Милена Фучеджиева променя фокуса на филм
за Фани Попова-Мутафова заради книга
на американски историк за писатели нацисти.
От игрален за края на живота на писателката
става документален за младостта ѝ.
Милена познава лично писателката
от детството си и смята, че е забележително
талантлива и страдала при комунизма.
Преди 4 години Милена Фучеджиева започва да пише сценарий за игрален филм. Той е фокусиран върху втората част от живота на Фани Попова-Мутафова - с репресиите от комунистическия режим, вървящ паралелно с нейното реабилитиране, което позволява романите ѝ отново да бъдат издадени.
“Благодарение на това реабилитиране, макар и с условия, всички ние сме чели и обичаме романите ѝ - казва Милена. - От момента, в който като малко момиченце баба ми ме заведе на гости и се запознах с Фани Попова, тя буквално се отпечата върху мен като изключителна жена и личност, за която имах много въпроси.”
Заради баща си, известния писател Дико Фучеджиев, и неговото поколение автори, творили по времето на соца, темата за хората на изкуството и властта, а и изобщо властта, силно я занимават.
В процеса на проучване на живота на Фани Попова-Мутафова Милена попада на една изключителна книга, която променя цялостно концепцията ѝ. Книгата е от Бенджамин Мартин, американски историк, който преподава в Упсалския университет в Швеция и се казва
“Нацистко-фашисткият нов
ред за европейска култура”
От тази книга тя научава истината около нацистката пропаганда, с която се е занимавала голямата ни писателка.
Фучеджиева се отказва да прави игрален филм и се заема с документален, който се превръща в несъществуващия реално влак “Ваймар Експрес”.
Заглавие метафора за бързия влак на литературната слава, на който през октомври 1941 г. се качват 36 писатели и една жена писателка от 17 европейски страни, за да станат пропагандатори на нацизма.
Жената е Фани Попова-Мутафова.
Филмът е тежък изследователски труд. Цялостната работа по него отнема на Милена, или по-скоро ѝ дава четири години от живота ѝ. “За мен изследователската работа бе университет, за който винаги ще бъда благодарна на Съдбата”, признава Фучеджиева.
Във филма участват историци, литературоведи и социолози от България, Франция и Норвегия като Пламен Дойнов, Катя Зографова, Бенджамин Мартин, Туре Рем, Жизел Сапиро, която е най-голямата специалистка по колаборационизма на писателите във Франция, и други.
Филмът не е биографичен. Фани Попова-Мутафова е една от тримата писатели, през които минава разказът по темата на филма - “Европейския писателски съюз”, създаден от Гьобелс, на който тя е съучредител. Световноизвестният норвежки писател Кнут Хамсун и френският писател Робер Бразийяк са другите двама герои на филма.
Тази битност на голямата писателка се е знаела от малко хора, а и никой не е искал да се говори за пропагандната ѝ дейност. Фокусът е непрекъснатото говорене срещу писателите от комунизма, но преди комунизма България е била съюзник на нацистка Германия и е имало писатели колаборационисти като Фани Попова-Мутафова. Неприятна истина.
“Впрочем изваждането
на тази истина наяве
не те прави комунист,
а човек, който гледа
трезво на историята”,
уточнява Милена. Факт е, че навсякъде в Европа писателите колаборационисти са осъдени подобно на нея, а някои като Робер Бразийяк - разстреляни. Други са се самоубили, защото са знаели какво ги чака. Време е да се говори и за писателите ПРЕДИ комунизма. Без този разговор другият е нечестен.
На първото пътуване с “експреса” отива само Фани Попова. След това като председател на българската секция на съюза тя организира група писатели, сред които са Димитър Талев, Теодор Траянов и други.
Членовете на журналистическия съюз са привлечени с обещания за преводи, които са частично изпълнени. Преводите, европейската известност и величие с националистични романи са щели да бъдат много повече, ако нацистка Германия беше победила.
Дора Габе щеше да е убита
в концентрационен лагер,
ако нацистите не бяха започнали да губят войната.
Защото е нелепо да се заблуждаваме, че българските евреи щяха да могат да бъдат окончателно спасени. Преведен е роман на Фани, а в специалното издание на съюза, Europaische literatur, излизат преведени на немски стихове на Теодор Траянов, Яворов, разкази на Елин Пелин и Йордан Йовков, и т. н. обяснява Милена.
