93 бежанци са изгубили живота си през последните две години, докато се опитвали да пресекат границата между Турция и България. Разследване на германската медия АРД нарича района "Триъгълника на смъртта" заради изгубените животи в гъстите, безкрайни гори.
По пътя си бежанците се губят, умират от обезводняване и изтощение. Труповете най-често откриват работници от неправителствени организации. За 2023 г. откритите трупове са над 70, а АРД пише за клипове, заснети от мигранти, които стоят до умиращите си спътници, опитват се да ги покрият, а накрая са принудени да ги оставят в гората.
Историята на един от загиналите в "Триъгълника на смъртта" мигранти разказва неговият баща Хусам Адин Бибарс. Той е сириец, успял да избяга през 2015 г. в Дания. Синът му Маджид има сини очи и черна коса и тръгва по опасен маршрут, за да стигне до семейството си в Дания.
За да стигне до Дания, обаче той трябва да премине през "балканския маршрут", както е известен за трафиканти и бежанци, който става все по-опасен през годините. Външните граници се охраняват по-строго, а бежанците и техните трафиканти избират по-дълги и опасни маршрути, за да избегнат срещи с полицията.
Хусам Адин Бибарс научава, че синът му няма достатъчно вода за пиене. Той става все по-слаб и по-слаб, съобщава за стомашни болки и вече не може да ходи. Баща му е притеснен и се опитва да се свърже с контрабандиста.
Трафикантът потвърждава, че здравето на Маджид се е влошило.
"Бяха го оставили в гората. Опитах се да му обясня, че Маджид е човешко същество и че не можеш просто да го оставиш в гората в такова състояние. Помолих контрабандиста да предаде сина ми на най-близкия възможен орган", разказва почернения баща.
В един момент Хусам губи връзка с трафикантите и тръгва сам да търси сина си. Пътува из България, посещава болници и накрая морги. Стига до кабинета на съдебния лекар в Ямбол, където намира първата "топла следа", която може да го отведе до Маджид. Казват му, че има тяло, което отговаря на описанието му, а в полицейското управление му показват снимки на трупа, намерен в полето.
Хусам иска да види сина си и да го идентифицира, но тялото вече е изчезнало. Полицията разполага само с номера на гроба за него.
"Искаше ми се поне да имам възможност да видя Маджид за последен път, но и до днес не съм сигурен в смъртта му. Видях снимки на тялото и ми дадоха телефона му, но не съм го виждал със собствените си очи, така че съзнанието ми все още не може да повярва, че човекът в този гроб е моят син", споделя той.
Прокурорът е освободил тялото за погребение още преди то да бъде идентифицирано. Пред германската медия прокурор Милен Божидаров, който отговаря за района, казва, че моргите са препълнени. В случай, че трупът е на мигрант и роднините вероятно са далеч, то няма причина тялото да се съхранява.
Бащата на Маджид пристига в България 22 дни след смъртта на сина си. Твърде късно обаче и единственото, което намира е купчина пръст в гробище пълно с безименни гробове.
Няколко дни след смъртта на Маджид му се ражда дъщеря. Тя ще израсне с майка си и никога няма да разбере къде и как точно е умрял баща й.
