млрд. лв. и нарастват с 3,1 на сто, което показва, че утихва увеличението на цените на банковите услуги. Ако темпът на нарастване се запази до края на годината, то е напълно възможно печалбата на банките да стигне почти 4 млрд. лв.
Данните на БНБ показват още, че банковият сектор у нас е изключително стабилен. Активите се увеличават и вече са 164 млрд. лв. Ликвидното покритие е 250,3%, а буферът при банките е 45 млрд. лв.
