Изненадващо, но средните възнаграждения в IT сектора са започнали да падат - показват го последните данни на статистиката за заплатите през третото тримесечие. Подобна тенденция досега не е имало.
На пръв поглед ситуацията не е свръхтревожна - от 4621 лв. средна заплата в сектора през юли през август тя пада на 4593 лв., но през септември става 4798 лв.
По-рано през годината обаче – през март и особено през април, средното възнаграждение в IT бранша за малко щеше да прескочи границата от 5000 лв. месечно - беше достигнало 4924 лв.
Разбира се, и със спад средната заплата на програмисти, софтуерни инженери, системни администратори, разработчици на сайтове и др. остава най-висока в България.
В енергетиката например, въпреки че средното трудово възнаграждение непрекъснато расте, все още е 3150 лв. месечно, а финансистите и застрахователите са и с малко под 3 хиляди лева (виж инфографиката).
Само че намалението на заплатите в IT
се случва в условията на инфлация,
а поне досега ръстът на възнагражденията у нас винаги е успявал да я изпревари.
Още в края на миналата година на трудовия пазар започна да се забелязва още нещо - търсенето на кадри в IT сферата
започна отчетливо да намалява
Тогава обясненията бяха, че след пандемията и наложилата се работа от къщи, които доведоха до рязък скок в търсенето на IT специалисти, е нормално да настъпи успокоение и дори спад.
Според последните данни на най-големия сайт за обяви за работа – jobtiger.bg, през октомври 2023 г. има 40-процентно намаление на обявите за работа в IT сферата в сравнение с година по-рано при среден спад на годишна база със 7 процента.
Междувременно се случи и нещо невиждано - освобождаване на кадри, след като години наред компаниите в бранша правеха всичко възможно да привлекат дори неопитни хора, да ги обучат и да ги задържат. Макар и единичен, за отбелязване е един случай, свързан с кризата на криптопазарите – българският офис на борсата за криптовалути Crypto.com, която работи у нас през дружеството “Форис Юръп”, освободи половината от 3 хилядите си служители.
Според много HR специалисти в този бранш често се работи на проектен принцип. Когато има конкретна работа, фирмите съставят екипи, но
не наемат хората с безсрочни трудови договори
Възнагражденията пак са високи, но след приключване на конкретната работа никой не очаква да бъде задържан или поне не в конкретната компания.
Все пак според последния годишен доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) броят на хората на пълен работен ден във високотехнологичния сектор у нас надхвърля 89 хиляди души, а само в софтуерния бранш е около 50 хиляди.
Заради високата добавена стойност
тази индустрия прави около 7% от българския БВП, поне засега.
“В забавянето у нас няма нищо необичайно, защото тази индустрия е глобална”, каза по телевизия “Блумбърг” преди дни Доброслав Димитров от управата на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
По-точната причина според него е, че просто е дошло времето на петата индустриална революция. Първите четири са автоматизирали до голяма степен човешкия ръчен труд, но никога не са посягали на самия човек. Изкуственият интелект обаче прави и това.
“В момента технологичните гиганти масово освобождават хора на глобалния пазар зapaди икономическите затруднения и това няма как да не се отрази и у нас. Когато затрудненията преминат обаче и тази индустрия започне отново да се разширява,
няма да се открият същите работни места като преди,
защото изкуственият интелект вече ще е променил много неща. Затова хората в тази сфера на дейност трябва дa инвecтиpaт повече в ceбe cи и в yмeниятa cи, ако искат отново да имат стандарта, с който са свикнали. Времето, в което можеше с по-малко познания да имаш добра кариера в IT бранша, свърши”, убеден е Димитpoв.
Има и друго обстоятелство – от времето на последната голяма финансова криза вече минаха 15 години, а за това време в бизнеса е нахлуло
ново поколение, което не е свикнало с мисълта, че нещата може да вървят и надолу
Специално в софтуерния бранш и в сферата на технологичните бизнес услуги, в които България е силна, години наред са се възпитавали предприемачи, за които ръстът е бил най-важното нещо, а дали ще има печалба, е по-скоро пожелателно. Години наред финансовият ресурс беше безплатен и сега, когато се налага в края на месеца сметката да излиза, това предизвиква нещо като шок у много предприемачи.
И все пак далеч не всички работни места в тази индустрия са толкова застрашени. Ако се разгледат по-подробно обявите за работа, веднага се вижда, че най-голям спад в търсенето има за junior специалисти, а далеч по-малък за т.нар. mid-level и почти няма спад на търсенето на senior специалисти.
Тоест кризата поне засега засяга повече ниските позиции, за които се изисква по-малък опит. Докато висококвалифицираните са все още много търсени и продължават както преди да имат възможност да избират работодателя си.
Намалено търсене има и за мрежови инженери и системни администратори. Но кризата, изглежда, не засяга специалистите, които се занимават с облачни технологии, дейта анализаторите и хората, специализирали се в киберсигурността.
А за разработчиците на софтуер все още
почти няма вероятност да останат без работа за повече от 3-4 дни
Търсенето им продължава да е много високо и стартовата заплата за съвсем млад специалист без много опит е 3 хил. лева. Възнагражденията на по-опитните разработчици понякога преминават прага от 10 хиляди лева.
На този трудов пазар обаче все още има известна неяснота - дали, доколко и кога кризата в IT сектора в САЩ и Западна Европа ще засегне и българския пазар.
Има голяма вероятност западните компании да заложат на понижение на разходите
за труд и тогава те масово ще предпочетат страни като нашата, в която тези разходи ще са значително по-ниски. Защото независимо от високите заплати за родните IT специалисти, техните възнаграждения са с около 40% по-ниски от тези за аналогичната работа в западни компании. Конкуренцията ни е по-скоро със страни като Индия и България поне доскоро печелеше от това, че се намира в район с по-малка часова разлика с пазарите на възложителите. Това е особено важно за много дейности в бизнес услугите, в които се разчита на кол-центрове за отдалечена поддръжка на процеси и клиенти.
