В Нигер, Казахстан и Узбекистан са най-перспективните находища, но и трите страни са арена на тежки сблъсъци между Русия и Запада
Битката за последния уран на планетата се нажежава до краен предел и ситуацията ще продължи да е наситена с преврати и военни конфликти до откриването на нова технология за изтеглянето му от океана.
За мнозина може би на пръв поглед няма никаква връзка между две много важни събития в сферата на ядрената енергетика, които минаха почти незабелязано. Едното е
силовата смяна
на властта
в Нигер, където лоялното към Франция и САЩ правителство бе свалено от военна хунта, а другото е свързано със странните совалки на Еманюел Макрон и Путин в Казахстан през ноември. Ключовият елемент в този пъзел е безценният уран, без който атомните централи не могат да работят. Потреблението му расте и битките за новите перспективни находища в Казахстан и Нигер се ожесточават.
Конфликтът така изостри напрежението, че през лятото дори се стигна до преврат в африканската страна. Дотогава властта там бе лоялна към Запада. Нещо повече, на територията й бе разположена френска част със 1500 бойци и заедно с това там имаше американска военна база. Хунтата обаче дойде на вълната на протести с призиви срещу колониализма на Америка и Франция, а тук-там имаше плакати: "Да живее Путин".
Макар да няма преки доказателства, че превратът през юли е бил провокиран от Москва и реализиран от наемническата й армия "Вагнер", все пак има индикации, насочващи към тази хипотеза, твърдят експерти.
Една от тях бе споделена от базираната във Вашингтон специалистка, наблюдаваща действията на военната групировка Елена Покалова. Пред "Дойче Веле" тя обясни, че
Нигер е
"достатъчно важен"
за руския президент Владимир Путин и Кремъл, за да бъде подкрепено изпращането на бойци там. Когато превратът успя и по площадите се развяха руски знамена и се скандираше "Путин", мнозина заподозряха, че именно това се е случило - че Москва слага ръка на богатата на уран страна.
"Това е победата, от която г-н Путин се нуждае в момента, тъй като той не постига целите си в Украйна", обясни още Покалова. Но заедно с това тя отбеляза, че ако властите в Нигер наемат "Вагнер", държавата ще стане жертва на още по-голяма нестабилност, авторитаризъм и нарушения на човешките права.
Друг нюанс в тезата, че може би Кремъл е замесен в тази афера, внесе свързаният с Пентагона Африкански център за стратегически изследвания. Според него още през 2022 г. проруски канали в Телеграм са обявили, че след Буркина Фасо Нигер ще е следващата цел. Заедно с това са засечени и фейкове, пускани от "Вагнер", че предстои преврат.
И докато западните разузнавания се опитват да разберат какъв е генезисът на тезисъбития, преди дни новият
кабинет,
излъчен от хунтата,
даде "пълна подкрепа" на проект за разкриване на ново ураново находище. Мината, разработвана от канадска компания, вече е изкопана на 325 м, което е едва 40% от пътя до ценната руда.
Дали тази фирма ще продължи да е оператор, или хунтата ще я принуди да я предаде на друга, свързана с Русия, която също има опит в тази дейност, все още не е ясно. Факт е, че Държавният департамент на САЩ определи събитията като държавен преврат и спря по-голямата част от финансовата помощ за страната, докато тя не се върне към демократично управление. За съжаление, залогът там е твърде голям - уранът носи много пари и тепърва ще става все по-ценна суровина, заради което и
битката за Нигер
ще се ожесточава
Подобна ситуация се разиграва и в Казахстан, където са най-богатите находища на уран в света. В рамките на броени дни там на официално посещение бяха президентите на Франция и на Русия и сега международните анализатори със страх и надежда наблюдават какво ще се случва в бившата съветска република.
В столицата Астана прозападно настроеният държавен глава Касим-ЖомартТокаев и Еманюел Макрон се споразумяха да насърчат търговията в областта на ядрената енергия и стратегическите минерали. Самата договорка бе
скрепена със
споразумение между
"Казатомпром"
и Framatome
за съвместно сътрудничество в ядрено-горивния цикъл.
"Казахстан е най-големият производител на уран в света, допринасяйки за над една четвърт от ядреното гориво, потребявано в Европа - обясни по време на срещата Токаев.
- Тъй като ядрената енергия представлява 63% от енергийния сектор на Франция, има огромен потенциал за по-нататъшно сътрудничество."
Може би затова инвестициите на френски компании в икономиката на тази азиатска страна са близо 19 млрд. долара, като там те развиват проекти в областта на енергетиката, минната, космическата, химическатапромишленост, машиностроенето и фармацевтиката.
"Framatome е един от стратегически важните партньори на "Казатомпром" в областта на ядрената енергетика за мирни цели", обясни и директорът на казахстанската компания МеиржанЮсупов. Нещо повече, френската Orano от години разработва урановите находища в страната, което едва ли е в интерес на Москва, чиито запаси се изчерпват. Заедно с това френската EDF заяви намеренията си да участва в конкурс за изграждане на първата атомна централа в страната - бизнес, който Русия смята за свой в бившите съветски републики.
