Новото проучване на Института за пазарна икономика анализира областите по 73 показателя
Новото издание на изследването “Регионални профили: показатели за развитие 2023” включва 73 показателя, разпределени в 12 категории за икономическото и социалното развитие на областите, съобщиха от Института за пазарна икономика, който подготвя това проучване всяка година.
28-те български области изначално имат огромни различия по характерните си базови показатели. Столицата е най-многобройната с население от близо 1,3 млн. души, което е двойно повече от това във втората област (Пловдив с 634 хил. души) и цели 17 пъти - от последната (Видин със 75 хил. души). Последните области в класацията по население - Видин, Смолян, Габрово, Силистра и Търговище, вече са с по под 100 хил. души и са по-малки и от някои общини в страната, което поставя въпроса за административно-териториална реформа не само на общинско, но и на областно ниво.
Разликите в площта на областите също са значителни. Най-голямата област - Бургас, е около пет пъти по-голяма от най-малките - столицата и Габрово. София и Благоевград също са сред най-обширните области.
Област Габрово се отличава в почти всички основни показатели. Освен сред най-малките по площ и население тя е втората с най-много населени места (след Кърджали) и едновременно с това е третата област с най-висок дял на градско население (след столицата и Варна). Обяснение за това може да се търси във факта, че Габрово е първенец сред областите с абсолютно обезлюдени населени места (61 от общо 167 в страната). За сравнение, Кърджали е областта с най-голям брой населени места (468 от общо 5257 в страната) и най-нисък дял на населението в градовете (41,8% при среден 73,6% в страната). Разград пък е сред областите с най-малък брой населени места (103) и най-ниско градско население (47,8%).
Тези базови показатели за областите предопределят и редица аспекти на икономическото и социалното им развитие като възможностите за трансформация на икономиката и инвестициите, доходите и бедността, достъпа до образование и здравеопазване, културния и туристическия потенциал, спецификите на инфраструктурата, осигуряването на ред и сигурност, качеството на околната среда, пишат от ИПИ.
