България наложи наказателни такси на руските петролни и газови компании в опит да направи операциите им в страната по-малко доходни и така да накара и тях, и техните европейски клиенти да потърсят други опции, пише в. "Файненшъл таймс", като се позовава на правителствени източници.
В петък правителството наложи такса от 20 лв. за мегаватчас за транзит на руски газ, след като броени дни преди това беше приело да обложи рафинерията на "Лукойл" в Бургас с 60 на сто данък печалба.
Целта и на двете мерки е да принудят руснаците да се изтеглят от европейския пазар, посочват правителствените източници.
Новата транзитна такса достигна до около една пета от текущата референтна цена на газа, а принципно транзитните такси рядко нахвърлят двуцифрени стойности, отбелязва изданието, цитирано от БТА.
"Тъй като ние вече не потребяваме руски газ, транзитирайки го през нашата територия, се превръщаме във виновници", казва източник, запознат с решението на София. "Целта на стъпката е да се направи по-неизгодно за Сърбия и Унгария да купуват руски газ и да се принудят да търсят други източници".
Русия спря доставките си на газ за България малко след инвазията в Украйна, но и разреши да продължава да го транзитира за Сърбия и Унгария. Унгарският външен министър Петер Сиярто окачестви в петък повишаването на транзитната такса като "неприемлива … мярка с неясна предистория". От Москва, където участва в руски енергиен форум, на който беше единственият представител на ЕС, той изтъкна, че това е "поредният опит да се подкопае енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия".
Българският финансов министър Асен Василев посочи, че целта на акцията не е газът за потребителите в Унгария и Сърбия да стане по-скъп, а преносът му през България да стане по-малко изгоден за "Газпром".
"Новата такса е напълно в съзвучие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето цени на "Газпром" се определят на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата, но ще намали печалбата на компанията, каза Асен Василев.
Той посочи, че правителството е уведомило Брюксел за промените. Служител на Еврокомисията каза, че "разглеждат проблема".
Василев добави още, че натискът от страна на правителството върху руските компании е принудило "Лукойл" да започне процедура по продажбата на най-голямата си рафинерия в Югоизточна Европа.
"Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността на рафинерията", заяви Василев за "Файненшъл таймс". "Налице е интерес".
Правителството не е намесено в продажбата на рафинерията, която изнася повече от половината от продукцията си, включително и особено важния дизел за Украйна. Финансовият министър обаче изтъкна, че наказателните мерки ще останат в сила до появата на нови собственици, а наскоро наложеният 60-процентов данък печалба ще бъде намален до стандартните 15 на сто едва след това. Междувременно рафинерията трябва да извърши промени, за да започне да преработва неруски петрол, като цената им може да достигне 500 милиона евро.
Василев посочи, че София се е "осъзнала", след като "Газпром" едностранно е спрял доставките на газ след началото на инвазията в Украйна и първо служебното правителство, а после и редовното са започнали прозападни реформи в енергийния сектор, които са били блокирани с години.
"За последните три месеца извършихме реформи, затлачени от 10-15 години", каза министърът.
България имаше проблеми с доставките на газ и в миналото, най-вече през 2008-2009 г., когато Русия завъртя кранчето след спор за транзитните такси с Украйна. През пролетта на 2022 г. пък спирането на доставките остави страната с газохранилища пълни до едва 20 на сто от капацитета си, припомня изданието.
След това обаче България добави капацитет и свърза газовата си мрежа с Гърция, а сега строи още връзки с Румъния и Сърбия.
"Справяме се добре", каза Василев. "Когато Русия спря доставките, до 24 часа имахме план, избегнахме прекъсванията и скока на цените и изградихме дългосрочни решения".