Вероятно на Токаев не му е лесно да отстоява прозападната си позиция и затова Макрон го похвали, че е отказал да застане на страната на Москва по отношение на войната в Украйна: "В никакъв случай
не подценявам
натиска,
който някои "актьори" може да оказват върху вас. Това е пътят за вашата страна, която отказва да бъде васал на каквито и да било сили и иска да поддържа балансирани отношения с различни страни в интерес на вашия народ. Стратегията ви е близка до тази на Франция."
Може би затова дни след посещението на Макрон Путин също се отправи към Астана, но както се очакваше, от визитата не произлязоха кой знае какви новини. Напротив, като че ли отношенията продължават да се влошават, защото руският външен министър Сергей Лавров осъди опитите на Казахстан да се дистанцира от Москва с думите, че се посяга на "нейните съседи, приятели и съюзници".
Причината е, че Астана всячески се опитва да се освободи от хватката на Москва, а Касим-ЖомартТокаев води независима политика, отказвайки да признае новите "републики" Луганск и Донецк. На 18 ноември, дни след визитата на Путин, той
прекрачи още една
"червена линия"
в отношенията с Кремъл, спирайки достъпа в страната до руски интернет и телевизии. Именно затова днес много анализатори се притесняват дали прозападно настроеният президент и азиатската държава няма да последват нерадостната съдба на "инакомислещите" в бившия СССР.
През 1992 г. опитите на Молдова да се присъедини към Запада и балтийските републики са пресечени с отцепването на Приднестровската "република" - една тясна ивица на границата с Украйна по поречието на Днепър - на 200 км от границата с Европейския съюз. Оттогава досега това е руски анклав, подобен на анексирания Крим.
7 години по-късно, през 1999 г., опитите на Чечня да води независима политика са прекъснати с войната, която започва под претекст, че
Кремъл
преследва
терористи
След втория въоръжен конфликт Рамзан Кадиров оглавява републиката и оттогава тя е лоялна към Москва.
Няколко години след това, през 2004 г., Грузия опита да надигне "глава", избирайки проамерикански президент - Михаил Саакашвили, който предлага страната да стане член на НАТО. През 2008 г. е преизбран за втори мандат с 53% от гласовете и е обявен референдум за или против присъединяването към Алианса. 77% от гласоподавателите са "за" и точно тогава
проруски
сили
вдигат бунт
сред
военните
в Южна
Осетия
и Абхазия
Започва войната и Москва и руската армия подкрепят новото правителство, лоялно на Кремъл. 158 хил. души бягат от размирния район, а днес Саакашвили се бори за живота си в затвора и официално заявява, че там го тровят. Украйна и Западът настояват за свободата му, за да получи адекватна медицинска помощ, но засега това се оказва невъзможно.
Съдбата на Украйна е подобна - с тази разлика, че тя продължава да воюва за свободата си. В миналото страната открай време искаше да стане член на Европейския съюз, но в Киев периодично се правеха преврати от проруски настроени политици, докато не се стигна до кървавия Майдан през 2014 г. и до анексията на Крим. След началото на "специалната операция" Русия окупира Донецк и Луганск и ги обяви за свои републики, а правителството на Украйна до момента прави невъзможното, за да опита да си върне териториите.
В Армения се повтори почти същият сценарий. Прозападно настроеният арменски президент Никола Пашинян в момента, в който дойде на власт през 2021 г. и обяви
курс към
членство в ЕС,
бе изправен пред кошмарно предизвикателство - тлеещият конфликт с Азербайджан за Нагорни Карабах бе възпламенен и оттогава до преди месец и половина страната бе във война. След намесата на Кремъл и Турция се стигна до прекрояване на границите и през септември последните над 100 хил. от жителите на Карабах го напуснаха, търсейки нов живот в Армения. Сега тази малка страна още дълго ще е принудена да се справя с последствията от драматичния конфликт.
В Беларус
всички протести на
опозицията бяха потушени
с репресии и днес лидерът й Светлана Тихановска е в изгнание. Всъщност от бившите републики днес единствено Украйна и Молдова се опитват да водят независима политика въпреки войната и почти ежедневните заплахи от страна на Москва с нов конфликт.
Този тип политика "Разделяй и владей" е с далечен прицел към всички русофилско настроени граждани на Европейския съюз, но дали ще успее, все още е рано да се прогнозира. За съжаление, заедно с него ще се развива и един по-скрит конфликт за урановите залежи и той ще продължава до откриването на нова технология, с която да се добива директно от океана.
Търсенето на уран расте, запасите намаляват
436-те реактора в света се нуждаят от все повече "гориво", а Китай и Индия тепърва стават сериозни играчи в този бизнес
Допреди 15-ина години прогнозите за бъдещето на атомните централи бяха отчайващи. Инвеститорите не смееха да влагат кой знае колко средства, тъй като се смяташе, че запасите от уран за ядреното гориво прогресивно намаляват и този бизнес рано или късно приключва. Тези мрачни изчисления, както и
силните страхове
от аварии
надделяха и Германия първа обяви, че поетапно спира всичките си централи и много страни в съюза последваха примера й.
