- На 4 декември Европейската комисия започва нова проверка на България. Индикатор за изхода ще е заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешен ред през следващите два дни
Трудно може да се предвиди какъв ще е изходът от проверката на Еврокомисията на 4 декември по искане на Нидерландия във връзка с влизането на България в Шенгенското пространство, но индикатор за нагласите ще е заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешен ред през следващите два дни.
Много е вероятно там да бъде представено старото правителство на Марк Рюте, защото след парламентарните избори, в които най-много гласове получиха евроскептиците, все още няма сформиран нов кабинет.
Що се отнася до другата страна, която спира членството ни в Шенген, Австрия - там
вече се надигат
гласове в полза на
оттеглянето на ветото
В това отношение много показателна бе статията на изследователя на миграцията Юдит Коленбергер и бившия дипломат Щефан Лене, публикувана в австрийския всекидневник "Дер щандарт". В нея основното послание бе, че позицията на Австрия по въпроса за Шенген вече не е издържана, което би могло да е сигнал, че предстои евентуална промяна, тъй като изданието е сред най-авторитетните в страната и е най-цитираното от чуждата преса.
Според двамата съавтори щетите до момента за България и Румъния се изчисляват от порядъка на няколко милиарда евро. Заедно с това експертите посочват, че аргументите на Виена от миналата година вече не са меродавни. Първо, броят на молбите за убежище е намалял драстично - по данни на МВР през първото полугодие
от Австрия са
заминали повече хора,
отколкото са влезли
Второ, страната одобри новата система на Европейския съюз (ЕС) за предоставяне на убежище през юни.
Освен това през септември Еврокомисията преустанови Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, с което призна, че са изпълнени всички препоръки. Всъщност за нашата страна това бе потвърдено още през 2019 г.
Според авторите на коментара в "Дер щандарт" ползата от разширяването на Шенгенската зона с България и Румъния ще се отрази положително на енергийната политика.
"OMV участва в румънския проект Neptune Deep, който се очаква да произвежда около
10 млрд. куб. метра
газ годишно
за Централна Европа от 2027 г.
Заедно с възможността за евтин газ през тръбопровода "Турски поток" от България това е ценен принос за осигуряване на енергийни доставки и независимост на Европа от руски газ", пишат още авторите.
За съжаление, тезата им влиза в противоречие с прогнозата на българския евродепутат от ЕНП Андрей Ковачев. Пред медии в Страсбург преди дни той обяви, че за Австрия не е било никакъв проблем приемането на България в Шенген, докато техният вътрешен министър не преценил, че блокирането ни може да им донесе допълнителни проценти на парламентарните избори през 2024 г. Затова Ковачев допуска, че Виена ще е против нас до вота.
За разлика от Австрия Нидерландия има други мотиви, свързани с факта, че много български граждани злоупотребяват със социалната им система, твърди още той. И за да не се казва това на глас, се облича във всеизвестния аргумент, че България има проблеми с върховенството на закона.
В тази неясна и проблематична ситуация "24 часа - 168 истории" потърси мнението на български интелектуалци с различни професии, на които зададохме два въпроса – какво може да се направи оттук нататък и дали смятат, че Австрия и Нидерландия ни третират като хора "втора ръка".
Теодора Димова, писател: Ние сами се превръщаме в second hand
Да работим съвестно и спокойно на всяко едно ниво – институционално, обществено, лично. Да не изпадаме в крайности, че на всяка цена, до еди-коя си дата трябва да влезем. Да не се поддаваме на внушенията, че Нидерландия и Австрия са ни врагове, защото единствени те не ни допускат. Напротив, доводите им, за съжаление, са достатъчно убедителни. Ние трябва да бъдем самокритични и взискателни, а не снизходителни към себе си. Не съм проследила изявленията на румънския премиер, но на прима виста мога да кажа само, че това не е реакция на държавник. Това е реакция на един посткомунистически лидер. Инстинктите на комунизма, прикрити някъде дълбоко в дебрите на душата ни, понякога изскачат като зверове, които си мислят, че живеят още в онази епоха. Това са най-дълготрайните, коварни и невидими белези, които тоталитарният режим нанесе на източноевропейците – подобна арогантна реплика е илюстративен пример за тези дълбоко потиснати инстинкти, за които говоря.
Като се чудим дали ни третират като "втора ръка" хора, ние не се ли оплакваме, че храните, които ядем, са некачествени, че пътищата ни са в дупки, че десет сантиметра сняг блокират държавата, че морето ни е бетонирано, че магистралите ни се строят бавно и некачествено, а излизат три пъти по-скъпи от европейските и пр. Преди всичко нищетата на съдебната ни система.
