Пенсионните дружества поиска вноската да се вдигне на 10%
Хората масово предпочитат да получават по-висока втора пенсия, макар и за по-кратък период. Най-желана е разсрочената, която сега е 399,08 лв. Нея са предпочели 14 401 души. Това обясни Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване по време на дискусията „Пенсионно-осигурителната система: състояние, проблеми, визия за развитие" на Българската стопанска камара.
През първите шест месеца на годината на осигурените лица и техни наследници са
изплатени 30 млн. лв. от задължителните фондове и 47,4 млн. лв. от доброволните
14 401 души са избрали разсрочено плащане, което е средно 399,08 лв. Този вид плащане се отпуска, в случай че натрупванията по партидата не са достатъчни за отпускането на пожизнена пенсия, но надхвърлят трикратния размер на минималната пенсия. От 1 юли от разсрочено изплащане могат да се възползват хората, родени през 1961 г., навършили 62 г. и с натрупвания в партида между 1569,12 и 14 898 лв. Право имат и хората родени през 1960 - 1961 г., навършили 63 г. и с партиди между 1569,12 лв. и 14 303 лв.
Общо пожизнени пенсии получават 1695 българи. От тях 1438 души са избрали да получават пожизнени пенсии, включващи разсрочено плащане. Техният среден размер е 254,33 лв.
218 души вземат пожизнена пенсия с период на гарантирано плащане. Тук размерът е по-скромен -71,03 лв. Пожизнена пенсия без допълнителни условия са предпочели едва 39 души. Причината е, че тя има малък размер 81,66 лв.
Който има достатъчно натрупвания за пожизнена пенсия обаче може да избере между три вида. Първата е стандартна, която се изплаща се до живот и не се наследява. Втората е с гарантиран период на плащане от 2 до 10 г. и право на наследяване. И последният вид е с период на разсрочено плащане до навършване на определена възраст, след което преминава в пожизнена, като тук също има частично наследяване. Минималният размер е 78,46 лв. Той се определя от 15% от минималната пенсия, която е 523,04 лв.
Изненадващо малък брой от хората, които са придобили право да изтеглят еднократно средствата от партидата си, са го направили. Това са 8000 души за над 2,3 млн. лв., но от 2021 г. до 30 юни 2023 г.
По закон този вид плащане се полага на хора с натрупвания по партидата по-малки от трикратния размер на минималната пенсия, което сега означава до 1569,12 лв.
Необходима е предвидима, дългосрочно ориентирана нормативна рамка, гарантираща стабилност и доверие в пенсионната система, както и елиминиране на противопоставянето на допълващите се солидарен стълб и капиталови схеми, обясни Милтенова. Според нея трябва да се създаде възможност за хората да избират фондове с различен инвестиционен профил- „мултифондове".
Милтенова бе категорична, че е необходимо да се вдигне и размерът на осигурителните вноски за ДЗПО и тяхното плавно увеличаване до 10%. Целта е да се постигане на по-висок коефициент на заместване на трудовите доходи и по-малък натиск към солидарния стълб и преодоляване на натрупаните дефицити в него. В момента вноската е 5%. Преди години в законодателството беше предвидено размерът на вноската да достигне 7% през 2017 г., но през 2014-а тя бе замразена на 5%.
Засилва се и тенденцията на завръщане на осигурени лица от държавния пенсионен стълб към частните пенсионни фондове. По данни на Националната агенция за приходите осигурените лица са прехвърлили обратно към универсалните фондове общо над 15 млн. лева към септември 2023 г.
Частните пенсионни фондове стартираха с фазата на изплащане през септември 2021 г. На наследници са изплатени еднократно 245 млн. лв. еднократно от УПФ между 2001-2022 г. Прехвърлени средства към Сребърен фонд и НОИ между 2014-2023 са 750 млн. лв.
В момента лицензираните пенсионни дружества в България управляват над 21 млрд. лева пенсионни спестявания на близо 4 милиона осигурени.