Задачата на председателя на българския клон Фани Попова-Мутафова е да привлече известни писателски имена и да пропагандира нацистката “култура”, “новата германка” и Хитлер, с което тя се заема с присъщата си амбиция.
Пише книга с пропагандни есета със заглавие “Новата българка”, в която прославя Хитлер и нацистката доктрина. Пише есета в различни вестници, говори и по радиото. Но литературното ѝ творчество не пропагандира нацизъм. Тя говори заобиколно за участието си в съюза, когато е изправена пред Народния съд.
Милена Фучеджиева разказва как от архива на Фани Попова става ясно, че митът за непреклонността ѝ пред комунистите е именно това - мит. Тя се е опитвала да оцелява в жестока действителност и е
правила всичко по силите си
за да убеди комунистите,
че се е разкаяла и че
подкрепя комунистическата
държава и идеология
“Това е напълно разбираемо и тя не може да бъде съдена за това, защото е имала наследници, за чиято съдба е била загрижена. Правила го е не защото е вярвала в комунизма, а защото е трябвало да оцелява. Но както казах, филмът е за предишната част от биографията ѝ, когато е на гребена на вълната на литературната слава”, уточнява авторката на “Ваймар “Експрес".
Питам я каква е цената на това оцеляване?
“Редактиране на романите ѝ, мисля, че няма човек, който да не знае. Това, което не се знаеше, защото никой не искаше да накърни образа ѝ на светица, са нейните грешки и вини, които са напълно реални. Науката история не накърнява образи, а изважда факти”, отговори Милена.
Има още един филм, посветен на голямата писателка - “Малката маркиза”. Така я наричал съпругът ѝ Чавдар Мутафов. За Фучеджиева “Малката маркиза” е биографичен филм. Със сигурност “Ваймар Експрес” допълва биографията ѝ с факти, с които “Малката маркиза” не се занимава.
Има огромен интерес към “Ваймар Експрес” в рамките на “Синелибри”, който надвишава очакванията на авторката. През седмицата тя беше на турне из България.
“Залите са пълни, след това
се срещам със зрителите,
хората се вълнуват,
интересуват, питат, изобщо разговорът е много жив и много полезен за всички ни. Благодаря на всички, които го гледаха досега”, споделя впечатленията си от турнето Милена.
В четвъртък филмът ще бъде качен в платформата “Нетера”, където може да бъде гледан до края на “Синелибри”. После ще бъде разпространен по кината.
На 28 октомври “Ваймар Експрес” ще бъде представен в Българския културен институт в Париж в рамките на Дните на българското документално кино. Ще има и премиера в Норвегия през 2024 г.
Предстоят и други участия във фестивали. “Гледайте го, преди да обсъждате във фейсбук, това е моят съвет”, препоръчва Фучеджиева.
Продуцент на филма е Георги Николов, оператор Емил Топузов, музика Асен Аврамов. Анимацията е дело на един от най-успелите български аниматори в Холивуд - Любо Тодоров, както и на младия аниматор Стефан Войводов. Фани Попова-Мутафова е изобразена от една от най-талантливите български актриси в момента Илиана Коджабашева.
Милена Фучеджиева:
Кой финансира
създаването
на филма?
Кой финансира кино в България?
Отговарям с въпроса, защото въпросът е странен. Бих попитала дали го задавате на всички създатели на кино в България. Естествено, че Националният филмов център финансира “Ваймар Експрес”.
Наясно съм, че този въпрос идва от нелепите конспиративни и антисемитски “хипотези” на различни хора в социалните медии, които си позволяват да внушават, че филмът е поръчков и финансиран от “Шалом”, което е лъжа и клевета.
Благодаря на организацията на евреите в България “Шалом” и на председателя ѝ проф. Александър Оскар за чисто символичната подкрепа към премиерата на филма ми. За мен това е голяма чест, защото едно от посланията на “Ваймар Експрес” е борбата с антисемитизма. Те просто застанаха зад филма.
Ако някой внушава клевети и много се интересува от финансите на продукцията, можем да се видим в съда, където ще бъде представен целият отчет на “Ваймар Експрес”, лев по лев, стотинка по стотинка, и всичките идват от НФЦ. В България има антисемитизъм и той допълнително се показа с реакциите към филма, както и с тази клевета за работата ми.