Облаците над ядрените реактори се сгъстиха още повече през 2021 г., когато излезе докладът на руското Министерство на природните ресурси. Основното послание в него бе, че запасите от уран в страната ще стигнат до 2030-2035 г. Все пак ведомството отбелязваше, че Русия притежава значителни залежи, но
повечето руди
били с ниско качество
"Само по себе си това прави трудно или невъзможно добиването им в съвременните икономически условия", бе изводът в анализа.
Поради това държавите с атомни централи с руска технология и гориво разбраха, че бизнесът върви към своя естествен край.
САЩ, Канада и Франция обаче заложиха на два абсолютно различни подхода. От една страна, те увеличиха инвестициите във фундаментални проучвания, знаейки, че учените рано или късно ще намерят някакво решение или алтернативен добив. Благодарение на това се стигна до откритието, че с подходяща технология уран ще
може да се добива
и от морската вода
Разбира се, за целта ще са необходими огромни средства - не само за да се разработи тази иновация, а и за да се създадат нов тип централи.
Прогнозите сочат, че това би осигурило 4,5 милиарда метрични тона уран, което представлява огромен запас за хиляди години напред, ако се запази сегашното потребление. Дотогава обаче на 436-те ядрени реактора в експлоатация в света към 2023 г. с общ капацитет от 368,6 гигавата (GW)ще им е необходим уран, за да работят. В това отношение
най-заинтересовани от
добива му са САЩ,
които разполагат с 93 блока, Франция с нейните 56 реактора и Китай, който оперира с 54. Русия не влиза в тази сметка, защото тя може да преработва отработеното гориво. Въпреки това тя също се нуждае от стратегическата суровина.
От друга страна, САЩ, Канада и Франция системно търсят потенциални находища по света и благодарение на тези усилия през 2019 г. Международната атомна агенция отбеляза, че глобалните ресурси на уран възлизат на около 8 070 400 тона уран (tU) към 1 януари 2019 г. С уговорката, че те може би ще се увеличат, ако се разшири търсенето му и във фосфатни скали.
За разработването на този добив обаче се изисква време, а нуждите на сегашните реактори от уран са внушителни. От 56 640 tU/годишно при по-слабо търсене до 100 224 tU при по-сериозно.
Ситуацията обаче става още по-сложна, защото след като Индия, Китай и други страни разбраха, че в страните им въздухът става все по-мръсен заради въглищните централи, все по-често инвестират в атомни. Затова прогнозите са, че ресурсите на уран, установени към 2019 г., ще намалеят с 28% до 2040 г. Именно това скоростно изчерпване на запасите принуждава ядрените държави да се впуснат в настървено търсене и засега в тези битки няма правила.
Обект на интерес са няколко държави, като
първа в списъка е
Казахстан,
като водещ производител на уран с над 22 500 метрични тона. На второ място е Канада с три пъти по-малки количества, на трето е Австралия с 4856 метрични тона. След тях са Намибия, Узбекистан, Русия, Нигер, Южна Африка и Съединените щати.
Най-големите потребители на тази суровина са САЩ с около 17 590 метрични тона уран, Китай с десетина хиляди, Франция с около 8700 метрични тона уран и със значително по-малки количества след тях са Индия, Япония, Южна Корея, Русия и Обединеното кралство.
От тези данни излиза, че търсенето е голямо, а мините са в няколко държави, като най-перспективни изглеждат Казахстан и Нигер заради разработването на нови находища. Така че силният интерес на големите играчи в този бизнес ще бъде насочен към тях.
Френска компания поема добива и в Узбекистан
Русия опрости дълга на азиатската страна през 2014 г. и сега засили доставките на газ в опит да я задържи в орбитата си
Франция по всяка вероятност ще влезе в сблъсък с Русия и за урана в Узбекистан, където гигантът Orano подписа споразумение за стратегическо сътрудничество с Комитета по геология и минерални ресурси.
Нещо повече - в азиатската страна френската компания от 2019 г. си партнира с GosComGeology и вече създадоха съвместно предприятие за проучване и разработване на ново находище в Къзълкум.
Освен това двете фирми планират още няколко геоложки проекта, което даде неотдавна основание на вицепрезидента на Orano Никола Мае да заяви, че всичко това засилва ролята на гиганта като водещ играч в добива на суровината в Узбекистан.
И това безспорно е така, след като държавният глава на страната Шавкат Мирзийоев обяви, че добивът им е 3500 tU само през 2021 г.
А през миналата година той обяви амбициозен план за модернизиране на индустрията в тази сфера с помощта на Франция, за да бъдат усвоени всички възможни запаси до 2030 г.
Как ще погледне на всичко това Кремъл, който опрости дълга на страната към Русия през 2014 г. и сега й осигурява големи количества газ, тепърва ще се разбере.