Тези и още много подобни неща не ни ли отдалечават от Европа? И не само по отношение на Шенгенското пространство. Вместо да им се сърдим, че тихомълком ни считат за "втора ръка" хора, нека да работим така, както те работят – с професионализъм и отговорност, без стремеж към мигновено забогатяване, без алчност, без егоизъм, без ламтеж за слава, без завист. Това са нещата, които ни превръщат във "втора ръка" хора. Ние сами се превръщаме в секънд хенд.
Проф. Огнян Герджиков, бивш премиер и бивш председател на Народното събрание: Не им показваме постиженията си
За съжаление, в очите на някои от европейците все още изглеждаме като втора категория, защото не съумяваме да им покажем, че сме люлката на цивилизацията в Европа. Дали сме азбука, която незнайно защо се нарича славянска, а тя е българска. 250 милиона души пишат на тази българска азбука, а ние я пренебрегваме. Пишем на български на латиница или направо на английски и след като ние не се уважаваме, как да искаме другите да ни уважават.
Не знам каква е причината за продължаващия отказ на Нидерландия и Австрия да ни приемат в Шенген. Лошото е, че в Нидерландия на власт дойдоха крайнодесните, които са настроени срещу Европейския съюз. Не е изключено да поискат да излязат от ЕС. Това са трудни за прогнозиране процеси. Не смея да бъда категоричен дали в обозримо бъдеще ще бъдем приети за членове на Шенген.
Аз лично почти не съм имал проблеми по границите. Но много по-удобно би било, ако влезем в Шенген. Така ще се отвори възможността още по-бързо да преминаваме границите. Има натрупвания по границите и чакането може да е много дълго. Нямам никакво съмнение, че ако се включим в тази зона, ще бъде облекчена икономиката - външната търговия, обменът на стоки, на хора.
Основната причина някои партньори да не ни вярват, е у нас. Ние не се уважаваме достатъчно, за да ни уважават и другите. Виждаме чуждопоклонничество в България, а трябва да сме горди и да внушим, че има за какво да ни уважават. Дали сме много на Европа и на света.
Любомир Канов, психиатър:
Австрия ни отказва заради руски капитали и шпиони
Не мисля, че Евросъюзът като цяло ни отхвърля като втора категория - нас и Румъния, защото голямото мнозинство е за приемането ни. Изключение правят Нидерландия и Австрия. Правилата в ЕС са такива, че без преодоляване на тяхната съпротива оставаме като втора категория държави и търпим икономически и морални щети. А нашите народи се чувстват пренебрегнати и изолирани.
Изборите в Нидерландия, където първенство има негативно настроена към чужденците и емигрантите партия, силно националистическа, не говори добре за нашите шансове да бъдем приети в близко бъдеще в Шенгенската зона. Каквото и да е правителството там, то ще е коалиционно, обект на много преговори, гласът на нидерландците изглежда силно се премества от либерално приемащ към скептично и националистически.
Това е разбираемо в светлината на масивното нахлуване в Западна Европа на хора от различни етноси и религии и заплахата от ескалиране на насилие по религиозни, верски и културни причини. Разликите в това отношение разклащат големи маси от народите в Западна Европа, особено в Нидерландия, която е с територия около една трета от България. Там има дори настроения за излизане от ЕС.
Възможно е на заседанието, на което ще се приеме решение за България и Румъния, да присъства представител на старото нидерландско правителство. Но въпросът дали то би могло да бъде иглените уши, през които България да се промъкне, виси на върха на една игла. Малко вероятно е да бъде успешно.
За Австрия нещата са сходни, но там сякаш влиянието на Владимир Путин и други международни фактори пречи да се съгласят България да влезе в Шенген. Открай време страната е била приют за руски капитали и шпиони. Още от времето на Комитета за държавна безопасност (КГБ) в Съветския съюз. Говорим за руско влияние върху мнението на правителството.
Докато при Нидерландия значение имат икономическите фактори. Например възможността пристанище Пирея да бъде по-важен център от Ротердам за големите търговски вериги от света. И после стоките да минават през България, ако сме член на Шенгенската зона. Но изглежда, че влизането ни в нея се отдалечава от нас.
Що се отнася до политическите съображения, те са свързани с избори и с въпроса как политиците да угодят на свои тайни партньори. Сред европейските народи има реален скептицизъм заради нахлуващите отвсякъде чужденци, включително българи и румънци. Това недоверие съществува доста отдавна и поражда съмнения дали ЕС няма да се раздели на Източна и Западна част.
