Ракетна система за залпов огън HIMARS, дронове и вертолети са сред приоритетните за купуване от армията
18,2 млрд. лв. за армията няма да успеят да компенсират липсите на хубава техника и добра военна инфраструктура заради системното неглижиране на сектора в годините назад. Това е оценка на военните за сумата, заложена за разходи за модернизация в Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г., която Министерският съвет прие преди седмица.
Такава програма веднъж вече бе изготвена в края на миналата година от служебния министър на отбраната Димитър Стоянов. Депутатите обаче я върнаха за пренаписване. Неговия кабинет направи преглед и я внесе наново в началото на тази година. Тя обаче така и не бе приета окончателно. Затова и новият военен министър Тодор Тагарев реши да я изтегли наново, за да направи нов преглед на заложените в нея приоритети. Той инициира и стратегически преглед на отбранителните способности, на базата на който сега е изготвена програмата.
Разчетите са направени при обща численост на въоръжените сили от 37 хил. души и въз основа на бюджета и средносрочната финансова прогноза 2024-2026 г. като е заложено за отбрана да се отделя по 2% от БВП. Военните обаче подчертават, че липсите в армията са големи и затова дори разходите за отбрана да нараснат до 2,5% БВП, то "хроничното недофинансиране" няма да може да се компенсира. И в периода до 2032 г. се очаква "по-голямата част от намиращото се остаряло оборудване от времената на Варшавския договор, в тч. бойни самолети и зенитно ракетни комплекси, да стане негодно за експлоатация поради изтичане на ресурса, липса на резервни части и невъзможност за поддръжка".
"При осигуряване на разходи за отбрана в съответствие със заложената макрорамка на ниво 2% от БВП на страната практически е
невъзможно едновременното увеличаване на числеността на личния състав и осигуряване на необходимите средства за модернизация
и превъоръжаване", казват още от Министерството на отбраната. Така по препоръка на Министерството на финансите, разходите за личен състав ще се запазят след 2026 г.
Военните ще разчитат и на други източници на финансиране, извън държавните пари. А именно чрез безвъзмездни кредити от правителството на САЩ, както и през Европейският инструмент за мир, Европейският фонд за отбрана, програмата на ЕС за подпомагане на отбранителната индустрия чрез насърчаване на съвместното придобиване , финансиране по линията на НАТО и съвместно финансиране, отново по линия на алианса.
В програмата са включени проектите на стойност над 100 млн. лв., които по закон задължително трябва да се одобрят не само от правителството, но и парламента. Военните подчертават и, че на този етап стойностите на проектите са индикативни и на база проучвания, които те са направили. Затова и се очаква в програмата да бъдат включени други проекти, които на този етап не надхвърлят 100 млн. лв., но може да поскъпнат. Такива например са инфраструктурните проекти. Преглед на програмата пък ще се прави всяка година до 2032 г.
Всъщност общите капиталови разходи до 2032 г. се планират за общо 18,2 млрд. лв. Но в тази сума са включени и проекти, които вече са в ход като тези за придобиване на 16 изтребителя Ф-16, за многофункционалните патрулни кораби, основната бойна техника за изграждане на батальонните бойни групи и др. Всички те са в размер на 8,8 млрд. лв. Така на практика за нови проекти остават 9,4 млрд. лв.
Приоритетните проекти за армията са 13:
- Основна бойна техника за батальонните групи на Сухопътни войски
- Нови 3D радари
- Брегови противокорабни ракетни комплекси
- Комуникационно-информационна поддръжка на дивизионен щаб
- Зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег на действие
- Система за противовъздушна отбрана на механизирана бригада
- Ракетна система за залпов огън с повишена мобилност (HIMARS)
- 155 мм гаубици
- Дронове от висок клас
- Бойни вертолети
- Протовоминни кораби
- Способности за преодоляване на сухи и водни препятствия
- Ракетни кратери
Предвидени са и 4 инфраструктурни проекта - ремонт и оборудване на щаб на дивизия, изграждане на база край Ямбол за бойната група на НАТО и модернизиране на пристанища на военноморските сили в Бургас и Варна.
Преди седмица парламентът ратифицира пък договора на България със САЩ за придобиването на близо 200 бойни машини "Страйкър". А Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 28 млн. лв. по бюджета на Министерството на отбраната за капиталово възстановителен ремонт на два самолета L-39, изпълнение на проект за въздушно наблюдение и разузнаване с дронове от Сухопътни войски - клас I-МИНИ, придобиване на средства за индивидуална и колективна ядрена, химическа и биологическа защита, придобиване на 2 броя хеликоптери за ВСУ "Георги Бенковски" и др.
