- През 1986 г. не отива на работа - официално защото "работел по друг проект". Колегите му разбират от "Свободна Европа", че е арестуван
- Няколко месеца Андрей Райчев му е началник
- След 2009 г. замълча за 3 години, а след случая "Росенец" отклоняваше въпросите с думите: "Не съм в политиката"
Отдръпването на Ахмед Доган от активната политика преди 10 години и завръщането му като оперативен председател на ДПС след оставката на Мустафа Карадайъ не е първото му рязко изчезване и появяване. Той е неизменен фактор в българския политически живот вече почти 40 години и периодично решава да се скрие от погледите и отново да ги привлече с изказвания, в които наблюдателите винаги търсят специален знак.
Започва активната си дейност около насилствената смяна на имената на турското население от страна на Българската комунистическа партия (БКП). Държавна сигурност (ДС) разбира за нелегалните му занимания и през 1986 г. е арестуван. Как точно, никъде не се споменава. Но не е било шумно и зрелищно. В онези години
милицията и службите
действат тихомълком.
Официално нищо не се съобщава.
Тогава Ахмед Доган работи в Центъра по социология и философия. Звеното е подчинено директно на Българската академия на науките (БАН). Помещава се в София - на ул. "Московска", на две крачки от дома на БКП. Дели сградата с Института по социология. Там през 1989 г. ще се създаде Съюзът на демократичните сили (СДС). Но три години по-рано колеги на Доган забелязват, че него го няма на работа. Свикнали са да го виждат, да пият кафе или да ходят заедно на кръчма, водейки бохемски разговори.
Когато питали къде е изчезнал, получили отговор, че работи по друга програма. По соца тази формулировка означава, че е понижен в длъжност и е в немилост. Но колегите му научават истинската причина не от ръководствата на центъра и института, а от радио "Свободна Европа", което съобщава за ареста му. Мотивите са за подривна дейност срещу държавата.
В онзи момент тъкмо му се е родило бебе. Демир е на няколко месеца. Плод е на връзката между Ахмед и колежката му Таня Желязкова. В първите дни след 10 ноември 1989 г.
именно тя пуска подписка
сред интелектуалците за
освобождаването му
от затвора. Той излиза на 22 декември същата година и само седмица след това се появява знаково на митинга, организиран за връщане на имената на етническите турци.
В дните около Нова година задейства хората от нелегалната организация, заради която е бил осъден от комунистическата власт, и само за броени дни успява да включи 20 000 души. На 4 януари 1990 г. учредява ДПС в апартамент във Варна.
Междувременно започва нова работа. В бурните дни около преврата Политбюро на ЦК на БКП е създало Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Решението е от 20 октомври.
Копиран е моделът
на ВЦИОМ (Всеруският
център за изучаване
на общественото мнение, формиран по време на перестройката). Впоследствие звеното е потвърдено от Народното събрание на 15 декември. Това е на следващия ден след голямата демонстрация за отмяна на чл. 1 от конституцията за ръководната роля на БКП. Оттам режисьорът Евгений Михайлов пуска запис как тогавашният шеф на БКП и президент Петър Младенов произнася знаменитата фраза: "Най-добре е танковете да дойдат!"
В тази обстановка Доган излиза от затвора и е назначен в НЦИОМ.
Първоначално центърът
е настанен на последния
етаж в сградата на
Министерския съвет.
Около 30 души заемали 4 стаи, но никой не смеел да повдига въпроса за престоя му в затвора. Личните теми не се обсъждали.
Директор на НЦИОМ е социологът Андрей Райчев, който се явява шеф на бъдещия лидер на ДПС.
"Аз го поканих - разказа той днес пред "24 часа - 168 истории". - Беше ми състудент от Философския факултет на Софийския университет. Знаех, че е в затвора, но не сме били близки. Неговата приятелка се свързала с колежката Йорданка Качакова и тя го препоръча. Тогава той нямаше работа. Бяха му отнели титлата "кандидат на науките" (днес доктор). Възстанових му я."
По думите на Райчев Доган изиграл огромна роля в няколкото месеца, в които работил в НЦИОМ.
Дотогава турското население отказвало да участва във всякакви проучвания, било ги е страх, изпитвали недоверие след смяната на имената. Ахмед Доган променил това, убедил ги да отговарят на социологически въпроси.
През юни 1990 г. той е избран за депутат във Великото народно събрание и тогава напуска НЦИОМ. Но според правилника работното му място се пази и той години стоял в списъка на центъра, но когато приключил кариерата си на народен представител, отказал да се върне там.
В първата година, докато колегите му депутати от БСП и СДС кръстосват шпаги за политическата система и новата конституция, 23-мата от ДПС са тихи. Журналистите ги наричат "невидимата парламентарна група". Движението е трета политическа сила по резултат.
