Активите на банковата система през второто тримесечие на 2023 г. нараснаха с 468 млн. лв. (0,3 на сто) и в края на юни възлязоха на 161,1 млрд. лв., пише в тримесечения бюлетин на БНБ Банките в България. Спрямо края на март се увеличиха кредитите и авансите, както и дълговите ценни книжа. През периода намаляха паричните салда в централни банки и другите депозити на виждане, а паричните наличности нараснаха, отчита Централната банка.
Размерът на активите на банковата система, съотнесен към БВП, в края на юни възлезе на 92,2 на сто (при 93,6 на сто в края на март).
Общият размер на брутните кредити и аванси в края на юни беше 108 млрд. лв., с 6,4 млрд. лв. (6,3 на сто) повече спрямо края на март. Вземанията от кредитни институции нараснаха с 3,2 млрд. лв. (24 на сто) до 16,3 млрд. лв. През периода брутният кредитен портфейл на банковата система отбеляза увеличение с 3,3 млрд. лв. (3,7 на сто) и достигна 91,7 млрд. лв. Най-голям растеж в абсолютен размер беше отчетен при кредитите за домакинства – с 1,4 млрд. лв. (4 на сто), и за нефинансови предприятия - с 1,2 млрд. лв. (2,6 на сто). Увеличение се наблюдаваше също при кредитите за други финансови предприятия - с 610 млн. лв. (8,6 насто), и за сектор "държавно управление" - със 111 млн. лв. (12 на сто).
През периода април – юни 2023 г. депозитите в банковата система се увеличиха с 0,7 на сто (943 млн. лв.) до 138,5 млрд. лв. Нарастването беше формирано от депозитите на домакинства (с 1,5 млрд. лв., 1,9 на сто) и тези на кредитни институции (с 1 млрд. лв., 11,4 на сто). Същевременно се наблюдаваше намаление при депозитите на нефинансови предприятия (с 661 млн. лв., 1,5 на сто), на други финансови предприятия (с 526 млн. лв., 11,1 на сто), както и на сектор "държавно управление" (с 348 млн. лв., 7,7 на сто).
Засега глобалният процес на затягане на паричната политика се пренася бавно върху лихвените равнища в България, посочват от БНБ. В условията на висока ликвидност в банковата система лихвените проценти по депозитите не се променят чувствително на фона на нарастването на лихвените нива в еврозоната. Повишение на лихвените проценти по кредитите е налице главно в сегмента на нефинансовите предприятия, като то е резултат от нарастването на референтните индекси на междубанковия пазар в еврозоната, широко използвани при ценообразуването на експозициите към корпоративния сектор. При лихвените проценти по кредитите задомакинства засега не се наблюдава затягане на условията за финансиране.
През второто тримесечие на 2023 г. обемът на необслужваните експозиции слабо намаля при разнопосочни изменения в отделните сегменти на кредитния портфейл (отписвания в сектора на домакинствата и увеличение на необслужваните кредити за нефинансови предприятия). От началото на 2023 г. е налице намаление на обема на кредитите като независимо от това делът им се запазва на относително високи равнища, пише в анализа на БНБ.
Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение глобалната тенденция към повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите.
Кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда, посочват от БНБ.
Наличието на солидна капиталова позиция е от съществено значение за поддържането на устойчивостта на банковия сектор. Текущите равнища на капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.
През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1,0 на сто, в сила от 1 октомври 2022 г., и на 1,5 на сто – от 1 януари 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, през 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе повишено на 2,0 на сто, в сила от 1 октомври 2023 г.
Ликвидната позиция на банковия сектор е стабилна, като депозитната маса нараства устойчиво, а нивата на съотношението на ликвидно покритие и съотношението на нетното стабилно финансиране са значително над регулаторните изисквания. Независимо от това кредитните институции следва да управляват ликвидността си в съответствие с високата степен на несигурност и вероятността от изменения в обема и структурата на депозитите, породени от неблагоприятни промени във финансовото състояние на предприятията и домакинствата.
През второто тримесечие на 2023 г. брутният кредитен портфейл на банковата система нарасна с по-висок темп (3,7 на сто) в сравнение с отчетения за периода януари - март (2,8 на сто). Същевременно необслужваните кредити продължиха да намаляват, но с по-нисък тримесечен темп. Делът на брутните необслужвани кредити в брутния кредитен портфейл се понижи и в края на юни беше 4,5 на сто (при 4,7 на сто в края на март). Подобряването на качеството на активите през периода беше подкрепено от дейностите по събиране на вземания, отписвания и продажби на кредити. Брутните необслужвани кредити и аванси намаляха спрямо края на март с 19 млн. лв. (0,5 на сто) и в края на юни възлязоха на 4,1 млрд. лв.
Към 30 юни 2023 г. печалбата на банковата система възлезе на 1,7 млрд. лв., с 694 млн. лв. (69,9 на сто) повече спрямо отчетената за първите шест месеца на 2022 г., като растежът се дължи главно на нетния лихвен доход. В резултат от повишението на печалбата възвръщаемостта на активите (ROA) нарасна до 2,09 на сто към края на юни 2023 г., а възвръщаемостта на собствения капитал (ROE) – до 18,40 на сто (при съответно 1,40 на сто и 12,19 на сто към 30 юни 2022 г.).
Общият нетен оперативен доход на банковата система в края на юни достигна 3,4 млрд. лв., като нарасна с 807 млн. лв. (31,6 на сто) спрямо отчетения за първата половина на 2022 г. Предпоставка за това е повишеният размер на нетния лихвен доход, на другите нетни доходи, както и на нетния доход от такси и комисиони, докато нетният доход от финансови инструменти отчете спад, пише в анализа.
Спрямо 30 юни 2022 г. нетният лихвен доход се увеличи с 812 млн. лв. (55,7 на сто) до 2,3 млрд. лв., а делът му в структурата на нетния оперативен доход достигна 67,5 на сто в края на юни 2023 г. За същия период под влияние на по-високия годишен темп на растеж на лихвоносните активи7, както и на повишаването на лихвените проценти, приходите от лихви се увеличиха с 1,1 млрд. лв. (70,2 на сто) до 2,8 млрд. лв. Показателят "нетен лихвен марж" се повиши до 3,34 на сто в края на юни 2023 г. (при 2,56 на сто към 30 юни 2022 г.) поради по-високия темп на нарастване на нетния лихвен доход спрямо този на брутните лихвоносни активи. По отношение на разходите за лихви беше отчетено нарастване с 334 млн. лв. (190,5 на сто) до 510 млн. лв. Цената на лихвените пасиви се увеличи до 0,39 на сто (при 0,10 на сто в края на юни 2022 г.).
Нетният доход от такси и комисиони спрямо отчетения за първото шестмесечие на 2022 г. се увеличи с 32 млн. лв. (4,6 на сто) до 729 млн. лв., като делът му в структурата на нетния оперативен доход намаля до 21,7 на сто поради динамиката при останалите компоненти. За същия период другите нетни доходи нараснаха със 180 млн. лв. (93,4 на сто) до 373 млн. лв. Нетният доход от финансови инструменти отчете спад с 217 млн. лв. (105,0 на сто) и към 30 юни 2023 г. имаше отрицателна стойност от 10 млн. лв.