Българската, а и румънската общност като цяло често се смесват с масивната емиграция на част от тях, представлявана от малцинствата, които дават изкривен образ на нашите два народа. А поведението на наши сънародници не само от малцинствата кара мнозина да са скептични към нашето присъединяване към останалата част на Европа.
Има и други фактори, които дърпат надолу нашия образ в очите на евросъюзниците ни. Например представата, че тук липсва законов ред.
В икономически план членството ни в Шенген без съмнение ще се отрази положително. Румънците бяха изчислили, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната им намалява с половин процент поради тази изолация. Но щетите са много повече от половин или един процент от БВП. Проблемите по границите, търговията, движението на стоки и услуги, митнически и други проблеми и затрудняването на обмена влияят негативно на нашата икономиката и на принципите на ЕС за свободно движение на стоки, финанси и хора.
Захари Карабашлиев, писател:
Западът не третира никого като "втора ръка"
Няма как някой да третира някого като "втора ръка хора" в цивилизация, която от Леонардо и Микеланджело насам въздига идеята за Човека, за Индивида. Западната култура е изградена върху хуманизъм и човешки права и макар пътят да е белязан с грехове и залитания, тя все пак върви във вярната посока.
Така че няма как европейските ни партньори да гледат на българите като на "втора ръка" хора.
Казвайки това, мисля, че си е тяхно право да имат съмнения в българската държавност, да не вярват достатъчно. Смятам, че нашите политици трябва да направят всичко възможно (а и невъзможното!), за да убедят западните си партньори, че е в ТЕХЕН интерес България да бъде пълнокръвен член на Европа.
Но българският "разказ" - корупция, политическа безнаказаност, беззаконие и неистина - трябва да бъде пренаписан. И то не от някой друг, а от самите нас.
Диана Дамянова, ПР експерт:
Отнасят се с нас като към "втора и трета ръка", но държава, а не като хора
Под 5% е шансът да ни приемат в Шенген, като основните причини, свързани със законността, не са се подобрили. Заедно с това ситуацията в Европа от гледна точка на изборите вече е различна – на власт идват десни евроскептични партии, което не благоприятства каузата ни. И за да не кажа, че вероятността да влезем в Шенген на 5 декември е нулева, давам 5%.
От друга страна, ако се направи пробив, това ще е уникален успех, защото нищо не го предполага. Дипломацията трябва да е тиха. Шенген е част от нея и влизането ни няма да стане с удряне по вратата. Позициите на премиера акад. Николай Денков заслужават уважение, аз съм доволна от тях.
Отнасят се с нас като към "втора и трета ръка", но държава, а не като хора. И това е заради липсата на законност, на справедливост, на процедури за наказване на корупционните практики, заради липсата на справедлив съд. Към всичко това се прибавя крещящото социално неравенство - има една група от населението, която живее далеч под всякакви европейски критерии. Същото е по отношение на статута ни като държава, от гледна точка на инфраструктурата и икономиката. Нищо не е както трябва. Преди 20 години страните членки на ЕС направиха жест, за да ни приемат в Съюза, но ние така и не наваксахме забавянето. А и ситуацията не предполага да успеем. От тази гледна точка не трябва да се сърдим на ЕС, а само на себе си.
Д-р Аспарух Илиев, шеф на лабораторията в Университета в Берн:
Третират ни като общество с огромен корупционен проблем
Проблемът за приемането ни в Шенген е "слонът в стаята", който нито един от европейските политици не назовава директно поради прекомерна тактичност, но намеква – свободното придвижване на криминални и нелегални лица през границата, както и на нелегални стоки, което е възможно благодарение на корупцията.
Тук можем да споменем бягството на Васил Божков, братя Галеви, трафика на бежанци, наркотици и много други. Ние сме в комичната ситуация на хартия всичко да е изпълнено, но на практика да не функционира. И това се знае. Някои от читателите ни може би си спомнят как пътуването в Шенген беше почти невъзможно с гръцка шенгенска виза, защото се подозираше висок процент на корупция при получаването . И докато Холандия и Австрия имат смелостта да назоват проблема, всички други са мълчаливо наясно с него. Убеден съм, че правилният ход е обществен натиск за решаване на корупционните проблеми, но се страхувам, че корупцията е навлязла много дълбоко в психиката ни и дори ни допада.
