Говорят експертите в дискусията "Европа за България" - част от кампанията на "24 часа" в изпълнение на проекта "Кохезионната политика на България - нашият европейски план"
Близо € 2 млрд. дава ЕС на България за инвестиции в енергийния сектор. Това обяви Ивета Филипова - директор на дирекция "Управление на проекти в енергетиката" в Министерството на енергетиката пред представители на бизнеса. Тя посочи, че ведомството досега не е било управляващо по оперативна програма. За сметка на това обаче отговаряло за много инвестиции в рамките на плана за възстановяване и устойчивост.
Филипова участва в първата дискусия "Европа за България", организирана от "24 часа" с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
По време на събитието представители на бизнеса имаха възможността да задават въпроси към експерти относно предстоящото отваряне на програми и разпределянето на финансови средства, предвидени за България от кохезионните фондове на ЕС, плана за възстановяване и Фонда за справедлив преход. Присъстваха представители на 5-те министерства, които имат бюджет за финансиране на проектите за кохезионна политика в България - на енергетиката, на транспорта, на регионалното развитие и строителството, на иновациите и растежа и на околната среда и водите. Министерството на финансите, което е контролният орган, също имаше свой представител.
Освен Филипова в срещата участваха и евродепутатът Искра Михайлова, Ангелина Бонева - зам.-министър на регионалното развитие, благоустройство, Иван Иванов - директор на Дирекция "Централно координационно звено" към Министерство на финансите, Мартин Георгиев - директор на дирекция "Координация на програми и проекти" и ръководител на управляващия орган на Оперативната програма "Транспорт и транспортна инфраструктура", Радослав Ризов - главен директор на главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към Министерството на иновациите и растежа и Галина Симеонова - главен директор на главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" в МОСВ.
Като инвестиция от особена помощ на домакинствата Филипова определи схемата за "Подкрепа за възобновяема енергия за домакинствата". Тя е насочена към използването на възобновяема енергия в крайното потребление на домакинствата чрез предоставяне на два компонента - закупуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване и закупуване на фотоволтаични системи до 10 kWp, включително системи за съхранение на електроенергия. (Повече информация за схемите вижте в презентацията.)
По първия компонент финансирането е до 100% от стойността на инсталацията, но не повече от 1960 лв. По втория се отпускат до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв. Две покани към бизнеса са планирани по тази процедура. Първата била на 9 май т.г. Филипова припомни, че срокът за подаване на предложения по нея е до 10 ноември. После ще бъде извършена оценка на получените предложения. Втората покана пък е планирана за средата на 2024 г.
Според експертката друга важна инвестиция е "Подкрепата за енергийно ефективни системи за улично осветление". Тя уточни, че проектът надгражда предходен - по програма за подобряване на енергийната ефективност и сигурност, финансиран със средства по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Филипова разказа, че тогава общините са проявили голям интерес към проекта. Тогава много от предложените проекти останали в резервната листа, защото бюджетът бил малък. Сега от енергийното министерство решили да възобновят проекта. Поканите отново са две. Първата е използвана, за да се предложат предходни проекти, към които е имало голям интерес. Това са инициативи от програмата за възобновяема енергия - енергийна ефективност и енергийна сигурност.
Втората покана ще се използва по предназначение - за предложения от всички 265 общини в България. Бюджетите: по покана 1. - 53 млн. лева, а по покана 2. - 26 млн. лева. Филипова посочи, че процесът на оценяване на предложенията по първата покана вече е приключил. Подписани са договори с 64 общини и изпълнението на проектите вече тече. По втората покана пък е приключило общественото обсъждане и се очаква съвсем скоро тя да бъде официално обявена за кандидатстването на общините.
Друга инвестиция, за която отговаря Министерството на енергетиката, е "Пилотни проекти за производството на зелен водород и биогаз". Целта е да се допринесе за декарбонизацията на българския енергиен пазар чрез предоставяне на безвъзмездна подкрепа за инсталиране на мощности за производство на зелен водород и биогаз от възобновяеми източници. Те трябва да са с мощност най-малко 55 MW за водород и 9 MW за биогаз и да произвеждат съответно поне 7800 тона водород и 7 ktoe биогаз годишно. Общият бюджет по процедурата е близо 140 млн. лв. Филипова отбеляза обаче, че в момента се водят преговори с ЕК за отпадане на инвестициите за производство на биогаз, тъй като няма въведени ясни критерии за устойчивост и за намаляване на емисиите на парниковите газове от биогаз. С оглед на това от министерството смятат, че възможността за инвестиране може да не се приеме добре от бизнеса. Предстои тази част от схемата да се предоговори с ЕК, уточни Филипова. И увери, че това няма да забави останалите инвестиции. В момента се разработвали документите за кандидатстване по първата част от инвестицията за биоводород. Скоро щели да се пуснат и за обществено обсъждане.
Предстои също "Пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници". Предвидено е да се изгради централа за комбинирано производство на топлинна и еленергия. Тя щяла да бъде с инсталирана електрическа мощност от 10 MW и топлинна мощност от 30 MW. Ивета Филипова уточни, че това е записано и в плана за възстановяване и устойчивост.
Тя припомни, че в рамките на предишното Народно събрание било решено инвестицията да се предоговори като грантова схема за физически и юридически лица. 50% е помощта за закупуване, инсталиране и въвеждане в експлоатация на съоръжения за използване на геотермална енергия. Актуализираният бюджет е намален наполовина - 171 млн. лева без ДДС. Все още се водели преговори с ЕК, за да се изясни дали тази промяна ще бъде приета. В плана остава заложено изграждането на специализирана лаборатория за развойна и приложна изследователска дейност за геотермални изследвания. "Приемат се и редица изменения в законите, които спомагат за развитието на геотермалната енергия в България", каза Филипова.
Инвестиция, която според нея представлява голям интерес за бизнеса у нас, е схемата "Подкрепа за нови мощности за производство на електроенергия от възобновяеми източници и за съхранение на електроенергия". Предвидено е да се въведат в експлоатация 1,4 MW генериращи мощности заедно с 350 MW локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. В рамките на тази инвестиция са допустими както соларни инсталации, така и ветропаркове. В момента отворена за обществено обсъждане e първата процедура. Тя е за 570 MW генериращи мощности със 150 MW локални съоръжения за съхранение. Тя била отворена на 7 октомври, има 1 месец за обществено обсъждане, след това на база на получените коментари от бизнеса се очаква да претърпи корекции.
Т. нар. проект RESTORE - Национална инфраструктура за съхранение на електроенергия от възобновяеми източници, също предстои да стартира. И този проект обаче е предложен за предоговаряне от предишното Народно събрание. Първоначално заложеното изграждане и въвеждане в експлоатация на национална инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с капацитет 6000 MWh е предложено за бъде разглеждано като грантова схема за физически и юридически лица. Финансирането също е до 50% от общата стойност на проекта. Общият бюджет за тези инвестиции в България е 1,5 млрд. лв. без ДДС. "Все още се водят преговори с ЕК за изготвянето на промяната", каза Ивета Филипова.