"Не вземаха сериозно участие в дебатите в пленарната зала. Привлякоха вниманието чак през 1991 г., когато отказаха да подпишат конституцията", разказа очевидец. Оттам нататък ролята им става все по-важна, а Ахмед Доган постоянно е в полезрението на политиците и журналистите.
През 1992 г. шокира България. Тогава излиза и произнася
прочутата фраза, че пътят
на България към Европа
минава през Босфора
и арабските страни. Тя става тема на дебати и взаимни нападки между Движението и останалите партии. Така от онзи момент нататък Доган излиза на сцената и не спира да коментира политическите процеси. Без него не минават най-сериозните спорове и при следващите кабинети - на Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
Но от 2001 г. шефът на ДПС започва да пропуска парламентарните заседания. Появява се в Народното събрание
само когато трябва да се
гласува вот на недоверие
към правителството или да се коментира важен политически въпрос.
За 4-те години на тройната коалиция (2005 - 2009) той е влязъл 15 пъти в залата, но не пропуска лидерските политически съвети със Сакскобургготски и Станишев, на които задаваха насоката за действията на законодателната и изпълнителната власт. Както и конференциите на ДПС, където за първи път намеква, че ще се оттегли от политиката и отрича обвиненията, че партията му е преяла с власт.
Това са периодични появи и изчезвания, общо взето прогнозируеми. Най-дълго обаче не се появява пред обществото след 2009 г. На изборите ДПС регистрира електоралния си рекорд - 610 521 гласа, но въпреки това изпада в опозиция, а Бойко Борисов и ГЕРБ печелят властта.
През декември същата година на национална конференция на ДПС Доган намеква, че ще се оттегли от политиката с думите: "Иде време за раздяла с рожбата". И престава да се появява в Народното събрание. От 147 парламентарни заседания през 2010 г. участва само в 4 и това е документирано в протоколите. Не желае да говори публично през целия период от края на 2009 г. до началото на антимонополните протести през 2013-а, когато се проведе и национален референдум "за" или "против" АЕЦ "Белене". Появява се само на събора на Демир баба теке през 2012 г., за да прогнозира, че може би никоя партия няма да може да получи мнозинство на изборите следващата година. 2013 г. дойде с бурни митинги срещу цените на тока, които доведоха до оставка на първото правителство на Борисов.
Но дни преди това - отново на Националната конференция на ДПС, когато
Октай Енимехмедов
прави опит за
покушение срещу него,
Доган отстъпва поста председател на Лютви Местан. Запази мястото на пожизнен почетен председател. И заявява, че властта се нуждае от нова формула.
Започва словесна престрелка с Бойко Борисов, който подава оставка за първия състав на правителството на ГЕРБ и обвинява Доган, че е организирал атентат срещу него като премиер. Позова се на сигнал от партньорска служба до Националната разузнавателна служба (НРС). Направената от главния прокурор Сотир Цацаров проверка не потвърждава информацията.
В този период почетният лидер на движението спира да се появява на публични места. Вече не е и депутат. Произнася своите
речи само на
новогодишните партита на
ДПС в сараите в "Бояна".
Там той коментира и геополитическите проблеми - конфликта между Русия и Турция в края на 2015 г., когато турската отбрана свали руски самолет и двете страни бяха в обтегнати отношения. Оттам сваля доверието си от Лютви Местан и задава цел на своите хора да работят за "рестарт на политическия модел на страната". Нещо, което започна да се случва през 2020 г. с протестите под надслов "Мутри, вън" и участието на президента Румен Радев в недоволството на хората от управлението.
И точно тогава Ахмед Доган отново се появява - заради акцията на Христо Иванов в летните сараи в Росенец край морето. Лидерът на "Да, България" заявява, че Националната служба за охрана пази имот - публична държавна собственост, който обитава почетният лидер на ДПС. 4 дни по-късно Сокола нарушава мълчанието си. Партията му разпространява видео с участието на десетки активисти на движението.
Той е лаконичен. Казва само следното: "Изключително много се гордея с вас. За сетен път установявам, че много ви обичам. Дълбок поклон!" Сцената носи послание, че зад гърба му стои сериозен електорат и са сложни всякакви заигравки с него. И отново се скрива. Пуска на запис видеопослания към своите покрай многобройните избори.
А когато журналисти го чакат пред секцията за гласуване и му задават въпроси, единственият му коментар е, че не участва в политиката. До миналата седмица, когато ДПС официално обяви, че Ахмед Доган поема оперативното ръководство на движението до конференцията догодина.
И така... до следващото му изчезване и появяване...