Третират ни като общество с огромен корупционен проблем. България има само полза да се пребори с корупцията, но това няма да се получи от само себе си, нито отвън. Най-честният вариант от страна на Европейската комисия би бил да назове проблемите ясно, а не завоалирано. Директната позиция е по-добра от "мотаенето". В същото време ние трябва да разберем, че Шенген не е награда за добро поведение, а система за вътрешна сигурност, която трябва да работи. Казано иначе – време е да не приемаме всяка бележка лично, а да разберем, че както ние виждаме проблемите, така и външните ни партньори го правят, и това буди тревога у тях. Естествено, като човек, преминал целия си професионален живот в чужбина, знам как, дори и неусетно и не нарочно, в много европейски страни лека форма на дискриминация винаги има. Уви, това е дълбоко залегнало в европейския манталитет като "по-добре първо познатите свои, отколкото непознатите чужди". Това обаче се отнася до всяка националност, различна от тази на държавата, която разглеждаме. Това е дълбоко залегнал културен феномен, който сме унаследили от доста изолираните европейски общества в миналото. Но за 20 години и тази черта претърпя огромно развитие. Все пак, по темата на Шенген, не мисля, че това играе каквато и да е роля.
Любомир Дацов, финансист:
Преодоляването на възраженията на Нидерландия и Австрия минава през приемането на еврото
Смятам, че преодоляването на възраженията на Нидерландия и Австрия минава през пътечката за приемане на еврото. Искрено се надявам, че ще си свършим работата в двете сфери, но дипломатите ни трябва да знаят какво да правят в чужбина, да им се дават правилните насоки и разрешения и да сме си "написали" домашното, защото в ЕС, както и навсякъде, има вълни, има моди. Край нас сякаш си минава времето, не защото сме някакъв значим фактор, а защото се носим по течението. Нали знаете как в морето и в реките - там, където е пяната, която събира боклуците и утайката, се заформят едни островчета. Наша вътрешна работа е да излезем от пяната и да спрем да се правим на интелектуалци. Както навремето думата "реформа" се превърна в лоша дума, така сега много хора се опитват да поставят същото клеймо на Шенген и еврозоната. Защо? Защото предпочитаме да не бягаме достатъчно бързо, а и при двете е въпрос на вътрешно усилие, да сме наясно с посоката и политиците да знаят каква цена трябва да заплатят. В момента част от проблема е, че едните не искат да знаят за това, а другите не искат да платят сметката, търсят единствено предимствата, затова членството ни в Шенген и еврозоната сякаш е въпрос на късмет, а не на системна работа.
Между другото на хората често им харесват такива реакции като на румънския премиер с призива към Австрия: "Излезте, за да влезем!", и те показват, че в останалите страни също има доста въпроси. Ясно е, че австрийците и холандците си имат свои вътрешни проблеми, като не са достатъчно честни да кажат какво мислят по отношение на миграцията. А причината е, че има парадигми и ако си против тях, против течението, не те приемат, същото е, ако не се движиш на ръба на вълната на популизма - тя е обща и те изхвърля, но наличието на вътрешни проблеми при тях не е нещо кой знае колко по-различно от общите тенденции в ЕС.
Никога не съм бил с усещането, че ме третират като "втора ръка" хора, макар че пътувам много и работя ежедневно с Еврокомисията, с европейски институции, с хора от различни страни, включително австрийци и холандци. И то не отсега. Конструкцията на нашия бюджет в миналото бе изградена на базата на холандския модел с финансовата помощ от страна на Нидерландия. В периода 1998 - 2007 г. ние работехме с тяхното Министерство на финансите и хората от двете ведомства се познавахме лично и на тази база създадохме много полезни проекти и дори когато е имало известни разминавания, те се преодоляваха лесно. Фактът, че напоследък не се работи достатъчно активно, е наш проблем.
Холандците са изключително принципни. Когато ти казват нещо, то винаги е директно в очите – за съжаление, през всички тези години ние така и не разбрахме какво имат предвид. На някого може и да му се струва, че ни третират като втора ръка, но едно от нещата, които аз най-много харесвам при тях, е, че носят духа на свободата. Това е нация на пирати в положителния смисъл на думата, те са откривали и са проучвали света, стоят зад ключови реформи не само в църквата, в икономиката. Не случайно над 50% от световните топкомпании се управляват от холандци и в основата на всичко това е свободният дух. Когато го носиш, няма как някого да го третираш като втора ръка, не, те гледат с правдиви очи, друг е въпросът дали ни харесва нашият образ в огледалото на тези очи. Аз винаги съм твърдял, че трябва да бягаме по-бързо от другите, защото икономиката освен всичко останало е и вид надпревара.
